Решение № 255 от 06.03.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Пазарджик, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220103128 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от Т. Д. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***** чрез пълномощник - адвокат А. А. от АК Пазарджик, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, представлявано от С. Р. Я., с която се иска от съда да обяви Договор за потребителски кредит № 2920411 от 12.02.2024 г., сключен между ищеца в качеството му на кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на кредитодател, за недействителен.

В исковата молба ищецът твърди, че на 12.02.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит № 2920411 с „Кредисимо“ ЕАД с размер на заемната сума от 2116,62 лева, от които сумата от 2000 лева била реално предоставена на ищеца, а сумата от 116,82 лева била удържана за застрахователна премия. По договора били уговорени ГПР в размер на 31,89 % и ГЛП в размер на 28,00 %, общо дължима сума в размер на 2456,42 лева, разсрочена на 12 месечни вноски.

Посочва, че на същата дата – на 12.02.2024 г. ищецът сключил и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“, с който се предвиждало потребителят да заплаща възнаграждение на дружеството в размер на 1732,79 лева, разсрочено на 12 месечни вноски, които съвпадали с тези по договора за кредит. Като насрещна престация „Ай Тръст“ се задължило пред „Кредисимо“ ЕАД като поръчител по договор за потребителски кредит № 2920411. Сочи, че сключването на този договор се явявало задължително условие за сключване на договора за кредит, за да може финансовият ресурс да бъде отпуснат при горепосочените условия.

Твърди, че ответникът не е включил възнаграждението към „Ай Тръст“ в ГПР на 1 договор за потребителски кредит № 2920411, въпреки че същото е задължителен разход по договора за кредит.

Сочи, че ответникът не е посочил правилно в договора за потребителски кредит общата дължима сума, защото не е включил задължителен разход, какъвто е възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство към „Ай Тръст“. Разходът към „Ай Тръст“ бил задължителен и това можело да се извлече от самия договор. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора потребителят бил задължен да направи избор между обезпечение банкова гаранция в 10 дневен срок, което е житейски нелогично и е в непосилен срок, или да сключи договор с одобрено от кредитора трето лице в срок от 48 часа. От разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от договора се извличал задължителният характер на обезпечението - няма обезпечение в срок - няма договор. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от договора срокът за одобрение на заявлението за кредит бил 14 дни, ако няма обезпечение. Кредиторът бил създал предпоставка да се избира „гарантирано до минути“, за да предпостави потребителят да избере тази опция пред другите, в които може да не одобри заявката за кредит или ще го направи след дълъг срок.

Твърди, че ответникът не включва в договора размера на възнаграждение за предоставяне на гаранция от „Ай Тръст“, поради което договорът е недействителен поради неправилно посочване на ГПР и общата дължима сума.

Посочва, че според решение от 13.03.2025 г. на СЕС по дело C 337/23 /т. 93 от мотивите/ разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „ГПР“. А според решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-714/22 /т. 45 и т. 46 от мотивите/, когато в договора за потребителски кредит са предвидени разходи, които са задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, се счита, че има налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя.

По отношение договора за предоставяне на поръчителство от 12.02.2024 г. се сочи, че същият е нищожен поради заобикаляне на закона, тъй като основната цел на този договор е скрито да оскъпи договора за потребителски кредит. Двете дружества били свързани лица „Кредисимо“ ЕАД притежава изцяло капитала на „Ай Тръст“ и използва дъщерното си дружество да увеличи многократно своята печалба като нарушава Закона за потребителския кредит.

Претендира разноски и сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява лично, представлява се от пълномощник – адв. А. А. от АК Пазарджик, който моли съдът да уважи в цялост исковата претенция.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Кредисимо“

2

ЕАД депозира отговор на исковата молба.

Признава се, че между страните е сключен на 12.02.2024 г. Договор за потребителски кредит № 2920411 за срок от 12 месеца, при уговорени ГПР в размер на 31,89 % и ГЛП в размер на 28,00 %, общо дължима сума 2456,42 лева, с размер на главницата 2116,62 лева, като 2000 лева от главницата са усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 116,62 лева била заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия. Смята, че в частта за сумата от 116,62 лева кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпусната главница кредитополучателят бил закупил услуга /застраховка/, а дължимото за услугата възнаграждение било заплатено еднократно от кредитодателя от името и за сметка на кредитополучателя директно към доставчика на услугата. Посочва, че кредитополучателят е застраховано лице съгласно Декларациясъгласие за присъединяване като застраховано лице по застраховка „Живот“ съгласно групов договор № CREDISSIMO-003/2020 и Застрахователен сертификат № 397549/12.02.2024 г.

Оспорва твърдението, че съдържанието на процесния договор за потребителски кредит не отговаряло на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В Приложение № 1 към процесния договор по ясен и разбираем начин били посочени ГПР /т. 8/ и общата дължима сума /т. 9/, като и упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия, по-конкретно в т. 11 от Раздел VII. Кредитни продукти.

Годишен процент на разходите на приложимите към договора за кредит Общи условия.

Счита, че не са налице нарушения на законовите разпоредби на ЗПК по отношение съдържанието и формиране на ГПР в процесния Договор.

Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, тъй като не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.

Единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който бил включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

Възнаграждението за поръчител не било включено като разход по кредита, тъй като не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита съгл. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Оспорва, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

Не оспорва, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД.

Оспорва твърдението на ищеца, че за него е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение 3 на чл. 19 от ЗПК.

На следващо място „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като той се сключвал след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. Твърди се, че възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР. Оспорва да е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 10 от ЗПК.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство има характер на договор за поръчка по чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи по кредита. Смята, че дори и да бъдат споделени доводите на ищеца за свързаност на двете дружества и наличие на скрито обогатяване на ответника, то това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока за отговора на исковата молба ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предявил против ищеца насрещен иск за заплащане на сумата от 2116,62 лева главница, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 2920411 от 12.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.

Твърди, че съгласно сключения между страните Договор за потребителски кредит № 2920411 от 12.02.2024 г. кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита на 12 месечни вноски, а всички плащания по договора за кредит е следвало да са общо 2456,42 лева /сбор от 2116,62 лева главница и 339,80 лева договорна възнаградителна лихва/, при приложим по договора годишен лихвен процент в размер на 28,00 % и годишен процент на разходите в размер на 31,89 %.

Твърди, че з а погасяване на задълженията си по договора кредитополучателят не е извършвал никакви плащания. В случай, че се уважи главната искова претенция и процесният договор за потребителски кредит се приеме за недействителен, на основание чл.

23 ЗПК за кредитополучателя ще възникне задължение да върне на кредитодателя чистата стойност на кредита, а в конкретния случай чистата стойност на кредита се твърди да възлиза на 2116,62 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ищецът по главния иск чрез пълномощника си намира насрещната искова молба за неоснователна.

Твърди, че „Ай Тръст“ ЕООД е заплатило всички дължими от страна на ищеца суми 4 по процесния договор за кредит, поради което „Кредисимо“ ЕАД не е носител на вземания по този договор.

Моли за отхвърляне на насрещната искова претенция.

В проведеното съдебно заседание за ответника „Кредисимо“ ЕАД не се явява представител. Депозирал е молба, с която оттегля предявения насрещен осъдителен иск, а относно главния иск моли съдът да го отхвърли изцяло.

С протоколно определение от 12.02.2026 г. съдът е прекратил на основание чл. 232 от ГПК производството по делото в частта, в която ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предявил против ищеца Т. Д. Г. насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от 2116,62 лева, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 2920411/12.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещната искова претенция до окончателното плащане.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно между страните с доклада по делото, а и от представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, че на 12.02.2024 г. между ищеца Т. Д. Г. в качеството му на кредитополучател и ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № 2920411, по силата на който „Кредисимо“ ЕАД предоставило на ищеца сумата в размер на 2116,62 лева, от които 2000 лева размер на кредита и 116,62 лева размер на застрахователна премия, които ищецът се задължил да върне на 12 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент в размер 28,00 %, годишен процент на разходите от 31,89 %, при общ размер на всички плащания 2456,42 лева. Не са спорни обстоятелствата, че сумата от 2000 лева е реално усвоена от кредитополучателя Т. Д. Г., а сумата от 116,62 лева е удържана от кредитора за погасяване на застрахователната премия.