Решение № 1456 от 11.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1456 гр. Варна, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20233110202825 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на Н. Е. Н. против НП №23-0001520/16.03.2023год. на Директора на РД ”АА” гр.Варна към ИА „Автомобилна администрация” с което на Н. Е. Н. е наложено административно наказание: “ГЛОБА” в размер на 700 лева, на основание чл.94 ал.1 от ЗаП.

Жалбоподателят в жалбата си моли за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание редовно призован не се явява представлява, изпраща се писмено становище. и не се

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от текста на съставения акт за установяване административно нарушение според административнонаказващия орган на

На 08.02.2023 г. в гр. Варна, след приключване на таксиметров превод 1 на трима пътници, с лек автомобил с рег. № В 8761 СА обозначен, маркиран и оборудван като работещо такси съгласно изискванията на Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ по маршрут „Дентапрайм“ – град Варна, водачът не издал фискална касова бележка за извършения горепосочен таксиметров превоз.

Въз основа на така установеното в АУАН било издадено и оспорваното наказателно постановление, предмет на разглеждане в производството, което възприело изцяло фактическите и правни констатации, направени с акта, като било прието, че жалбоподателят е допуснало нарушение на разпоредбата на Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ , поради което му е наложено наказание "ГЛОБА" в размер на 700 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно от писмените доказателства, съдържащи се в преписката по АНП, както и от гласните доказателства – показанията на св. И., които са конкретни, подробни, логични и непротиворечиви и изцяло се кредитират от съда.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

НП е издадено от компетентен орган – Директора на РД АА Варна, въз основа на Заповед на Министъра на транспорта, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Действително този свидетел е само един, което съставлява процесуално нарушение, но същото според съда не е от категорията на т. нар. съществени такива, което да води автоматично до порок на издаденото наказателно постановление.

2

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, като в конкретния случай не е изтекъл нито един от предвидените в закона давностни срокове за изпълнение на наложеното наказание, тъй като издаденото НП към настоящия момент все още не е влязло в законна сила.

Съдът не констатира и твърдяното нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл. 39 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, като е отнесъл установеното към хипотезата на правната норма. Съгласно разпоредбата на чл. 39 от Наредба № 34/1999 г. на МТ задължава водачът след приключване на превоза да издаде фискална касова бележка за извършена таксиметрова услуга, а при поискване на пътника – и фактура. От правна страна съдът приема, че инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява от обективна страна административните нарушение на чл. 39 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

Жалбоподателят не е изпълнил задължението си след приключване на превоза, да издаде фискална касова бележка за извършената таксиметрова услуга. Безспорно от събраните в хода на делото доказателства разпита на свид. И. и приложените писмени доказателства става видно, че по отношение на пътниците превоза е бил приключил, но те не са получили касов бон.

Причините за извършване на нарушението са ирелевантни.

Съобразно събраните по делото доказателства обаче, съдът намира че административно-наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, което не е било сторено. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г.

3 на НК на ВКС преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол се включва и проверка относно законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно качество, за да се установи дали е социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай, видно от материалите приложени по преписката, е че въззивникът е направил опит да издаде касов бон, но тъй като е възникнал проблем с лентата на касовия апарат не е успял. Той е сменил лентата, но не е могъл да издаде копие на фискалната касова бележка.

Предвид тези обстоятелства жалбоподателят е издал на пътника финансов отчет от фискалната памет. Действително, нарушението е формално по своя характер, но с неговото допускане не е бил нарушен в съществена степен предвиденият в закона ред. Жалбоподателят е издал на пътника финансов отчет. Нарушението е извършено за първи път, съдът намира че извършеното от въззивникът е с явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред за държавно управление. Поради това и съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Наказващият орган от своя страна в постановлението не е изложил мотиви защо приема, че случаят не е такъв и без обсъждане на всички обстоятелства, установени в хода на проверката е издал наказателно постановление, като е наложил на въззивникът наказание.

При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАННН. Наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. Затова го задължава разпоредбата на чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се 4 убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от

ЗАНН. Съгласно чл.93 т.9 ДР на НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Няма съмнение, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на лицето е формално, респ. от него не настъпват вреди нито за държавата, нито за гражданите.

Реално се касае за нарушение, от което не са настъпили никакви вредни последици. Няма доказателства жалбоподателят да е наказван за идентично нарушение на закона. Горното води до извода, че се касае за инцидентен случай. В случая обществената опасност на деянието и на дееца е явно незначителна.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН. В конкретният случай още съставения акт е изиграл същата роля, предвид предприетите незабавни действия от страна жалбоподателя.

Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 5

04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото.

Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за процесуално представителство. В случая възнаграждението е към минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност. По тези съображения в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400 лв., определен съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо съдът намира, че следва да осъди РД АА Варна, тъй като именно това е страната участвала в производството да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски в размер на 400 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №23-0001520/16.03.2023год. на Директора на РД ”АА” гр.Варна към ИА „Автомобилна администрация” с което на Н. Е. Н. е наложено административно наказание: “ГЛОБА” в размер на 700 лева, на основание чл.94 ал.1 от ЗаП.

На основание чл.63 ал.4 от ЗАНН ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя Н. Е. Н., че извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА РД“АА“ гр.Варна да заплати на Н. Е. Н. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.Варна по реда на АПК.