Определение № 386 от 11.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 386 гр. София, 11.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно търговско дело № 20241001000434 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от П. Б. Й., подадена чрез пълномощник адвокат В. Д. - САК, срещу определение № 1138/22.03.2024 г. по т. д. № 194/202024 г. по описа на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на исковата претенция. Излагат се съображения за неправилност на съдебния акт с искане за неговата отмяна.

Производството е било прекратено по реда на чл. 130 ГПК, поради което няма конституирана насрещна страна и не са изпращани преписи от частната жалба, респ. не е депозиран писмен отговор.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството е било образувано по искова молба на П. Б. Й., срещу Агенция по вписванията, Търговски регистър, който след указания на съда е посочил като ответник едноличен търговец „П. Й. 2020“, ЕИК: 206215809, с която молба са предявени следните искове с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ:

Иск за приемане за установено, че с вписване от 03.09.2020 г., извършено от Агенция по вписванията, на името на П. Б. Й., ЕГН: **********, е вписано несъществуващо, алтернативно нищожно обстоятелство - вписване на едноличен търговец „П. Й. 2020“, ЕИК:

206215809, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж. к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, който считано от 09.05.2022 г. е заличен, като в резултат на мнимата регистрация е създадена привидна местна компетентност на съд, който не е компетентен да разгледа делата му.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството по исковете, след като е формирал извод, че същите не отговарят на изискванията за допустимост-понеже ищецът няма правен интерес от производството по същите.

Настоящият състав счита, атакуваното определение за правилно, но по правни изводи различни от изложените от първоинстанционния съд.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

1

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. В практиката на ВКС последователно се застъпва становището, че надлежен ответник по иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е търговецът, по чиято партида е извършено вписването, тъй като този иск засяга неговата правна сфера, и за да се постигне целта на иска, ако бъде уважен да се заличат последиците от порочното вписване, както и че в хипотезата на предявен иск с цитираното правно основание за установяване несъществуване на вписано обстоятелство заличаване на търговец пасивно легитимиран ответник е самият заличен търговец (определение № 1061 от 23.11.2012 г. по ч. т. д. № 868/2012 г. на ВКС, II т. о., определение № 363 от 26.06.2018 г. по ч. т. д. № 296/2018 г. на ВКС, II т. о., определение № 543 от 12.12.2019 г. по ч. т. д. № 2138/2019 г. на ВКС, I т. о. и др.). Непротиворечива е и съдебната практика, в т. ч. и на ВКС, че признаването на търговско качество на едно физическо лице с регистрацията му, разширява правоспособността му с възможността да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското право, но не води до възникването на нов правен субект. От така дадените разрешения и от задължителните указания по т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК, че исковият процес е двустранно производство и условие за допустимостта му е наличието на две срещуположни страни, на два различни правни субекта като ищец и ответник, следва изводът за недопустимост на производството по иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на порок на вписването в търговския регистър на ЕТ „П. Й. 2020“, ЕИК: 206215809.

Правилно първоинстанционния съд е стигнал до извода, че обстоятелството относно, кой е местно компетентен съд да разгледа спора между настоящия ищец и обозначилия се като негов кредитор заявител в производството по чл. 422 ГПК, не представлява причина, обуславяща правен интерес от провеждане на установителния иск, относно порок на вписване в Търговския регистър. Интересът на ищецът срещу твърдяното порочно вписване е защитен чрез предявяване на иск от прокурора, който е активно легитимиран чрез изричното му овластяване по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

Предвид изводите на настоящият съдебен състав, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, САС, ТО, 11 състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1138 от 22.03.2024 г. на СГС, ТО, VІ-6 състав, постановено по т. д. № 194/24 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на Р. България в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2