Решение № 12159 от 19.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12159 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело № 20251110150222 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която П. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ******************************, е предявила срещу *****************, ЕИК:

****************, с адрес: ******************************* и ********************, ЕИК: *************, с адрес: ******************************* в условията на обективно и пасивно субективно съединяване следните искове: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 19, ал.

4 ЗПК /противоречие със закона/ за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 2973859 от 13.05.2024 г. срещу *****************; в условията на кумулативност установителен иск с правно основание чл.26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД /липса на основание/ за прогласяване нищожността на договор за поръчителство от 13.05.2024г. срещу *********************.

В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен осъдителен иск, приет за съвместно разглеждане в производството, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ от *****************, ЕИК ****************, с адрес:

******************************* срещу П. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес:

******************************, за осъждане на П. Г. Г. да заплати на *****************, сумата от 834,78 евро с левова равностойност от 1 632,68 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 2973859 от 13.05.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 23.12.2025г. до окончателното плащане.

Ищецът навежда твърдения, че на 13.05.2024г. е сключил с ***************** договор за потребителски кредит № 2973859, по силата на който му била отпусната сума в размер на 1 632,68 лв., при фиксиран ГЛП 40,00% , ГПР - 48,21%. Общата стойност на кредита възлизала на 2 144,26 лв., платима на 16 погасителни вноски, включващи главница, лихва и застрахователна премия. Сочи, че във връзка с процесната сделка на същата дата бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство с ******************** срещу възнаграждение от 1 366,23 лева, което било платимо на части, заедно с месечната вноска по кредита. Инвокира доводи за недействителност на договора за кредит поради противоречие с 1 чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият ГПР не отговарял на действителните разходи по кредита, тъй като в него не били включени застрахователната премия и възнаграждението на поръчителя, както и поради това, че липсвала методика на формиране на тази ГПР и кои компоненти се инкорпорират в тази величина. Поддържа, че както застрахователната премия, така и възнаграждението на поръчителя са задължителни условия за възникване на кредитното правоотношение, известни са априори на кредитора, поради което представляват разходи по кредита и следва да бъдат включени в ГПР. Счита, че договорът за поръчителство е нищожен поради липса на основание с аргументи, че същият е акцесорен и единствената причина за неговото сключване е предоставянето на поръчителство, като нищожността на договора за кредит рефлектирала и върху валидността на договора за предоставяне на поръчителство. Моли за уважаване на предявените претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – ***************** е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, както и че застрахователната премия и възнаграждението на гаранта не са включени в ГПР. Навежда доводи, че същите не представляват общ разход по кредита, поради което не следва да се включва в ГПР. Релевира възражение, че ГПР е изчислен съобразно изискванията на ЗПК и е посочен по ясен и недвусмислен начин. Поддържа, че сключването на застраховка и предоставянето на поръчителство не са задължителни условия за сключване на договора за потребителски кредит, тъй като потребителят е разполагал с правото едностранно да промени заявените условия, респективно да се откаже от сключването на сделката. Релевира възражение, че към момента на сключване на договора не е бил наясно с размера на възнаграждението, дължимо на поръчителя. В условията на евентуалност поддържа, че нищожността на договора за поръчителство обосновава нищожност само на клаузата за заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя, а не на целия договор за потребителски кредит. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил в условията на евентуалност насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от 1 632,68 лева. Поддържа, че при обявяване на договора за кредит за недействителен потребителят дължи чистата стойност на кредита, равняваща се на главницата по договора, която не била заплатена от ответника по насрещния иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – ********************, е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните. Инвокира доводи за дължимостта на възнаграждението, тъй като представлявало услуга, чийто размер бил съобразен с поетия от ответното дружество икономически риск. Оспорва фактическите твърдения на ищеца, че в негова тежест е възникнало задължение да предостави поръчителство, тъй ката той сам направил изявление задължението по договора за заем да бъде обезпечено. Поддържа, че възнаграждението на поръчителя нямало как да бъде известно на кредитодателя, поради което последното не представлявало разход по кредита и не следвало да се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ищецът П. Г. Г., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 111359/07.04.2026г., поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание, ответникът *****************, редовно призован, не изпраща представител. С молба с вх. № 122496/20.04.2026г. поддържа отговора на исковата молба и 2 моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание, ответникът ********************, редовно призован, не изпраща представител. С молба с вх. № 122502/20.04.2026г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът констатира, че с определението си постановено по реда на чл. 140 от ГПК е оставил насрещната искова молба без движение като е дал указания на ищеца – ***************** да отстрани нередовностите на насрещната искова молба.

Определението е получено от ищеца по насрещния иск на 03.04.2026г., като той в предоставения срок не е отстранил нередовностите на иска, поради и което на основание чл.

129, ал.3 от ГПК насрещната искова молба подлежи на връщане и в тази част производството следва да бъде прекратено, като няма пречка това да бъде извършено и с настоящото решение, и в която част решението ще има характер на определение.

По същество по така предявените от П. Г. Г. срещу ответниците искове съдът намира, следното от фактическа страна.

От приетия по делото договор за потребителски кредит № 2973859/13.05.2024г. и Приложение № 1 към него, се установява, че между ****************, като кредитодател и П. Г. Г., като кредитополучател е сключен процесният договор, по силата на който кредиторът предоставил на ищеца в заем сума в размер на 1632,68 лева, от която 1500,00 лева за главница по кредита и застрахователна премия в размер на 132,68 лева, платима за срок от 16 месеца, на 16 месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, при лихвен процент от 40,00 % и ГПР от 48,21%. Кредита е с краен падеж на плащане 20.09.2025г. и с общ размер на всички плащания от 2144,26 лева. С договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ********************, като поръчител и П. Г. Г., като потребител, поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с кредитора ****************, по силата на който да гарантира и да отговаря за изпълнение на задълженията по договора за кредит, срещу възнаграждение съгласно чл. 8 от договора в размер на 1366,23 лева общо, платимо всеки месец, съгласно приложение № 1 към договора по сметка на *****************, заедно с погасителната вноска по договора за кредит, за приемането на което ***************** е овластено от поръчителя, съгласно уговореното в чл. 8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство.

Изслушаната ССчЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на приетия по делото доказателствен материал, установява, че от страна на ищеца не са постъпили плащания по договора. Вещото лице е изчислило, вземайки предвид размера на всички начислени суми по договора, както следва: главница включваща застрахователна премия – 1632,68 лева, договорна лихва на стойност от 511,58 лева, поръчителство от 1366,23 лева и срок на кредита от 16 месеца, че изчисленият ГПР възлиза на 262,18%.

Изчислено е че законната лихва към дата 13.05.2025г. е в размер на 13,78 %, което означава, че към горепосочената дата се съотнася 19 пъти към изчисления ГПР. Вещото лице е установило, че съгласно Застрахователен сертификат № 444213/13.05.2024г. за застраховка „Живот“ на клиентите на *****************, съгласно групов договор CREDISSIMO003/2020г. е сключена застраховка със съдействието на *****************, като е установено, че лицето П. Г. Г., с клиентски номер 488671 е застраховано по кредит № 29738959, за периода от 13.05.2024г. до 05.09.2025г. срещу еднократна застрахователна 3 премия в размер на 132,68 лева, заплатена на застрахователя. Тази констатация кореспондира на приетия по делото на л.97-101 застрахователен сертификат № 444213/13.05.2024г.

С определението си, постановено по реда на чл. 140 от ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните обстоятелства, релевантни за спора: че на 13.05.2024г. между П. Г. Г. и ***************** е сключен договор за потребителски кредит № 2973859, че на същата дата между П. Г. Г. и ******************** е сключен договор за поръчителство, както и че застрахователната премия и възнаграждението на поръчителя не са включени в ГПР.

По гореустановеното, съдът намира следното от правна страна:

Договорът за потребителски кредит попада в приложното поле на ЗПК съгласно чл. 9 ЗПК. Установява се, че преди отпускане на кредита страните по договора са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР. В чл. 5, ал. 2 вр. ал. 1 от Договора за потребителски кредит страните са договорили, че застраховка се сключва само по желание на кредитополучателя, като в случаите когато кредитополучателя изрази желание за това и се сключи договор за застраховка с посредничеството на кредитодателя, застрахователната премия се превежда от кредитодателя директно на застрахователя, като след превода остатъка от главницата се превежда на кредитополучателя. Не е спорно по делото, че договор за застраховка е сключен, както и че застрахователната премия в размер на 132,68 лева е част от главницата по договора в общ размер от 1632,68 лева. Последното се потвърди и от изслушаната ССчЕ.

В чл. 4, ал.1 от договора страните договорили, че в срок от десет дни от подаване на заявлението за отпускане на кредит кредитополучателят се задължава да представи на кредитора банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с избрано от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В ал.2 от чл. 4 от договора е уговорено, че в случай, че в горепосочените срокове не е предоставено обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено от Кредитора. Няма спор между страните, че на датата на сключване на договора за кредит е сключен и договор за предоставяне на поръчителство с ********************, като поръчител и П. Г. Г., като потребител. Договорът за предоставяне на поръчителство представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, тъй като довереникът - фирма се е задължил да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия – сключване на договор за поръчителство, срещу уговорено възнаграждение. По делото не е прието сключено между кредитора и поръчителя съглашение с което да е предоставено лично обезпечение от ******************** – поръчителство спрямо поетите от ищеца задължения към кредитора - фирма. Но е приет договор за предоставяне на поръчителство по който е било дължимо възнаграждение в размер на 1366,23 лева, като по делото няма данни за плащане на това възнаграждение от страна на ищеца. Следователно по делото безспорно се установи, че във връзка с процесния договор за кредит с ищеца са сключени няколко съглашения. За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона. В случая от служебна 4 справка от Търговския регистър за актуално състояние по партидата на поръчителя се установява, че едноличен собственик на капитала му е фирма *****************.