Решение № 2381 от 09.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2381

*********, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110140486 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „************************“

*** искова молба, насочена против

**********************, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

411, изр. 1, пр. 2 КЗ с искане ответникът да заплати на ищеца сумата от 1164.79евро, представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка „Карго“ на увреденото лице по щета № ***************, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 14.07.2025 г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че с международна товарителница

************* от

13.08.2021 г.

****************************“ е приел за превоз по шосе от ****************** до *******************, товар – 30 бр. роли вестникарска хартия. Сочи, че превозът е осъществен с товарна композиция с рег. № ***********/**********, като при разтоварване на стоката в склад на получателя „*************“ АД, в *********, в присъствието на водача на товарния автомобил, били установени увреждания по 2 бр. роли /скъсани и подбити/. Твърди, че констатираните увреждания са отразени в товарителницата, като по искане на получателя, бил извършен оглед от независим авариен комисар „*************“ ***, който съставил авариен протокол № 1393/24.08.2021 г. Ищецът твърди, че е застраховател по застраховка „Карго“ за увредения товар и в тази връзка сочи, че при дружеството е образувана щета *************** по предявена претенция от „*************“ АД. Твърди, че е определено обезщетение в размер на 1164.79евро Излага, че от така получената сума в общ размер на 1311.57евро са приспаднати 44.52евро, представляващи реализиран приход от предаване на увредената хартия на вторични суровини и 102.26евро, уговорено в застрахователния договор самоучастие/франчиз. Сочи, че е платил на „*************“ АД застрахователно обезщетение в размер на 1164.79евро на 22.10.2021 г. Излага, че превозвачът го е уведомил, че има сключена застраховка с ответното дружество на основание чл. 17 от Конвенция за международен автомобил превоз. С оглед посоченото твърди, че е изпратил до ответника регресна покана, но плащане не постъпило. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му и в тази връзка сочи, че събитието е настъпило поради проникване на вода в товарното помещение, за което счита, че водачът на композицията няма вина. Излага, че липсват доказателства относно наличието на трудов договор на водача, поради което отново аргументира, че не следва да се ангажира отговорността му, като се позовава на чл. 5, ал. 3 от ОУ към застрахователната полица. Твърди, че превозваният товар не е бил укрепен достатъчно добре. Оспорва размера на претенцията. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ.

За основателност на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за съответното имущество с покритие към датата на настъпване на събитието; настъпването на застрахователното събитие; размера на имуществените вреди, претърпени от твърдяното застрахователно събитие; изплащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на застрахователното обезщетение на увреденото лице и встъпване в правата на увреденото лице; отговорност на превозвача съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /Конвенция ***/ и наличието на валиден договор за застраховка „отговорност на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“ между превозвача на процесните стоки и ответника; както и че е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно обезщетение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението, както и наведените с отговора на исковата молба възражения, в частност наличието на обстоятелства, които изключват ангажирането на отговорността му.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между ищеца и „*************“ АД към дата на събитието е била сключена и валидна застраховка „Карго“, както и че ищецът е заплатил в полза на „*************“ АД застрахователно обезщетение в размер на 1164.79евро на 22.10.2021 г., че към дата на събитието между превозвача и ответното дружество е сключена и валидна застраховка „отговорност на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“.

Не е спорно по делото, че застрахованото при ищеца дружество „*************“ АД, е възложило на ***************************, извършването на международен превоз от ************************************, на 30 роли вестникарска хартия, като това обстоятелство намира опора в приложеното на л. 14 по делото копие на фактура № ****/16.08.2021г.

Не е спорно и обстоятелството, че превозът е извършен с товарна композиция с рег. № ***********/**********.

От приложеното на л. 13 по делото копие на СMR се установява, че превозът е извършен на 13.08.2021г., като при разтоварване се установява увреждане на 2 роли хартия, като е отразено – наранявания /скъсани и подбити/.

Видно от приложения по делото авариен протокол № 1393/18.08.2021г., издаден от „*************“ ***, по искане на "*************" АД, е извършена проверка на товара на 18.08.2021г., в склад на получателя, като са констатирани два броя роли с 2 нарушена опаковка и наранена хартия, които са описани в т. 13 и са с № **************/0 и №**************/0. Видно от констатациите в аварийния протокол ролите са обвити изцяло в полиетилен и опаковъчна хартия, на челните страници с поставени капаци от няколко листа опаковъчна хартия, като две от тях са с разкъсана опаковка и ролна хартия на челните страници. Отразено е, че по данни на получателя и предоставен снимков материал, рола № **************/0 е установена паднала върху част от дървения й палет и пода на товарното помещение, а другата рола с № **************/0 е установена изместена и с изместен дървен палет, като същата е била наклонена и подпряна на десния страничен борд.

Общото тегло на двете роли е 2065кг, като увреденото количество хартия е 870.83кг. и същата не можела да се използва по предназначение за ролен печат.

Същите могли да бъдат преформатирани, при което в зависимост от степента им на увреждане ще бъде вложен допълнителен труд и загуба от изрезки. Заключението е че увреждането на ролите е щета, настъпила по време на транспорта, съгласно вписаната забележка в СМR.

Получателят "*************" АД е изпратил протестно писмо до превозвача ***************************, видно от л. 22 по делото.

Както се посочи, не е спорно по делото, че при ищеца е заведена щета, по която ищцовото дружество и заплатило обезщетение в размер на 1164.79евро обстоятелство, което се потвърждава от приложеното на л. 29 по делото платежно нареждане.

Видно от приложеното на л. 31 по делото копие на регресна покана, ищецът е изпратил такава до ответника за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, но плащане не е осъществено от страна на „*****************“.

Както се посочи по-горе в изложението, с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към дата на събитието между превозвача и ответното дружество е сключена валидна застраховка „отговорност на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“.

В настоящият случай, превозвачът е застраховал своята договорна отговорност, като предмет на тази застраховка е задължението на застрахования да обезщети вредите, причинени на кредитора по сключения договор в резултат на неизпълнението на задължението за доставяне на товара в цялост или засягане на качеството му.

Отговорността на превозвача за повреди на превозваните товари има договорен характер, която изключва деликтната отговорност, тъй като повредите на товара не са деликт, а неосъществяване на целения от превозвача резултат - товарът да се предаде на получателя в количеството и състоянието, в което е бил при приемането му за превоз.

В случая с оглед обстоятелството, че превозът е международен приложение намира Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (***).

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Конвенцията - превозвачът е отговорен за цялостната или частичната липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й.

В чл. 17, ал. 2 от Конвенцията е предвидено, че превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее.

От страна на ответника не се доказа по делото наличието на обстоятелства, изключващи отговорността на превозвача.

Ответното дружество твърди, че процесните роли хартия са били увредени поради проникване на вода в товарното помещение, за което превозвачът нямал вина.

3

На първо място не се установи по категоричен начин, че причина за настъпване на уврежданията по процесната хартия е проникване на вода. Водачът на товарната композиция П. В., по време на разпита си, посочи, че камионът е с брезент, много пъти е извършвал превоз на хартия от Кондарево, Русия до България и в много случаи е налице увредена хартия, поради което същият заяви, че не може да си спомни каква е била причината в конкретния случай. На следващо място свидетелят заяви, че понякога има течове, понякога уврежданията са от това, че при товарене хартията не е закрепена добре.

От показанията на другия свидетел Ц. К. същото не може да се направи извод, че причина за увреждане на хартията е проникване на вода.

Настоящият съдебен състав намира, че дори да се приеме, че причина за увреждане на товара е проникване на вода, това обстоятелство не е изключващо отговорността на превозвача по смисъла на чл. 17, ал. 2 от Конвенцията, доколкото задължение на превозвача е товарната композиция да е в състояние, позволяващо извършване на превоз, без да се увреди превозния товар.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 б. "а" от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /***/ предвижда, че исковете, свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок. Давностният срок тече, в случай на частична липса, повреда или забава – от деня, в който стоката е била доставена. Този срок обаче се прилага единствено в отношенията между превозвача и получателя за стоката и не важи за застрахователя на получателя, който е изплатил на последния застрахователно обезщетение. От датата на плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по имуществената застраховка, каквато е карго застраховката, се суброгира в правата на увреденото лице застрахования по договора получател на стоката с/у делинквента, в случая превозвача и неговия застраховател. От датата на плащането възникват правата му по отношение на застрахователя на превозвача и от този момент те стават изискуеми, от която дата започва да тече и общият 5-годишен давностен срок. В този смисъл е задължителната съдебна практика в т. 14 от ППВС7/77 г. и множество решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 22/01.04.2009 г. по т. д. № 328/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 113/01.10.2009 г. по т. д. № 227/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 147/06.10.2009 г. по т. д. № 85/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 161/13.10.2009 г. по т. д. № 198/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 47 от 30.07.2019 г. по т. д. № 1502/2018 г., т. к., І т. о. на ВКС), според които за регресните искове на суброгиралия се застраховател се прилага общата 5- годишна давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като основанието на тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя. Предвиденият в чл. 32, ал. 1, б. "а" от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенция ***/ едногодишен срок на погасителната давност не намира приложение при предявен от суброгиралия се застраховател по договор за застраховане на товар срещу рисковете по превоза иск срещу превозвача или неговия застраховател.