Решение № 6058 от 29.12.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 15296/2023
- Вид
- Решение № 6058
- Подписан
- 29.12.2023
- В сила
- 10.04.2024
- Състав
- ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.63 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал.2 · Кодекс на труда
- §1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 6058 гр. София, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. Ц. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20231110215296 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-2300408 от 14.09.2023г., постановено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище София към ГД „ИТ“ , с което на основание чл.53 от ЗАНН и на основание чл.416, ал.5 от КТ вр. чл. 414, ал.3 вр. чл.416, ал.8 вр. чл.414, ал.4 ит КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000.00 (петнадесет хиляди) лева на дружеството „А.Б. М“ ЕООД, ЕИК:
..................... за административно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ вр. §1, т.1 от ДР на КТ вр. § 1, т.2 от ДР на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено нарушение и се релевират твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се представлява от надлежен процесуален представител, релевиращ допълнителни съображения в подкрепа на въззивната жалба. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който 1 инвокира доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 23.10.2023г. в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, връчено на 09.10.2023г – виж обратна разписка на „Български пощи“ ЕАД към НП , подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Дружеството „А. Б. М“ ЕООД, ЕИК: .............. има за предмет извършване на строителна дейност. На 03.07.2023г., около 15:00 часа, свидетелите М. М.
М.- В. и Г. Ц. Г., като инспектори от ДИТ гр.София, извършили проверка на строеж на строителен обект „Еднофамилна жилищна сграда с подземен гараж и подземна изгребна яма“ с УПИ I – ........., к..........., район „Б.“, село И., гр.С.
На 03.07.2023г. свидетелите В. и Г. заварили в обекта трима строителни работници. Сред тях бил и свидетелят И. Р. И.. Работниците полагали хидроизолация на голямата външна тераса на стоящия се имот. Свидетелят И.
Р. И. нямал предпазно облекло (предпазна екипировка), въпреки че е имал работни дрехи. Свидетелите В. и Г. предоставили на свидетеля И. Р. И. празна писмена декларация. Последният я попълнил и посочил, че работи за дружеството „А. Б. М“ ЕООД от около една година (знаейки устно, че работи по трудов договор – аргумент показанията му пред съда), като спазвал работно време от 09:00 часа до 17:00 часа, с почивни дни – събота и неделя, при получавано месечно трудово възнаграждение в размер на 780.00 лева.
Свидетелят И. обаче, нито към момента на започването си на работа за „А. Б.
М“ ЕООД преди една година, нито към деня на проверката на ДИТ София е имал трудов договор. Не е имал предварително получено задължително писмено уведомление от ТД на НАП за регистрирането на трудовия му договор по чл.62, ал.5 от КТ. Проверката на свидетелите В. и Г. продължила по документи и към 14.07.2023г. Били представени трудов договор № 283 от 30.06.2023г. за свидетеля И. Радков И., с посочена дата на започване на работа в обекта на 03.07.2023г., както и писмено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за регистрацията на трудовия договор на свидетеля И. на 03.07.2023г. в 17:57 часа (след проверката на ДИТ – София в същия ден около 15:00 часа).
Свидетелят И. Р. И. (при разпита си пред съда) заявил, че подписа за работник в трудов договор № 283 от 30.06.2023г. не е бил положен от него, респективно не го разпознавал като свой. Свидетелят И. Радков И. (в показанията си пред съда) заявява, че е работил фактически на обекта и за 2 фирмата „А. Б.М“ ЕООД от една година без трудов договор и без документи, сред които да е било и изискуемото предварително получено от него писмено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. Свидетелят И. получил за първи път трудовия си договор (на хартия) и уведомление по чл.62, ал.5 от КТ след проверката на ДИТ София от 03.07.2023г., в противен случай е щял да продължи да работи фактически, без да има трудов договор и уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. Въз основа на съставения АУАН № 23-2300408/14.07.2023г. на свидетеля
(актосъставител)
В. е издадено НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-2300408 от 14.09.2023г., постановено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище София към ГД „ИТ“ , с което на основание чл.53 от ЗАНН и на основание чл.416, ал.5 от КТ вр. чл. 414, ал.3 вр. чл.416, ал.8 вр. чл.414, ал.4 ит КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000.00 (петнадесет хиляди) лева на дружеството „А. Б. М“ ЕООД, ЕИК:
............... за административно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ вр. §1, т.1 от ДР на КТ вр. § 1, т.2 от ДР на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
В хода на проверката на свидетелите В. и Г. и административнонаказващия орган се установило, че дружеството „А. Б. М“ ЕООД е било вече санкционирано за същия вид административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ с имуществени санкции в размер от по 2000.00 лева (общо 10 000.00 лева) с влезли в сила на 18.07.2023г. общо пет броя Наказателни постановления – НП № 18-2300055/03.07.2023г., НП 18-2300056/03.07.2023г.; НП № 182300053/03.07.2023г.; НП № 18-2300054/03.07.2023г.и НП № 182300057/03.07.2023г. Този юридически факт бил съобразен от административно-наказващия орган при издаването на НП, който е предмет на обжалване в настоящото съдебно производство – към 14.09.2023г. – а повторността е правен въпрос, който се решава от наказващия орган, т.е. актосъставителят не е длъжен да се произнася по тази правна квалификация на нарушението, при положение, че е събрал доказателства, обосноваващи фактически признака на повторността. Правото на защита на санкционираното лице не е нарушено.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите М. М. М.- В. и Г. Ц. Г. като инспектори от ДИТ гр.София, включително и от показанията на работника И. Р. И., които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
Доказателствената съвкупност е единна, непротиворечива и последователна.
Показанията на свидетеля И. подкрепят показанията на свидетелите В. и Г., а всички заедно – кореспондират на писмените доказателства по делото – на декларацията на свидетеля И., на писменото уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, 3 на приложените влезли в сила пет броя НП за същия вид нарушение, на трудовия договор и всички останали приложени документи. По делото липсват неизяснени факти. Липсва и спор по фактите и доказателствата от страните. Те спорят само за правото и за приложимия материален закон. Това от своя страна ще предопредели изхода на делото във въззивната съдебна инстанция. Съдът намира, че показанията на свидетелите М. М. М.- В. и Г.
Ц. Г. като инспектори от ДИТ гр.София, включително и показанията на работника И. Р. И. кореспондират на писмените доказателства по делото и са свързани с изясняването на фактическата обстановка по случая, която се установява, не само въз основана показанията им, но и въз основа на цялостната писмена документация по случая, от която съдът изведе настоящата фактическа обстановка, описана по-горе в мотивите на решението. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия , които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените на л. 18 – л.22 от СП заповеди, длъжностни характеристики и други.
Съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респективно чл. 57 от ЗАНН.
Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и подробно описано в акта за установяване на административните нарушение, като по идентичен начин е отразено и в наказателното постановление.
Нарушението е подведено правилно под съответната норма на материалния з а ко н . В тази насока възраженията на процесуалния представител на дружеството жалбоподател са неоснователни.
4
АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права и правото му на защита.
Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на жалбоподателя чрез процесуалния му представител срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и недоказани.
Административно-наказателното производство е образувано в сроковете п о чл. 34, ал.2 от ЗАНН . Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.
В разглеждания случай е установено, че в условията на повторност, след като дружеството „А. Б. М“ ЕООД е било вече санкционирано за същия вид административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ с имуществени санкции в размер от по 2000.00 лева (общо 10 000.00 лева) с влезли в сила на 18.07.2023г. общо пет броя Наказателни постановления – НП № 182300055/03.07.2023г., НП