Решение № 332 от 07.07.2016, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Плевен, 07.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова при секретар Д.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков, изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 899 по описа за 2015 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. чл.2, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по искова молба

/ИМ/ на Ц. Е. Е., ЕГН ********** – л.с., с адрес ***, чрез адв.И. против Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ гр.София /ГДИН/. В исковата молба се твърди, че изтърпява наказание “лишаване от свобода” в Затвора Плевен, втора група. Постъпил е здрав, но се е разболял от туберкулоза в резултат от лошите условия в килиите, изразяващи се в лоша хигиена, запрашеност, пренаселеност, липса на чист въздух, липса на проветряване, непълноценно и неадекватно със заболяването хранене, осъществени контакти с неизолирани други болни от туберкулоза. Претърпял е неимуществени вреди, изразяващи се в страхове за живота и здравето, притеснения, битови неудобства, обида и възмущение от условията в затвора и причиненото заболяване. Сочи като нарушени чл.128 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС. Твърди, че оплакванията му са започнали през юни 2013 г., но не е обърнато внимание на тях, като е преглеждан от лекари без необходимата квалификация, които са твърдели, че е здрав, и не е бил лекуван своевременно.

Отправял е многобройни жалби и молби с оплаквания. На два пъти е бил наказван с “наказателна килия”, от което състоянието допълнително му се е влошило. След второто наказание е бил извършен преглед, който е констатирал, че е в напреднал и изключително усложнен стадий на белодробно заболяване - напреднала фаза на туберкулоза, и едва тогава е започнал интензивно лечение. Същото е проведено в ОББ-СБАЛЛС-Ловеч до 01.11.2014 г., като поддържащата фаза на лечението е проведена в Затвора – Плевен до 01.03.2015 г. Счита причинната връзка между условията в затвора и заболяването за доказана, доколкото е влязъл в затвора здрав, и там се е разболял от туберкулоза. За заболяването му е постановено експертно решение на ТЕЛК. Твърди, че разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС забранява прилагане на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, като нормата примерно изброява случаите, които се считат за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Следва да се приеме, че бездействието да се предприемат съответни мерки за ограничаване на инфекциозни заболявания в затвора, в резултат на което осъден е заболял от туберкулоза, не е сред примерите за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, които българският законодател дава в нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, но практиката на Европейският съд по правата на човека обаче е в обратния смисъл. Твърди, че е допуснат отказ от лечение, като е нарушено правото му на своевременна, качествена и достатъчна медицинска помощ. Здравето му е необратимо увредено, а животът му е бил поставен в опасност. Сочи период на претенцията от юни 2013 г. до датата на подаването и /30.10.2015 г./. Иска да му бъде заплатено обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 64000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Прави доказателствени искания, включително за експертизи и разпит на свидетели.

С определение №1480/02.11.2015 г. /л.15/ е указано да се посочи точно началото на периода, за който претендира, че са настъпили твърдените вреди, и да посочи прави ли искане за установяване на незаконосъобразни действия/бездействия и на кои длъжностни лица, и в какво се изразяват тези действия/бездействия, както и да внесе държавна такса.

С уточняваща молба /л.л.28-29/ се сочи, че началният период на исковата претенция е 10.11.2013 г., когато за първи път се жалва за своето здравословно състояние и никой не му обръща внимание. Твърди, че са налице незаконосъобразни действия/бездействия на началника на затвора – Плевен и на оторизирани от него лица, доколкото преди ищецът да се разболее, в затвора Плевен е имало десетки разболели се лица. Допуснат е плътен и чест контакт в затвора с източника на заразяване, което е довело до възникване на заболяването. Тези действия и бездействия са позволили да се разпространява заразният бацил - причинител на туберкулоза. Не е изпълнено разпореждането на чл.2, т.3 от ЗИНСЗС, съгласно изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им, като е внесена е държавна такса /л.32/.

С определение /№1608/30.11.2015 г. /л.34/ са конституирани страните и е дадена възможност на ответника да представи становище.

От ответника по иска – ГДИН София, е постъпил отговор на исковата молба, чрез юрк. Г.Г., в който отговор /л.л.139,140 от делото/ се твърди, че искът е неоснователен. Е. е получил адекватна медицинска помощ, като е бил на лечение в СБАЛЛС при затвора Ловеч в периода 28.08.-25.11.2014 г.

Сочи, че условията в затвора могат да се установят със справка от Затвора - Плевен. Поддържането на хигиената съгласно чл.21, ал.2 от ППЗИНЗС е възложено на лишените от свобода, и не е административна дейност, като администрацията само създава условия за полагането на тази грижа. Храненето е станало въз основа на таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Ищецът следва да докаже, че са налице елементите на фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, конкретният незаконосъобразен акт, действие или бездействие, и конкретно да установи неимуществените вреди. Моли да се отхвърли иска, като допълнително сочи, че същият е и прекомерно завишен, не отговаря на икономическия стандарт в България. Моли да се присъди в полза на ответника минимално юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

След предявяване на иска, ищецът Ц. Е. Е., ЕГН ********** е починал на 22.03.2016 г., видно от препис извлечение от акта за смърт /л.411/. Съгласно приложеното удостоверение за наследници /л.410/, негови наследници са Г.Б.Е. – съпруга, П.Ц. Е. – син, и Е.Ц.Е. – дъщеря. Същите са конституирани с протоколно определение в о.с.з. от 28.04.2016 г., като делото е продължило относно тях.

В съдебно заседание ищците - Г.Б.Е. – съпруга, П.Ц. Е. – син, и Е.Ц.Е. – дъщеря редовно уведомени, не се явяват, представляват се от адв.И., като поддържа исковата молба и да бъдат присъдени разноски по делото.

В съдебното заседание ответникът - Главна дирекция

„Изпълнение на наказанията”-София, не се представлява.

В съдебно заседание контролиращата страна Окръжна прокуратура-Плевен, се представлява от прокурор Шарков, който намира, че исковата претенция не е доказано по основание и размер и не са налице елементите от фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата.

Административният съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Ц. Е. Е., ЕГН ********** е бил лишен от свобода с присъда по НОХД №166/2007 г. на ОС-Плевен, и е изтърпявал наказанието си от 08.02.2007 г. Пребивавал е в затвора Плевен от тази дата, с изключение на периодите 16.08.2008 г. – 22.12.2010 г. и 28.08.2014 г. - 28.11.2014 г., когато е бил в Затвора – Ловеч /справка на л.л.257,258/. В периода 10.11.2013 г. – 30.10.2015 г. пребивава в 124 килия, която е с капацитет 23,04 кв.м (5,20м на 4,70м), като в същата са настанени от 5 до 8 лишени от свобода. Видно от медицинската справка на л.21, при първичния медицински преглед /при постъпването в затвора/ е констатирано, че е соматично и психично здрав. Към момента на издаване на справката /06.11.2015 г./ е диспансеризиран с диагноза:

Състояние след ТБК на бял дроб, и към този момент е психично и соматично здрав.

Видно от справката на л.43, е наказван със заповеди на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС – “изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия” със заповеди от 22.07.2013 г., 03.04.2014 г. и 30.06.2014 г. Видно от етапна епикриза /л.л.174,175/, от началото на м.август 2014 г. е с оплаквания от обща отпадналост, безапетитие, задух, непродуктивна кашлица. Лекуван с антибиотици, бронходилататори, експекторанс – без отзвучаване на оплакванията. Извършени са изследвания и консултации, и се предлага да се преведе за лечение в ОББ/СБАЛЛС - Ловеч. Видно от медицинската справка на л.143, е бил на лечение в СБАЛЛС при Затвора гр.Ловеч, Отделение по белодробни болести от 28.08.2014 г. до 25.11.2014 г. с диагноза:

Инфилтративно – пневмонична ТБК на белите дробове в 1+2/1+2 (микродеструкции), БК – отрицателно директно и културелно (от храчка). Приобщена е историята на заболяването за това лечение /л.л.158-168/, както и издадената епикриза /л.169/. Във връзка със заболяването е освидетелстван и от ТЕЛК, като му е издадено Експертно решение №0510/04.02.2015 г. за срок от една година /л.11/.

Въз основа на това ЕР е отпусната социална пенсия за инвалидност /разпореждане на л.12/.

В справката на л.л.257,258 се сочи, че в килия 124 е осигурен пряк достъп на слънчева светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване се определят от изискванията на съответните стандарти на обществените сгради. Помещението има самостоятелен санитарен възел с течаща вода. Обзаведено е с отделни легла, шкафчета за лични вещи, маси и столове. Хигиенизирането е грижа на настанените в него, като ежедневно на всеки етаж се осигурява разтвор за дезинфекционни препарати. Няма данни ищецът да е съжителствал с други болни от туберкулоза лица. Приобщени са списъци за раздадени хигиенни препарати /л.л.292-298/.

По делото е назначена съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ по отношение на заболяването от туберкулоза /по-долу първа СМЕ/, приобщена на л.л.328-344. Съгласно последната, Е. е постъпил в Затвора – Плевен в добро общо състояние. Многократно е посещавал медицинския център на затвора. През 2008 г. е поставена диагноза хроничен бронхит, като в здравния картон са описани последващи негови влошавания. Не може да се отговори с точност, кога е заболял от белодробна туберкулоза, но от данните от здравния картон е видно, че от началото на 2014 г. оплакванията от страна на дихателната система зачестяват. Според ВЛ оттогава е започнало развитието на туберкулозната инфекция. Заболяването се развива бавно, в рамките на няколко месеца, състоянието на болните постепенно се влошава и не може да се постави точна дата, от която е започнало заболяването и на която е преминало в усложнена форма. В началото на заболяването оплакванията са дискретни и не са всеки ден.

Периодът от появата на първите оплаквания до разгръщането на цялата клинична картина е с различна продължителност в зависимост от състоянието на имунната система. На 19.08.2014 г. при консултация с пулмолог се появяват първите съмнения за белодробна туберкулоза. Още същия ден Е. е настанен в болничен изолатор, направена е проба Манту, назначени са изследвания и хигиенно-диетичен режим, симптоматично лечение. Предприетите мерки са в съответствие с правилата на добрата медицинска практика относно ограничаване на разпространението и диагностиката на белодробната туберкулоза. При преглед на ищеца от вещото лице, извършен на 15.02.2016 г., е установено, че Е. е пушил 15 години по 20 цигари дневно, от 12 години не пуши. Туберкулозната инфекция е напълно овладяна и са налице минимални остатъчни изменения /единични калцификати/. Няма данни за наличие на белодробно заболяване, изискващо лечение в момента на прегледа. Туберкулозата се причинява от туберкулозния микобактерий, който е устойчив на киселини, алкохол, на някои физични и химични въздействия. Най-често инфектирането с туберкулозни бактерии се осъществява в детската или юношеската възраст. Организмът се справя успешно с инфекцията в над 90% от случаите. Туберкулозната инфекция се активира при нарушения във функционирането на имунната система. Състоянието на имунната система се влошава при непълноценно хранене, нехигиенични условия на живот /продължително пребиваване в пренаселени помещения, недостатъчно проветряване, влага, липса на достатъчно слънчева светлина/, продължителен психоемоционален стрес, тежки физически и психически натоварвания.