Решение № 243 от 16.04.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Видин, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИНА Д. Н. при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от НИНА Д. Н. Гражданско дело № 20241320102125 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 , вр. с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда.

Подадена е искова молба от Д. С. Д. от гр.Видин против „Максима България“ ЕООД, със седалище в гр.София, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за отмяна на незаконосъобразно издадена заповед за прекратяване на трудово правоотношение , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа заради незаконосъобразното уволнение в размер 7200.00 лева за периода 16.08.2024г.- 16.02.2025г. Сочи се, че правоотношението е прекратено със заповед от 1819/15.08.2024г. на основание чл.71, ал.1 от КТ.

Твърди се, че работното място на ищеца било в магазин Т-Маркет в гр.Видин.

На 15.08.2024г. ищецът, с разрешение на управителя на магазина- Е. Е., в работно време бил на зъболекар. След връщането на работното му място имал пререкания с Е. Е., на лична основа. Била му връчена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, но не в оригинал, която отказал да подпише.

След конфликта му прилошало, посетил Спешна помощ, като уведомил регионалния управител на дружеството.Издаден му бил болничен лист за периода 16.08.2024г. до 07.09.2024г.

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока по същия текст е подал отговор и е посочил доказателства. Ответникът излага, че исковата молба е недопустима ,тъй като правоотношението е прекратено на основание чл.70 вр. с 71 КТ. Не се спори, че е съществувало трудово правоотношение с ищеца ,породено от 1 сключен договор 1428/24.06.2024г., на основание чл.67, ал.1,т.1 вр. с чл.70 КТ, със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Оспорва се и основателността на иска, както относно изложената фактическа обстановка, така и доводите на ищеца относно незаконосъобразността на издадената заповед и прекратяването на правоотношението. Иска се отхвърляне на главната претенция, обуславяща отхвърляне и на акцесорните такива.

От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено следното:

Безспорно е по делото, че страните са били в трудово правоотношение за длъжността „зам.управител магазин“ с място на работа „Максима България“ ЕООД , гр.Видин, ул.Железничарска №19, структурно поделение 5511, за което е представени трудов договор №1428/24.06.2024г., в т.7 от който е посочено, че влиза в сила от 24.06.2024г. и е със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.

Със заповед № 1819/15.08.2024г. на управителя на ответното дружество на основание чл.71, ал.1 от КТ ,договорът с ищеца бил прекратен, считано от 16.08.2024г. Видно от самата заповед, същата е връчена на ищеца на 15.08.2024г. , който отказал да я подпише, който отказ е установен с подписите на служителите Е. Е. Б. и И. М. Г.а. Същите са разпитани в производството и установяват отказа на ищеца да подпише заповедта.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че искът с правно основание чл.344, ал.1,т.1 КТ е неоснователен. Установи се, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, ищецът – работник/служител следва да докаже наличието на валидно трудово правоотношение с ответника, прекратено с оспорваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. В тежест на работодателя е да докаже законосъобразно упражняване на правото си да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя, а именно че е налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение и че въпросната заповед е издадена от компетентно лице, притежава изискуемите от закона реквизити и е връчена на ищеца.

При преценка на законосъобразността на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ предмет на съдебна проверка е наличието на валидно трудово правоотношение, прекратяване в срока за изпитване от страната , в чиято полза е уговорен срока.

Трудов договор със срок за изпитване се сключва, когато работодателят иска да се провери годността на работника или служителя да изпълнява съответната работа или работникът желае да провери дали работата е подходяща за него. С нормата на чл. 71, ал.1 КТ е уредено потестативното право на страната, в полза на която е уговорен срока, да го прекрати без предизвестие с едностранно волеизявление в рамките на срока на изпитване, който съгласно чл. 70, ал.1 КТ не може да надхвърля шест месеца.

Прекратяването на договора е оставено единствено на преценката на страната, 2 в чиято полза е договорен модалитета по чл. 70 КТ и същата преценка не подлежи на съдебен контрол, като в настоящия случай уговорката за изпитване е уговорена в полза на работодателя.

Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение срокът за изпитване в полза на работодателя не е бил изтекъл и трудовото правоотношение между страните по делото е било надлежно прекратено от работодателя с процесната заповед, на основание чл. 71, ал. 1 КТ.

Прекратяването на правоотношението в този случай не е свързано с изискване страната, в полза на която е уговорен срока за изпитване да обосновава волята си - Определение № 1258 от 19.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1274/2009 г., III г. о., ГК.

Съдът приема, че заповедта е надлежно връчена на ищеца , като отказът да я подпише е удостоверен с имената и подписите на двама служители на ответника. Към датата на връчване 15.08.2024г. ищецът не се е намирал в отпуск по болест, тъй като видно от болничен лист №

*************/19.08.2024, същият е бил в отпуск от 16.08.2024г. до 07.09.2024г. , като е бил на болничен и домашен амбулаторен режим на лечение.

Представени са амбулаторни листове №24228904СА6F/15.08.2024г. и №24229502BC77/16.08.2024г., №242291045551/16.08.2024г и епикриза за болнично лечение, от които е видно, че ищецът е бил преглеждан от медицински специалисти - общопрактикуващ лекар и специалист-кардиолог, и е насочен за хоспитализация. Постъпил е в отделение по кардиология на МБАЛ Св.Петка АД на 16.08.2024г.и е изписан на 18.08.2024г.Тези писмени доказателства се различават по правната си природа от болничния лист, който като официален медицински документ, единствен удостоверява временната неработоспособност на осигурено лице поради болест, и обосновава законното освобождаване от работа и получаване на парично обезщетение от НОИ вместо трудово възнаграждение за периода на отсъствие.

За датата на прекратяване на трудовото правоотношение липсва представен болничен лист, който да обосновава отсъствието на ищеца от работа, както и да установи връчването на заповедта по време на ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност.

От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни на ищеца се установява, че същият не е преживял остър миокарден инфаркт, установените от клиничната картина на ищеца на 15.08.2024г. синкоп и високо кръвно налягане е възможно да причинят временна неадекватност, замайване и замъгляване на съзнанието,силно зачервяване на лицето, в което състояние ищецът не е бил в състояние да възприема фактите, обстановката и да осъзнава своите действия. Тези обстоятелства обаче, не са част от предмета на доказване, и не биха могли да обосноват незаконност на заповедта за прекратяване на правоотношението, доколкото такива факти и обстоятелства не са въвеждани от ищеца в исковата молба. От друга страна, волеизявлението за прекратяване на правоотношението в случая е на работодателя, ищецът не е следвало да извършва и не е извършил действия 3 или бездействия, които биха могли да повлияят на прекратяването на правоотношението и на законността на същото. Прекратяването на правоотношението не е извършено на основание действия, бездействия на ищеца, а е с оглед уговорения срок на изпитване, като работодателят, както вече бе посочено, не е длъжен да обосновава причините за това.

С оглед изложеното, съдът намира предявеният главен иск за неоснователен.

С оглед отхвърлянето на главния иск с по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, следва да бъдат отхвърлени и обусловените от него искове по чл. 344, ал.1, т. 2 и т.3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, доколкото уважаването на главния иск за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение е предпоставка за уважаването на исковете за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.

На основание чл.78, ал.3 и ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника 179.00 евро / с равностойност 350.00 лева /разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и възнаграждение на вещо лице в размер 771.00 евро /с равностойност от 1508.80 лева/.

Воден от горните съображения, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. Д. от гр.Видин против „Максима

България“ ЕООД, със седалище в гр.София, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за отмяна на незаконосъобразно издадена заповед за прекратяване на трудово правоотношение , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа заради незаконосъобразното уволнение в размер 7200.00 лева за периода 16.08.2024г.- 16.02.2025г.

ОСЪЖДА Д. С. Д. от гр.Видин , ЕГН: ********** и адрес гр.Видин, ж.к.************** да заплати на „Максима България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, Ботевградско шосе №247, ет.2, ЕИК 131324923 сумите 179.00 евро / с равностойност 350.00 лева / разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и възнаграждение на вещо лице в размер 771.00 евро /с равностойност от 1508.80 лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред ВОС.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 4