Решение № 119 от 03.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Смолян, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20205400500356 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С решение №119/19.06.2020г. по гр.д. №13/2020г. Девинският районен съд е осъдил Главна Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при Министерство на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул.

Пиротска № 171 А, представлявана от директора – Николай Николов да заплати на Ю.С. М., с ЕГН **********, от гр. Доспат, общ. Доспат, обл.

Смолян, ул. Дъбраш № 16, сумите ,след изменение на исковете : 1 787.27 лева, на основание чл.178, ал.1, т.3, във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, дължимо и неплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 14.01.2017г. до 14.01.2020г . и 230.43 лева, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, обезщетение за забава върху главницата от 1 787.27 лева от 21.02.2017г. до 14.01.2020г. и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 15.01.2020г. до окончателно изплащане на вземането и 500.00 лева разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Със същото решение е осъдил Главна Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при Министерство на вътрешните работи, с адрес гр.

София, ул. Пиротска № 171 А, представлявана от Директора – Николай Николов да заплати държавна такса в размер 121.49 лева и разноски за експертизи в размер 100.00 лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на районен съд – Девин

Постъпила е въззивна жалба с вх.№1139/03.07.2020г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, 1 представлявана от главен комисар Николай Николов - директор, чрез процесуален представител ст.юрисконсулт Светослав Стоянов срещу решение № 119 от 19.06.2020 год. на районен съд - Девин, постановено по гр.дело 13/2020г.Счита ,че обжалваното решение е неправилно и необосновано и моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Намира че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (обн. ДВ. бр. 53 от 27 юни 2014 г.).Процесният период е о т 14.01.2017г. -14.01.2020г .В този процесен период твърди ,че е действала Наредба № 8121з-776/29 07.2016 която урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките надържавните служители в МВР. Организацията на работното време на служителите по чл. 142ал. 1, т. 1 ЗМВР се урежда именно с тази наредба, като е недопустимо прилагането на общите правила установени по Кодекса на труда и НСОРЗ. Твърди ,че всички документа свързани с организацията на работното време, като протоколи и графици се изготвят по посочената наредба и съгласно правилата установени в нея, като счита ,че е недопустимо прилагането по аналогия на други нормативни актове, както и своеобразното превратно тълкуване на волята на законодателя в тази връзка. Твърди ,че за да обоснове решението си за субсидиарно прилагане на НСОРЗ районният съд се позовал на отменена подзаконова уредба и на съждения за празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, във връзка със съществото на спора. Счита направеното заключение в мотивите на районния съд за неправилно и необосновано поради факта, че празнота в настоящия случай не е налице. Напротив намира ,че ЗМВР препраща към подзаконовият акт, в настоящият случай именно наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 1 „С тази наредба се определят редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и по § 86 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи“. В тази връзка тълкуването и препращането, без изрично това да е записано в нормативния акт, счита ,че представлява дописване на закона и не може да бъде споделено като правилен извод.Правоотношенията по служба уредени в специален закон са създадени, за да може, поради специфичният статут и служебни задължения на служителите да се постигне баланс между правата и задълженията им /какъвто намира ,че е настоящия случай с тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР/, тъй като тези служители имат специфична функция и 2 съответно специфични и сами по себе си отличаващи се от общите права и задължения. За работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8-, 12- или 24-часови смени. В разпоредбата на чл. 142, ал. 4 Кодекса на труда е записано, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В настоящия случай твърди ,че ищеца полага труд при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена по ЗМВР, а не от КТ. Максималната продължителност на работното време за една смяна, определена в КТ е максимум 12 часа. Това само по себе си доказва, че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като техният статут е изключителен и различен от общия, като законодателят е съобразил това с разделянето на служителите по ЗМВР на три групи. Всяка от обособените групи служители има гарантирани права, които от своя страна са скрепени и с различни отговорности и задължения.В решението си съдебният състав отбелязва, че това положение, свързано с отчитането на труда поставя в неравностойно положение държавните служители в МВР, като се позовава и на т. 23 на ТР № 6/06.11.201 Зг. на ОСГТК на ВКС.В тази връзка счита, че направения извод е неправилен.Първоинстанционният съдебен състав се е позовал на Тълкувателно решение, което е свързано със уреждане на въпрос ,касаещ държавните служители в МВР, които полагат труд и техният статут е уреден по ЗДСл. Твърди ,че в МВР съгласно чл. 142, ал. 1 има три групи служители държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението;2. държавни служители;3. лица, работещи по трудово правоотношение.В чл. 142, ал. 2 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон /т.е ЗМВР/. В чл. 142, ал. 4 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. В чл. 142, ал. 5 е посочено, че статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон. В случаите на препращане към кодекса на труда законодателят изрично /пряко/ е посочил съответните разпоредби.В тази връзка моли съда да обърне внимание ,че в тълкувателното решение се говори за ЗДСл, който урежда служебните правоотношения на държавните служители в МВР по ЗДСл, а не държавните служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, които са различна категория служители и чиито служебни правоотношения и статут са уредени в ЗМВР и подзаконовите актове по прилагането му. Счита ,че в тълкувателното решение се разглежда въпрос свързан със заплащане на държавни такси и счита ,че не може да се правят допълнителни тълкувания в тази връзка.По отношение на твърдението за поставянето в неравностойно положение на тази група служители счита, че в чл. 48, ал. 5 Конституцията на Република България се прогласява, че работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд» на минимално трудово 3 възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон. В тази връзка върховният закон на страната прогласява основните и неизменни права, каквото безспорно е правото на труд, като е оставил на законотвореца да прецезира тези права с оглед правоотношението. С оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР по чл. 142, ал.

1, т. 1 от ЗМВР счита ,че са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други. Намира ,че това не поставя тези служители в по-неблагоприятно положение. Счита ,че заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд е със самостоятелна функция и значение.Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондират и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд.Счита ,че съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая за уредбата на правоотношенията между страните намира ,че е приложим ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага нито субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна уредба и то регламентирана в нормативен акт с ранга на закон.Твърди ,че вида и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г. В чл. 199 и 200 от ЗМВР-2006 е регламентирана основната заплата: в чл. 201 - допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а съгласно чл. 202 ал. 1 се изплащат допълнителни възнаграждения, като следва изброяване на 5 вида възнаграждения. Част от тях са приложими за системата на МВР (т. 1 - изпълнение на специфични дейности), а друга част са сред типичните по Кодекса на труда и Закона за държавния служител (ЗДСл) — за прослужено време; за извънреден труд, постигнати резултати. Съгласно чл. 202, ал. 2 и 3 размерите и условията за изплащането на допълнителните възнаграждения се предвиждат с актове специално за системата на МВР. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 93 от 2009 г., е добавена ал. 5, според която извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет. В ДВ, бр. 88/2010 г. в ал. 1 е въведена т. 5 възнаграждение за специфични условия на труд, а в края на ал. 5 е добавено 4 за държавните служители от МВР. С новия ЗМВР-2014 уредбата е реорганизирана - старите чл. 201 и 202 по отношение на видовете възнаграждения са обединени в чл. 178; обособен е нов чл. 179, чиято ал. 1 предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални празници и време на разположение, а ал. 2 и 3 имат общо значение, като ал. 3 възпроизвежда последната редакция на ал. 5 на стария чл. 202.Моли съда да обърне внимание ,че законотворческият разум предполага изброяването на видовете възнаграждения да е изчерпателно, в противен смисъл е безсмислено в ЗМВР-2006 да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, ако същото се дължи по силата на Кодекса на труда или ЗДСл. Намира за излишно и прибавянето в ЗМВР-2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни и време на разположение, които също биха следвали от КТ или ЗДСл. Допълнението в чл. 202, ал. 5 ЗМВР-2006, касаеща характера на изброяването, на текста „за държавните служители от МВР” счита ,че показва желанието на законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не са насочени специално към служители на МВР. Последващото, нарочно добавяне на изричен текст не може да бъде отдадено на нормотворческо излишество.Моли съда да обърне внимание ,че нито в ЗДС, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ и за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага „съответно”, а напротив, във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми.Намира ,че нормалната продължителност на нощния труд в МВР е регламентирана в законовата норма на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР. Нормата на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР определя, че продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение. Намира ,че това е идеята на законодателя и смисъла на тази норма. Иначе тя би била напълно излишна, защото нощен е трудът (и по КТ, и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони) полаган между 22 часа и 6 часа. Законодателят отбелязва, че работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което е достатьчно ясно и ненуждаещо се от коментар, че е имал в предвид, с това пояснение, че трудът през нощта за тези служителите по чл.