Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2022 от 30.07.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1874/2025
Вид
Определение № 2022
Подписан
30.07.2025
В сила
04.12.2025
Състав
Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Женя Димитрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2022 гр. София, 30.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20251000501874 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа вр. с чл. 130 ГПК.

Образувано е по две частни жалби от ищците/конституирани като законни наследници на А. И. П./– М. И. П. и Д. А. П., чрез адв. М. и адв. В. срещу определение № 9208 от 13.05.2025г., поправено с определение № 9569 от 19.05.2025г. постановени по гр.д. № 20231100109388, гр.о., I-19 състав, по описа на СГС за 2023г., с което поради липса на процесуална правоспособност е върната исковата молба от А. И. П. срещу Прокуратура на Република България и е прекратено производството по делото, на основание чл. 130 от ГПК.

Частните жалбоподатели/конституираните ищци - М. И. П. и Д. А. П. считат, че обжалваното определение е неправилно, немотивирано, необосновано и противоречи на материалния и процесуалния закон. Излагат съображения, че изводите на първоинстанционния съд не почиват на събраните по делото доказателства, досежно релевантния час на предаване на пратката на куриер – 9.10 на 16.08.2023г., който се установява от товарителницата и показатнията на разпитания по делото свидетел. Твърдят, че неправилно СГС не е ценил събраните доказателствени средства, а се е позовал на нормата на чл. 172 ГПК за да не кредитира показанията на свидетеля Д.. Молят въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частните жалби са връчени на насрещната страна/ответника – Прокуратура на Република България, която не е подала писмен отговор.

Частните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащи на обжалване актове и са допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.

Пред СГС е постъпила искова молба от А. И. П. срещу Прокуратурата на Република България, с която претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1

1 684 628,50 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 226 500 лева и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 419,79 лева, с правно основание чл. 4, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 23.07.2021г. до окончателното й заплащане. Ответникът е подал в срок писмен отговор и своевременно е оспорил датата и часа на подаване на исковата молба.

Първоинстанционният съд е приел, че от товарителница на „Ин Тайм“ се установявало подаването на исковата молба чрез куриер на 16.08.2023г. в 9,10часа. Нейната доказателствената стойност била своевременно оспорена относно ръкописно написания час на подаване. Това оспорването било доказано, с писмо от „Ин Тайм“ че пратка с № 001460522 по данни на информационата система е постъпила от куриер в 16,31 часа, когато е регистрирана от служител на дружеството. Това било най-рано съществуваща информация за пратката в системата на дружеството, тъй като ръкописно посоченият час в товарителницата не е регистриран от куриера при приемане на пратката. Не е кредитирал показанията на свидетелката И. Д., като е преценил по реда на чл. 172 от ГПК, че е служител в адвокатската кантора, представляваща настоящите ищци и е подала от името на първоначалния ищец исковата молба. Приел, че смъртта на А. П. е настъпила в 12.20 часа на 16.08.2023г., а исковата молба е подадена след неговата смърт от адв. И. В., но съгласно чл.

41 от ЗЗД пълномощното се прекратявало със смъртта на упълномощителя. Следователно, към датата и часа на подаване на исковата молба чрез куриерска фирма, ищецът е починал и към този момент не е бил процесуално правоспособен, а процесуалната правоспособност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, която обуславя надлежното упражняване на правото на иск. Приел, че ответникът е починал преди предявяване на иска, поради което исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. Началната липса на процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2017г. по т.д № 1/20017г. на ОСГТК на ВКС.

Неоснователни са твърденията на частните жалбоподатели, че от събраните по делото доказателства се установява релевантният час на предаване на пратката на куриер – 9.10 на 16.08.2023г.

Товарителницата е частен свидетелстващ документ, който установява датата и часа на предаване на пратката от изпращача на куриер. По отношение на този документ, ответникът е трето лице, което своевременно е оспорило неговата достоверност, относно датата и часа на предаване на куриера. В процесната хипотеза за установяване на точния час на предаване на куриер и при аналогия от закона, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК. В тежест на ищците е да установят при условията на главно и пълно доказване този факт.

Видно от индигирания оригинал на товарителницата(л. 2, т. І, гр. д. № 9388/23г. по описа на СГС) се установява, че подписът на куриера е положен преди датата и часът на получаване на пратката от куриера. От показанията на разпитания по делото свидетел/служител на кантората се установява, че тя е попълнила датата и часа, като не може да посочи дали е 2 направила това преди или след предаване на пратката на куриера. Свидетелят е заявил, че куриерът идва всеки ден сутрин и вечер, като сутрин носи обратните документи от предишните дни и разменят каквото има, а следобед идвал и вземал останалите(л. 1810, т. V, гр. д. № 9388/23г. по описа на СГС).

Разпитаният по делото свидетел е служител на процесуалния представител на ищците, поради което е възможно заинтересован в полза на своя работодател и неговите показания следва да се преценяват с оглед на всички данни по делото, на основание чл. 172 ГПК.

Дадените показания описват обичайни и всекидневни посещения на куриера, както и това, че сутрин се предават обратни разписки и някакви пратки, а следобед останалите пратки.

Показанията на този свидетел не могат да установят по категоричен начин, че именно в 9.10 часа на 16.08.2023г. е изпратена процесната пратка, както и че точно тази пратка е предадена преди обед, а не следобед или че именно този ден е предадена само една пратка, което е станало преди обяд. Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод е обстоятелството, че свидетелят не може да посочи дали е попълнил датата и часът на конкретната пратка, преди или след пристигането на куриера.

Очевиден е пропускът на куриера да сканира баркода на товарителницата и да регистрира в системата на „Ин тайм“ нейното получаване. По делото е установено само, че по данни от информационната система на „Ин Тайм“, пратка с № 001460522 е постъпила от куриер в 16,31 часа, когато за първи път е регистрирана от служител на дружеството. Следователно това е настъпването на друг факт, който по безсъмнен начин удостоверява предхождащото съставяне на товарителницата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Следователно ищците следва да понесат последиците от недоказването на достоверен час на предаване на пратката на куриера.

Предвид гореизложеното определението за прекратяване на производството е законосъобразно и правилно, поради което следва да се потвърди, чрез препращане в останалата част към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 вр. с чл.

278, ал. 4 от ГПК.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9208 от 13.05.2025г., поправено с определение № 9569 от 19.05.2025г. постановени по гр.д. № 20231100109388, гр.о., I-19 състав, по описа на СГС за 2023г., с което поради липса на процесуална правоспособност е върната исковата молба от А. И. П. срещу Прокуратура на Република България и е прекратено производството по делото, на основание чл. 130 от ГПК.

Определението може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4