Решение № 580 от 01.11.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Ямбол, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330100765 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на И. Я. Т., против „ Ти Би Ай Банк“ ЕАД с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че сключения между тях договор за потребителски кредит № *** г. е нищожен на основание чл.22 ЗПК, вр. с чл.10, ал.1 и 2 ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК, във вр. чл.26, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на *** год. между страните бил сключен договор за потребителски кредит за сума в размер на 10000, 00 лв., при фиксиран ГЛП в размер на 18.37 % и ГПР в размер на 19.86%. При сключването на договора ищецът пожелал сключване на застраховка в размер на 3503.97 лв. и застраховка в размер на 479.53 лв., като сумите се превеждали от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно чл.7.2.2 от договора за кредит. Така общата дължима сума по договора възлизала на 19 847, 04 лв., която била разсрочена на 48 погасителни месечни вноски, всяка една от тях в размер на 413, 48 лв. Твърди се, че договорът и приложенията към него не можело да се приеме, че били сключени по ясен и разбираем начин, като договора, застраховките, декларация, сертификат били с шрифт по-малък от 12, което било предпоставка по силата на чл.22 ЗПК, договора да се счита за недействителен, като шрифта не отговарял на цитираната разпоредба. Не била спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, като с представения в процесния договор погасителен план се установявало единствено броя на погасителните вноски- 48, както и падежа за всяка една от тях, без да бъдели посочени отделно какво част от главницата, застраховката, лихвата се погасявало с вноската. Процесния договор бил недействителен, по 1 аргумент на чл.22 ЗПК, вр. с чл.11, т.11 и т.12, вр. чл.22 ЗПК. Отделно от това в договора не било конкретизирано кой точно компоненти били включени в ГПР, каква била неговата структора и как се формирал същия, което било в размер с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР, като се развиват подробни съображения. Твърди се, че клаузата на чл.7 в договора, в частта формираща главница с включване на дължими по пакет застрахователна премия и застраховка били неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, като била уговорена във връда на потребителя и не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/ доставчика и потребителя. Отделно от това и предвид свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ол.4 ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР.

Сключените застраховки били нищожни, както в процесния договор липсвала яснота и относно лихвения процент на ден и ГЛП. Уговорката относно лихвения процент била недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Твърди се, че не била приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от договора обуславяла недействителност на целия договор. Иска се сключения между страните договор за потребителски кредит от *** г. да бъде прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона.

Претендира се и присъждането на направените по делото разноски.

В депозирания в срок отговор ответното дружество твърди, че предявения иск бил допустим, но следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди се, че договора за потребителски кредит отговарял на изискването на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, като нормативното изискване било изпълнено чрез чл.11.2 от договора, като се развиват съображения в тази насока. Било неоснователно твърдението, че била нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като се завиват подробни съображения. Неоснователно било твърдението, че клаузата за неплащане на застраховка била неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, както и че заобикаляла чл.19, ал.4 ЗПК и се развиват подробни съображения. Твърденията на ищеца относно твърденията за нарушаване на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК били необосновани и недоказани.

Не се сочили и доказателства, за нарушаване на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК за изискването за размера на шрифта да бъде не по-малък от 12, като се развиват подробни съображения.

Претендира се отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски в производството.

В съдебно заседание по същество ищеца се представлява от пълномощник 2 адвокат, чрез който поддържа исковете така, както са предявени и молят за уважаването им изцяло по изложените в исковата молба съображения.Поддържат и заявената претенция за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответното дружество редовно призовани на посочения от тях съдебен адрес, не изпращат законен и процесуален представител, като с подадения отговор на исковата молба, претендират разноски и правят възражение за размера на претендираното от ищеца адв. възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и с доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните фактите, че на *** г. между тях е сключен договора за потребителски кредит № *** за сума в размер на 10 000, 00 лв. и същата е усвоена от кредитополучателя, при фиксиран лихвен процент от 18.37 % и ГПР 19, 86 % и срок на погасяване 48 месеца.

В самия договор е посочен погасителен план, който включва падеж на всяка вноска, нейния размер, от които главница, лихва и остатък главница в лева.

Също така е представен информационен документ за застрахователен продуктзащита на кредита и защита на сметките на кредитополучателите на потребителски кредити на компания Cardif Assurance Vie SA, регистриран във Франция, лиценз № ***, чрез Кардиф Животозастраховане, клон България Cardif Assurance Risque Divers SA, регистрирана във Франция, лиценз № ***, чрез Кардиф общо застраховане, клон България в който е направено обобщение на основните покрития и изключения по продукта, като не се отчитат специфичните изисквания и потребности на клиента.

Пълната информация за застрохавателния продукт, можела да се открие в пред договорната информация и общите условия. Представена е декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователната програма „***“ и „***“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „***“ , предоставена от Mediguide International от *** г., информация по чл.324-327 от КЗ за застрахователна програма „***“ и „***“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, сертификат № *** за застрахователна пограма и „***“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „***“ , предоставена от Mediguide International. Застрахован по застрахователна програма „***“ и „***“ и ползващо се лице по допълнителна медицинска услуга „второ медицинско мнение“ за И. Я. Т..

По делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че при изчисляване на ГПР по договор за потребителски кредит № ***/ *** г.

3 била използвана стандартна формула за изчисляване на паричните потоци (XIRR), каквато била по същество формулата за изчисление на ГПР, съгласно приложение № 1 към ЗПК- двигение на парични потоци за определен период от време, където отрицателните парични потоци били дадената в заем сума, а положителните парични потоци били извършените погасявания по кредита- Таблица № 1- ГПР без вкл.

Застраховка- 19.86 %.

При изчисляване на ГПР по процесния средит били взети под внимание езинствено разходите за възнаградителна лихва, уговорена в договора.

Застрахователната премия не била третирана като разход, а като свободно избрана допълнителна услуга. В договора нямало уговорени неустойки, такси иили други разходи, съответно такива не били начислявани на клиента и не били включвани в ГПР- Таблица № 1.

Уговорения ГПР съответствал на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, която ограничавала размера на ГПР до петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левото и във валута, определена с постановление на МС на Р. България.

При включване на застрахователната премия в ГПР, размерът би бил 46, 20 %Таблица № 2 с вкл. Застраховка- 46, 20 %.

В периода *** г.- 01.12.2023 г. по договор за потребителски кредит № ***/ *** г. била платена сума в размер на общо 6 232, 50 лв., с които били погасени вноска от №1 до № 14 от погасителния план- изцяло, и част от вноска № 15 - Таблица № 3, о коитоглавница в размер на 3 323, 76 лв.; договорна лихва за периода *** г.- 25.10.2023 г. в размер на 2 868, 29 лв. и наказателна лихва в размер на 40, 45 лв.

Непогасения остатък по договор за потребителски кредит № ***/ *** г. в размер на общо 13 654, 99 лв. - Таблица № 3,от които главница в размер на 10 659, 74 лв. и договорна лихва за периода 25.11.2023 г.- 25.07.2026 г. в размер на 2 995, 25 лв.

В съдебно заседание в. лице на въпрос на пълномощника на ищеца адв. М.- ЯАК уточни, че в отговора на т.1.2, при включване на застрахователната премия в ГПР, размерът би бил 46, 20 %, което било различно от уговореното в договора в размер на 19, 86 %.

Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.

По делото е назначена и изслушано заключението на СТЕ, вещото лице по която посочва, че при съставянето на Договора за потребителски кредит №***/ *** г. ;

Декларация за определяне изискванията и потребностите за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „***“ и „***“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр. София и Допълнителна медицинска програма „Второ медицинско мнение“;

4 сертификат № *** за застрахователна програма „***“ и „***“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр. София и Допълнителна медицинска програма „***“, бил използван шрифт „ Ariel Narrow“, размер на шрифта „ 12 point“.

При съставянето на основния текс в застраховка на кредитополучатели, информационен документ за застрахователен продук бил използван шрифт „ Ariel Narrow“, размер на шрифта „ 9 point“

При изслушване на л. лице същото е заявило, че поддържа представеното заключение, като било категорично доказано, че договорът за потребителски кредит, зекларацията към него, сертификат към него били отпечатани с шрифт „ Ariel Narrow“ с размер „ 12 point“,а застраховката, която придружавала договора за потребителски кредит използвала същия по вид размер, но с размер „9 point“. На въпрос на пълномощнита на ищеца в. лице отговори, че погасителния план бил отпечатан заедно с договора, то се отнасяло за нсичко, което било включено. В. лице посочило на колко страници е отпечатън договора, на колко страници са отпечатъни и другите документи, така, че резултатът който било посочило се отнасяло за всичко, което било отпечатъно на тези страници.

Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 предл.І –во ЗЗД .

За да е налице правен интерес от предявения установителния иск за нищожност на договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По силата на чл.9, ал.3 ЗПК ответника има качеството на потребител на финансова услуга по см. на § 13, т.12 ДР на ЗЗР. Доколкото в случая се касая за защитими интереси на икономически по-слаби участници в оборота, уреждащият тази материя Закон за потребителските кредити предвижда редица императивни разпоредби за спазването на които съдът е задължен да следи служебно (в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС).