Решение № 577 от 14.10.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. В., 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., II СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника В. Станкова при участието на секретаря Елена Ив. Якимова като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело № 20251320102350 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район „Триадица“, бул.

„България“ № 81 В, против Ц. Л. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., обл. В., ул.

„Батальонна“ № 8, ап. 4, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във вр. с 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, чл.

92 от ЗЗД, във вр. с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Твърди се, че на 16.01.2020 година ответникът Ц. Л. И. е сключила Договор за потребителски кредит № 388970 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получила сумата от 300.00 лева, срещу което се съгласила да върне 4 бр. вноски по 119.00 лева в срок до 18.05.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.08 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.83 %.

Сочи се, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Посочено е, че видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 388970 на 16.01.2020 г. по безспорен начин се установява сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на 1 договора.

Излага се, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. в два екземпляра - по един за всяка от страните. Сочи се, че в случая представения по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване, както и че изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл.

11 и чл. 22 от ЗПК.

Поддържа се, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Посочва се, че дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума

Твърди се, че ответникът Ц. Л. И. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Излага се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.

„България“ № 81 В, ап. 3. Посочва се, че вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в приложената към исковата молба извадка от Приложение № 1 към договора за цесия, приложена със заличени лични, съгласно ЗЗЛД.

Поддържа се, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Сочи се, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента — на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде 2 извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор. /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Излага се, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Сочи се от ищеца, че от него е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. д. № 1532/2025 г. по описа на Районен съд – В., по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 817.36 лв., формирана както следва:

1. главница в размер на 300.00 лв.,

2. договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 30.26 лв. за периода от 16.01.2020 г. до 18.05.2020 г.,

3. законна лихва за забава върху главницата в размер на 103.36 лв. за период от 18.05.2020 г. до 31.05.2025 г.,

4. 238.10 лева - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД,

5. 145.74 лева

- дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит,

6. както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендират се съдебни разноски в заповедното производство и разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани по основание и размер. Сочи, че правоотношенията между страните са такива между търговец и потребител, поради което приложение намират нормите на ЗЗП и ЗПК. В чл. 143, ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Сочи се, че в случая е налице заблуждаваща информация в договора за кредит.

Посочен е ГПР, който не отговаря на реалния процент разходи по кредита. Посочва се, че в договора е посочен размер на ГПР, който е под нормативно установения максимум, но в действителност го надвишава многократно. Действително не е задължително да се посочват и компонентите, които образуват ГПР, доколкото няма такова нормативно изискване, нито пък да е посочена формулата за изчисление, която е нормативно установена. В случая обаче ГПР не съответства на действителните разходи по кредита. В самия договор между страните 3 е изрично посочено, че кредитополучателят следва да обезпечи дълга си с поръчители или банкова гаранция в 3 – дневен срок от усвояване на кредита. Сочи се, че е налице противоречие със ЗПК на клаузата за договорна лихва, доколкото в договора не е уточнено за какъв период се прилага посоченият лихвен процент. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

9 от ЗПК, съгласно която норма е необходимо да е посочено какви са условията за прилагане на лихвения процент. Налице е заблуждаваща търговска практика, с което се нарушават нормите на ЗЗП – чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 19, поради което и на основание чл. 146 от същия закон се явяват нищожни. Твърди се, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 22 от ЗПК. В договора следва да е разписана ясна методика на определяне на ГПР, по ясен и недвусмислен начин да е описано кои са включените компоненти, за да може потребителят по ясен и разбираем начин отнапред да е наясно какви разходи ще следва да направи по този кредит. В случая подобна яснота липсва. Не става ясна и методиката, по която е определен процесния ГПР. Налице е и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК – липсва описание на условията за издължаване на кредита. В случая липсва погасителен план, който да отговаря на посочените условия. Договорната лихва и таксата за поръчителство не са индивидуализирани подробно с оглед периодичността им. Не става ясно какво включват отделните вноски по погасителния план, как и на каква база са изчислени. Налице е и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като е налице реално надвишаване на законоустановения максимум. Договорът за кредит не съдържа реквизитите по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК, поради което е нищожен. ГПР е посочен като процент, но не и като съдържание на данните, които го формират. Клаузите в договора са нищожни като неравноправни. Направено е възражение за нищожност на договора поради подвеждащи и неравноправни клаузи в него, противоречащи на закона, морала и добрите нрави. Клаузите на процесния договор, определящи размер на годишен лихвен процент – 40.05 % и ГПР – 48.22 % нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца, поради наличие на явна нееквивалентност на насрещните престации, което води до тяхната нищожност. Размерът на договорната лихва надвишава трикратния размер, а този на ГПР е почти петкратния размер на законната лихва за страната, което също съставлява основание за недействителност на тези клаузи поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл е и съдебната практика в страната, включително задължителната такава на ВКС. Валидността и последиците на договора не са съобразени и не отговарят на императивните изисквания на специалния закон – ЗПК.