Решение № 4696 от 07.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4696 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20251100109614 по описа за 2025 година вен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

А. К. Д., ЕГН **********, чрез адв. М. В., БАК, със съд. адрес: гр. Бургас, бул.

„********, /сградата на ДЗИ/, против ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, София, бул. “Г. М. Димитров“ № 1, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е допустим. На ответника са връчени копия от исковата молба и приложените към нея доказателства и той в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор. І.В исковата молба се твърди, че на 20.04.2023 г. в 16:36 ч., в област София, на Републикански път II-82, в участъка между гр. София и гр. Самоков, на около 18,2 км. след табелата за край на населеното място Кокаляне, е настъпило тежко ПТП с участието на лек автомобил „Хюндай Аксент“ с peг. № ********, управляван от К.Л.Д. - баща на ищцата, и товарен автомобил „Мерцедес Актрос 1831“, с peг. № ********, управляван от М.Н.В.. ПТП е настъпило вследствие на загуба на контрол върху лекия автомобил, управляван от К.Д., който при навлизане в десен завой със скорост около 56 км/ч, при мокра настилка и наклон на пътя, губи странична устойчивост, автомобилът започва колебливо движение вляво и вдясно, завърта се обратно на часовниковата стрелка и навлиза в насрещното платно, където с дясната си страна се удря в предната лява част на товарния автомобил. Последвалата ротация завършва с окончателно установяване на лекия автомобил в крайпътна канавка. В резултат на ПТП е настъпила смъртта на пътниците в лекия автомобил Д. К. Д. - майка на ищцата, и К. К. Д. - сестра на ищцата. К.Л.Д. – баща на ищцата е бил откаран и настанен за лечение в УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София, с фрактура на черепа, тежка мозъчна травма, субдурален кръвоизлив, фрактура на 11-то ребро вдясно и пневмоторакс. Същия ден - 20.04.2023 г., той е починал вследствие на получените наранявания За ищцата този момент представлява пълна житейска 1 катастрофа. В рамките на няколко часа тя губи цялото си семейство. Неочакваната смърт на майка, баща и сестра е жесток удар за нея. След трагедията, ищцата остава пълен сирак.

Приета е в дома на своята леля, където първоначално намира временна утеха. При нея живее шест-седем месеца, тъй като изпитва паник-атаки и емоционален срив при връщане в празния дом. Ищцата твърди, че заедно с родителите си и сестра й са живеели в едно домакинство. Отношенията между тях са били топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич и уважение. Семейството им е било сплотено, задружно и се подкрепяло във всяко начинание. В резултат на тези събития тя губи най-голямата опора и подкрепа в живота. За ищцата се открива дълбока емоционална травма, която се отразява сериозно на нейното здраве и психическо състояние. Тя започва редовни посещения при психолог, за да се справи със силната тревожност, депресия и безсъние, които изпитва ежедневно. Загубата на родителите и сестра й предизвиква у нея сериозна психична травма, като не само че се чувства изгубена, но и е поставена е в тежко материално положение. За увреждащият автомобил марка „Хюндай“, модел „Аксент“, с peг. № ********, е била налице действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със застрахователна компания ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ със застрахователна полица № BG/30/123000335488. На 04.05.2023 г. до ответника е подадено уведомление за настъпилото ПТП и причинената смърт на трима души. На 17.05.2023 г. ищцата е подала писмена претенция до ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейните родители и сестра. С писмо, изх. № 3894/01.08.2023 г., дружеството уведомило ищцата, че отказват изплащане на застрахователно обезщетение. На 16.05.2025 г., отново е отправена до ответника молба за изплащане на неимуществени вреди, на която и до настоящият момент застрахователното дружество не е изпратило отговор. В тази връзка ищцата моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 52 ЗЗД да осъди ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 да й заплати сумата 300 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания, във връзка със смъртта на нейната майка, ведно със законната лихва, считано от 17.05.2023 г. до окончателното им изплащане и сумата 5 000 лв., частично предявена от 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания, във връзка със смъртта на нейната сестра, ведно със законната лихва, считано от 17.05.2023 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски и адвокатски хонорар.

Ответникът ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД оспорва исковете по основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на процесния лек автомобил с който е извършено ПТП. Твърди, че във връзка с процесното събитие застрахователят е определил и заплатил обезщетение за претърпените вреди на ищцата от загубата на нейната майка Д. К. Д. в размер на 100 000 лв., които са заплатени след предявяване на исковата молба от ищцата. Счита, че платената сума е достатъчна, за да компенсира ищцата за претърпените вреди. Предвид това оспорва исковата претенция като 2 необосновано завишена и несъответстваща на критериите за справедливост по арг. от чл. 52 от ЗЗД. Оспорва изцяло претендираните вреди от загубата на К. К. Д. с цена на иска от 5 000 лв. частично предявен от 100 000 лв., при твърдения, че по отношение на ищците от далечния кръг, каквато е сестрата на ищцата съгласно съдебната практика на ВС и ВКС присъждането на обезщетение следва да става само по изключение при доказаност на изключителност на връзката помежду им, която да надхвърля обичайната такава. Навежда доводи, че такава изключителност в отношенията между ищцата и нейната сестра не е била налице. Оспорва да е налице дълбока емоционална връзка, която да оправдава претендираното обезщетение. Твърди, че ищцата и сестра й са имали типични отношения за подобна родственост. Счита, че няма данни по делото за болестно отклонение в поведението и мисленето на скърбящата сестра. Няма данни ищцата и сестра й да са били поставени в особени житейски обстоятелства, които да са направили тяхната връзка изключително близка. Няма данни починалата да е поемала грижите за ищцата и да е замествала родителите им. Не отрича, че при застрахователя е заведена щета от ищцата по случая и е постановен отказ по същата, поради което се противопоставя на искането за представяне на застрахователната преписка по щетата. С молба, вх. № 137101 от 17.11.2025 г. ответникът прилага доказателства за заплатено в полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на майката й Д. Д. в размер 100 000 лв.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не формират спор, че към ПТП ответникът е застраховател по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” за виновния водач, както и че по претенция на ищцата за заплащане на обезщетение, на 14.11.2025 ответното дружество е заплатило на ищцата сумата от 100000лева обезщетение за неимуществени вреди. В молбата, с която платежното нареждане е представено, ответното дружество сочи, че обезщетението е заплатено за смъртта на майката на ищцата.

С Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОС на ГТНК на ВКС, се разшири кръга от лица, които са материално легитимирани да претендират заплащане на обезщетение, о чертан с Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС и Постановление № 5/24.ХІ.1969 г., на дружги лица, включително братя и сестри, които са имали с починалия особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, която ледва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, 3 подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД От неоспорената от страните и приета от съда съдебно – психологична експертиза, както и разпита на свидетелите Е.Л.Н. / леля на ищцата/ и М.М.Н. / приятел на ищцата/, се установява, че ищцата и нейната сестра са били особено близки. Родителите им работели на смени, и предвид разликата във възрастта, ищцата е била по – скоро като майка на сестра си.

Сестра й я търсила за всичко, били близки и споделяли, А. й помагала с домашните, водела я на курсове, а сестра й я слушала „без протести“. Изложеното от свидетелите се потвърждава косвено от извода на вещото лице за силната връзка, която имали двете сестри, което се установява и от особено негативната последица от смъртта й върху психиката на ищцата. Ето защо, съдът намира, че ищцата има правото на самостоятелно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сестра й.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното: Съдът, след като съобрази изключително тежкото отражение на смъртта на майката и сестрата на ищцата, довело до преживявания на тревожност, депресивност и симптоми на посттравматичен стрес три години след събитието, водят на извода, очертан и от психолога пред съда, че смъртта на семейството й е дало трайно отражение върху психиката на ищцата, изразяващо се в усложнена траурна реакция, с актуални симптоми с по – дълъг от обичайния срок на възстановяване, превърнала се в хронично състояние, което ще бъде подобрено с времето, при провеждането на терапия. Смъртта на близките й се изразява в трайно депресивно състияние, в значителна степен, изразено тревожно състояние, изразено в безсъние при определени емоции, усещане за безнадежност, които са значително над нормата. Изложеното от вещото лице, ведно с показанията на свидетелите, че три години след смъртта на близките й, ищцата се старае да запази спомена за близките си, като не мести чашите, които са оставили, разстройва се силно от всяка промяна с вещите им, водят на извод на трайна психологическа промяна вследствие на травматизиращото събитие. От показанията на свидетелите се установи, че ищцата е страдала по различен начин от смъртта на майка си, и от смъртта на сестра си. Смъртта на майка й преди абитуриентския й бал, ведно с промяната в живота на ищцата след това, е довела до несигурност, време на безсъние и утаен страх.

Определени неща – песен, дете с коса като сестра й, й напомнят за майка й и сестра й, насълзява се. Все още има притеснения да спи сама.

Изложеното обуславя извода на съда, че смъртта се е отразила във всички сфери на живота на ищеца, икономическата ситуация в страната към ПТП, с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че дължимото обезщетение на ищеца, предвид трайните последици останали у него, следва да се определи на 200000лева, за неимуществените вреди от смъртта на майка й и 100000лева от смъртта на сестра й. При съобразяване, че със смъртта на майка й в особено деликатен период на живота на ищцата, на прага на живота си като възрастен, ищцата е загубила опората си в живота, трябвало е сама да премине през трудния период, останала е както без емоционална, така и парична подкрепа, то съдът съобразява обстоятелството, че ищцата е загубила и издръжка на учащ от родител, поради което определя по –високо обезщетение. Относно обезщетението от 4 смъртта на сестра й, съдът съобразява, че особената , близка връзка между сестри с малка разлика е по – трайна от връзката между дете и родител, предвид ограничения период от време на последната, поради което, като съобразява, че ищцата е загубила тази връзка на общност, намира сочената сума за справедлива, при ясното съзнаване, че този тип скръб за ищцата е напълно неоценима с пари. При определяне на справедливия размер, съдът съобрази както трайните последици у ищеца, така и социално – икономическата обстановка в страната към инцидента / 2023г./, силната емоционална връзка на ищцата и сестра й, очертана и с Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОС на ГТНК на ВКС.