Решение № 1446 от 01.11.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 1855/2024
- Вид
- Решение № 1446
- Подписан
- 01.11.2024
- Състав
- Десислава Николаева Великова
Цитирани разпоредби
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 251б · Закон за електронните съобщения
- чл. 260, ал.2 · Закон за електронните съобщения
- чл. 88, ал. 1 изр.второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 1446 гр. Русе, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20244520101855 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът Йеттел България ЕАД, твърди, че между ответницата Е. П. Н. и „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД били сключени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********;
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********; Договор за лизинг с предпочетен номер +********** за устройство SAMSUNG Galaxy А20s 32 GB Dua. Black; Договор за лизинг с предпочетен номер +********** за базови аксесоари; Договор за лизинг с предпочетен номер +*********** за устройство SAMSUNG Galaxy Fit Black;
Договор за лизинг с предпочетен номер +*********** за устройство MOTOROLA One Fusion Plus 128 GB White; Договор за лизинг с предпочетен номер +*********** за базови аксесоари. Заявява, че ответника не изпълнил задълженията си както следва:
1. Месечни абонаментни такси и използвани услуги в общ размер на 93,58 лева, от които:
- 83,59 лв. – абонаментна такса и използвани услуги за отчетен период 10.12.2021 г. – 09.01.2022 г. по Допълнително споразумение към Договор за 1 мобилни услуги с предпочетен номер +***********;
- 9,99 лв. – абонаментна такса за отчетен период 10.12.2021 г. – 09.01.2022 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************;
2. Лизингови вноски в общ размер на 247,85 лева, от които:
- 75,54 лева – лизингови вноски за отчетен период 01.02.2022 г. – 31.03.2022 г. по Договор за лизинг с предпочетен номер +********** за устройство марка SAMSUNG Galaxy A20s 32GB Dual Black;
- 17,22 лв. – лизингови вноски за отчетен период 01.02.2022 г. – 31.03.2022 г. по Договор за лизинг с предпочетен номер +********** за базови аксесоари;
- 19,32 лв. – лизингови вноски за отчетен период 10.12.2021 г. – 09.03.2022 г. по Договор за лизинг с предпочетен номер +*********** за устройство марка SAMSUNG Galaxy Fit e Black;
- 123,13 лв. – лизингови вноски за отчетен период 10.12.2021 г. – 09.03.2022 г. по Договор за лизинг с предпочетен номер +*********** за устройство марка MOTOROLA One Fusion Plus 128GB White;
- 12,64 лв. – лизинговите вноски за отчетен период 10.12.2021 г. – 09.03.2022 г. по Договор за лизинг с предпочетен номер +*********** за базови аксесоари;
3. Неустойка в общ размер на 456,57 лева, от които:
- 101,45 лв. – неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********, начислена на основание раздел IV, чл. 2, б. „а“ от споразумението, поради виновно неизпълнение на ответника по същото;
- 151,66 лв. – неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********, начислена на основание раздел III, чл. 2, б. „а“ от споразумението, поради виновно неизпълнение на ответника по същото;
- 178,50 лв. – неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********, начислена на основание раздел IV, чл. 2, б. „а“ от споразумението, поради виновно неизпълнение на ответника по същото;
2
- 24,96 лв. – неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************, начислена на основание т. 9, б. „а“ от договора, поради виновно неизпълнение на ответника по същия;
4. Суми за разлика между стандартната (без абонамент) и преференциалната цена на мобилни устройства в общ размер на 205,66 лева, от които:
- 50,18 лв. – сума за разлика в цената на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A20s 32GB Dual Black, дължима по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********, начислена на основание раздел IV, чл. 2, б. „б“ от споразумението, поради виновно неизпълнение на ответника по същото;
- 1,72 лв. – сума за разлика в цената на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy Fit e Black, дължима по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********, начислена на основание раздел III, чл. 2, б. „б“ от споразумението, поради виновно неизпълнение на ответника по същото;
- 74,83 лв. – сума за разлика в цената на мобилно устройство MOTOROLA One Fusion Plus 128GB White, дължима по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********, начислена на основание раздел IV, чл. 2, б. „б“ от споразумението, поради виновно неизпълнение на ответника по същото;
- 78,93 лв. – сума за разлика в цената на мобилно устройство DRIVEY CAR TRACKER Drivey 2G Car tracker device, дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************, начислена на основание т. 9, б.
„б“ от договора, поради виновно неизпълнение на ответника по същия, Било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК и било образувано ч. гр. дело № 284/2024 г. по описа на РРС. Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 127 от 18.01.2024 г. било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1003,66 лева – главница, формирана от неплатени месечни абонаментни, използвани услуги, лизингови вноски, дължими суми за мобилни устройства и неустойка по фактури с номера: 7330168951/10.01.2022 г.;
7331460863 от
10.02.2022 г.;
7332366588/01.03.2022 г.;
**********/10.02.2022 г. и ********** от 01.04.2022 г., ведно със законната 3 лихва върху главницата, считано от 18.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева – заплатена държавна такса и 480,00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, но ответникът в срок подал Възражение по чл. 414 от ГПК, поради което предявили настоящия иск.
Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът им дължи сумите, както следва: сумата от 93,58 лева - неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги; сумата от 247,85 лева – неплатени лизингови вноски, сумата от 456,57 лева – неустойка, както и сумата от 205,66 лева – неплатени суми за разлика между стандартната (без абонамент) и преференциалната цена на мобилни устройства, ведно със законната лихва, счита от 18.01.2024 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът Е. П. Н. оспорва предявените искове.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 127/18.01.2024 г. по гр. д. № 284/2024 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника Е. П. Н. да заплати сумата от 1003,66 лева – главница, формирана от неплатени месечни абонаментни, използвани услуги, лизингови вноски, дължими суми за мобилни устройства и неустойка по фактури с номера: 7330168951/10.01.2022 г.; 7331460863 от 10.02.2022 г.; 7332366588/01.03.2022 г.; **********/10.02.2022 г. и ********** от 01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева – заплатена държавна такса и 480,00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414 от ГПК ответницата подала възражение, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
Между страните по делото били сключени следните договори:
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********;
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********; Договор за лизинг с предпочетен номер +********** за устройство SAMSUNG Galaxy А20s 32 GB Dua. Black; Договор за лизинг с предпочетен номер +********** за базови аксесоари; Договор за лизинг с 4 предпочетен номер +*********** за устройство SAMSUNG Galaxy Fit Black;
Договор за лизинг с предпочетен номер +*********** за устройство MOTOROLA One Fusion Plus 128 GB White; Договор за лизинг с предпочетен номер +*********** за базови аксесоари.
За дължимите суми по горепосочените договори, ищцовото дружество е издавало ежемесечно фактури, в които е индивидуализирало вземанията си.
Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м.януари.2022г. – м.април 2022г., както следва фактура №№7330168951/10.01.2022 г.; 7331460863 от 10.02.2022 г.;
7332366588/01.03.2022 г.; **********/10.02.2022 г. и ********** от 01.04.2022 г като общото начислено задължение по същите възлиза на 1003,66 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Видно от представените и неоспорени по делото писмени доказателства, между страните са възникнали твърдяните в исковата молба облигационни отношения. Установяват се и какви са правата и задълженията на страните по тях, съответно какви са дължимите от ответника месечни суми за ползваните услуги. В претендираните за заплащане фактури подробно са посочени потребените услуги от ответника, периода за който се отнасят, тяхното количество и стойност. Няма основание да се приеме, че отразените във фактурите услуги не са предоставени на ответника, а именно, че не му е осигурено ползването на посочените мобилни номера, че с тях не са провеждани отчетените от системата на мобилния оператор разговори и електронни съобщения. С оглед естеството на предоставените по процесните договори услуги, следва в случая да намери приложение разпоредбата на чл.
182 ГПК и да се приеме, че ищцовото дружество с представените по делото фактури доказва количеството и стойността на потребените от ответника услуги. Без данни за нередовно водено счетоводство от дружеството или конкретно и основателно (доказано) оспорване на определена таксувана услуга, съдът няма основание да не зачете доказателствената стойност на 5 представените по делото фактури и приложения към тях.
Също така следва да се отбележи, че към настоящия момент не съществува друг начин за установяване реалното ползване на предоставените на ответника мобилни услуги освен представените по делото писмени доказателства – сключените между страните договори и процесните фактури.
Съгласно чл. 251б ЗЕС, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност. Поради това след този срок не би могла да бъде получена информация за потребените от абоната услуги по процесните договори извън тази, която е счетоводно отразена. Също така съгласно чл. 260, ал.2 ЗЕС, предприятията, предлагащи услуги за гласови съобщения, предоставят безвъзмездно на абонатите си детайлизирана сметка за ползваните услуги заедно с данъчна фактура, както и предоставят безвъзмездно достъп до информация в електронен вид относно месечните сметки за ползваните услуги. Детайлизираната сметка се предоставя в едномесечен срок, считано от датата на нейното издаване.Поради това, след като са издадени фактурите, по които се претендира заплащане на потребени услуги, и абонатът не е възразил веднага срещу тяхното ползване, качество и пр., не би могъл да направи това в настоящото производство, след изтичане на срока за съхраняване на необходимата информация, въз основа на която да се провери достоверността на посоченото в счетоводните документи.
Като изправна страна по договорите за мобилни услуги, ищцовото дружество е прекратило същите и е начислило на ответника освен дължимите суми за потребени мобилни услуги и договорни неустойки. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочното прекратяване на услугите по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи. Във всички договори между страните, с удебелен шрифт изрично е уговорено, задължението на абоната за заплащане на неустойката при прекратяване на договора, която е ограничена до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и неустойка в размер на разликата от стандартната цена и тази на която е предоставено мобилно устройство или оборудване на абоната. Начислената неустойка по процесните договори е компенсаторна договорна неустойка. Прекратяването на договор за мобилни услуги, за което прекратяване длъжникът отговаря, 6 обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр.второ ЗЗД. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради виновното поведение на която договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като неравноправна. Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите й функции.