Определение № 26 от 28.02.2023, Районен съд - Свищов

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. Свищов, 28.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Частно наказателно дело № 20234150200034 по описа за 2023 година

Производството е реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

Първоначално делото е образувано по частна жалба на обв. З. Л. А., ЕГН: **********, с. Ореш, общ. Свищов, ул. „******“ № 54, обвиняем по ДП № 22/2017 г. на Районно управление (РУ) на Министерство на вътрешните работи (МВР), гр. Свищов, пр. пр. № 2475/2016 г. на Великотърновската районна прокуратура (ВТРП), срещу Постановление на частично прекратяване на наказателното производство от 10.01.2023 г. на ВТРП, с което, от една страна, частично е било прекратено същ. ДП за срещу обвиняемите С. К. П., З. М. П., С. А. А., Й. М. М. и И. Р. М. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК. От друга страна, със обжалваното постановление районната прокуратура е прекратила частично производството и срещу обв. З. Л. А. за същ. престъпление, но относно обстоятелството, че то било извършено в съучастие с обвиняемите, за които ДП е било прекратено: чл. 20, ал. 2 НК.

Обвиняемият З. Л. А. обжалва постановлението на ВТРП в частта, с която прокурорът не е прекратил производството и по отношение на него и в останалата част на обвинението – чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 НК; т. е. обжалва се „мълчаливия отказ“ на прокурора да прекрати ДП и по отношение обв. А. в тази му част. Доводите на обв. З. А. за това са, че не било установено по несъмнен начин от доказателствения материал по делото, че същият е извършил вмененото му деяние. Частната жалба на обв. А. не съдържа и искане до Свищовския районен съд (СвРС) какво да направи с обжалвания акт, ако намери жалбата му за основателна.

По делото е постъпила и (втора) частна жалба от пострадалия Р. Х. А. чрез адв. Е. Б. срещу същото постановлението за частично прекратяване на ВТРП в неговата цялост. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания акт.

На първо място, частният жалбоподателя А. релевира доводи, че изводът на прокуратурата, че не било установено по делото наличието на достатъчно данни за извършено престъпление от обвиняемите, и то в съучастие, бил необоснован. Напротив, тъкмо обратното следвало от разпита 1 на пострадалия Р. А.. При това не бил верен извода на ВТРП, че обв. П., обв.

П. и обв. А. не са присъствали зад дискотеката, но по-късно с останалите обвиняеми отишли за закуски при „ВИП“. Същото се отнасяло и до заключението на прокурора, че обв. М. и обв. М. са били там, но не са били съпричастни на истината. Необосноваността се отстоява с това, че съгласно ВТРП е приела, че по ДП било установено, че на пострадалия А. са нанесени над двадесет телесни увреждания, а според ВТРП – „един юмрук“ и „един ритник в тялото“ от обв. А..

На второ място, доводите на пострадалия А. са, че по делото имало данни за извършена спрямо него не лека (чл. 130, ал. 1 НК), а средна (чл. 129 НК) телесна повреда. В тройната съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) било заключено, че е налице „счупване на костите на носа с луксирана носна преграда“, както било установено и в Съдебно-медицинското удостоверение (СМУ) № 27/24.07.2016 г. и при това се потвърждавало от извършеното рентгеново изследване. В настоящия случай била необходима последваща оперативна операция, за да се възстанови напълно пострадалия. Съгласно ППВС от 1979 г. травмите, които намалявали, ограничавали, възпрепятствали функции или отбранителните сили на организма, следвало да се квалифицират като разстройство на здравето; ако разстройството били продължително, то било постоянно.

На трето място, пострадалият А. отстоява, че към настоящия момент не били извършени всички следствени действия, за да се разкрие обективната истина в процеса. Същият обаче не сочи кои обстоятелства счита за неизяснени, нито пък заявява какви действия трябва да се извършат в тази връзка.

С оглед на изложеното Р. Х. А. моли СвРС да постанови определение, с което да отмени обжалваното постановление на ВТРП като незаконосъобразно и необосновано, и да върне ДП на прокуратурата с конкретни указания за прилагането на закона.

Останалите подсъдими в ДП не вземат становище по отношение на обжалваното постановление на ВТРП, макар и да им е бил връчен препис от същото.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на прокуратурата, обвиняемите и пострадалия, СвРС намира за установено следното:

В качеството си на обвиняеми по процесното ДП са били привлечени З.

А., С. П., З. П., Й. М., С. А., И. М. за извършена лека телесна повреда по хулигански подбуди при форма на съучастието – съизвършитество – престъпление по чл. 131, ал. т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК. С обжалваното Постановление на частично прекратяване на наказателното производство от 10.01.2023 г. на ВТРП, с което, от една страна, частично е било прекратено същ. ДП за срещу обвиняемите С. К. П., З. М. П., С. А. А., Й.

М. М. и И. Р. М. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК. От друга страна, със обжалваното постановление районният прокурор е прекратил частично производството и срещу обв. З. Л.

2

А. за същ. престъпление, но относно обстоятелството, че то било извършено в съучастие с обвиняемите, за които ДП е било прекратено: чл. 20, ал. 2 НК.

За да постанови обжалвания акт, ВТРП е приела за установено от фактическа страна следните положения:

На 24.07.2016 г. след полунощ пострадалия Р. А. бил в дискотека „******“ в гр. Свищов заедно с приятелите си св. Е. А. и св. Б.С.. Тримата били употребили различни количества алкохол; Р. И. пиел уиски, след това – бира. В един момент тримата решили да излязат навън през задния изход на дискотеката. Вратата, през която излизали, се отваряла навън по такъв начин, че този, който излиза, не вижда дали отвън има, или няма, някого.

Пръв от тях, Р. А., Е. А. и Б.С., вървял Р. А., който, отваряйки вратата, неволно ударил едного от намиращите се вън хора: обвиняемите З. А., Й. М., И. М.. Р. А. се извинил, но от последната компания му отговорили да се маха.

При това избухнало прикосновение, размяна на обиди, между тях: пострадалия Р. А., от една страна, и обвиняемите З. А., Й. М., И. М., от друга страна.

В този момент от същата врата излязла от дискотеката св. А. А.а, който също бутната неволно с вратата някого – св. Б.С., за което му се извинила. Тя се обърнала към пострадалия Р. А. и му заявила да се успокои, при които той й отвърнал с нецензурирана дума. Тъй като св. А.а била приятелка на обв. А., последният се ядосал и ударил с юмрук в лицето пострадалия Р. А., който му отвърнал със същото.

Тогава св. Е. А. и св. Б.С. влезли в дискотеката и повикали охраната – св. А.Е.. Последният излязъл навън и помолил всички да си ходят. Тогава според св. Евтимов никой не е бил с никого, а Р. А. бил изправен. По-късно пострадалият Р. А. се измил, излязъл отново зад дискотеката и започнал да вика по адрес на компанията, с която имал прикосновения. В този момент обв. З. А. го ритнал отново в тялото.

По-късно пострадалият Р. А. уведомил родителите си, че бил бит и те се насочили към него в града. Тогава обвиняемите З. А., Й. М., И.в М., С. П., З.

П., С. А. и св. А. А.а били отишли за закуски при „ВИП“; тръгвайки си от там пред тях спрял таксиметров автомобил, в който били пострадалия Р. А. и баща му – св. Х. А.. Последният посочил на баща си, че това били момчетата, които са го били.

От заключението на тройната СМЕ следвало, че в следствие на нанесените удари на пострадалия Р. А. са причинени кръвонасядания с двустранни охлузвания в областта на скулите и по челото; кръвонасядания с отоци по горната и долната устна,, по гърба на носа; кръвонасядания по лигавицата на устните; двустранни отоци по главата; охлузни рани по двете рамена и гърба; охлузвания по двете мишници, предмишници и колена; счупване на костите носа с лукрисирана носна преграда в хрущялната й част; изкълчване на лява раменна става; счупване на коронката на втория зъб горе в ляво (1/8 от коронката); черепномозъчна закрита травма, лека степен, без загуба на съзнание, възможно зашеметяване. Тези травматични увреждания били довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Така възприетите фактически положения ВТРП е установила чрез гласните доказателствени средства – разпита на свидетелите Р. А., Е. А., Б.С., 3

Е.Д. Т.Т., Г.П. А.Е., А. А.а, М.К., М.П. Д.С., в т. ч. и показанията на св. Р. А., Е. А., Б.С., А. И.; писмените доказателства и доказателствени средства – протоколи от следствени действия, съдебно-медицински документи и др. писмени документи, писма; тройна СМЕ.

Изводите на ВТРП от правната страна при така установените според нея факти, описани по-горе, са следните:

Според районния прокурор по ДП съществували две групи свидетели, чийто показания относно процесния конфликт били противоречиви. От една страна, това била версията, която била поддържана от на св. А.а и от обвиняемите. От друга страна, това била версията, която следвала от обясненията на пострадалия, баща му и двамата му приятели: св. Б.С. и св. Е.

А..

ВТРП е намерила, че по ДП липсват безспорни доказателства за присъствието на обв. С. П., обв. З. П. и обв. С. А. на 24.07.2016 г. след полунощ зад дискотека „******“ в гр. Свищов при възникване на конфликта.

Това следвало от показанията на св. А.а (л. 74 и л. 108, т. I от ДП), на св. Ю. (в проведените очни ставки, л. 119, л. 113, л. 109, т. I от ДП) и на св. Е. А. (л. 3, л. 7, л. 13, т. II от ДП). Прокурорът е приел, че на последните показания следва да се даде вяра за сметка както на показанията на пострадалия Р. А., тъй като това било единственото доказателствено средство в обратния смисъл, така и на показанията на баща му, който не бил пряко очевидец на инцидента.

По отношение на другите двама обвиняеми – Й. М. и И. М. – ВТРП е счела, че макар и да са присъствали зад дискотеката по време на инцидента, същите не са нанасяли нито ритници, нито юмруци на пострадалия. Това следвало от показанията на св. Ю. (л. 115, т. I от ДП), който твърдял, че не е виждал обв. М. да удря или рита пострадалия Р. А.; както и от показанията на св. Е. А. (л. 9, т. II от ДП), така и от показанията на св. Ю., който посочвал, че не бил виждал обв. М. да е удрял или ритал пострадалия Р. А.; най-сетне това се потвърждавало и от показанията при очна ставка на св. Е. А. (л. 15, т. II от ДП). Всъщност, според ВТРП, от показанията на последните двама свидетели, Б.С. и Е. А., следвало, че само обв. З. А. е удрял пострадалия Р. А., а за приятелите на А. свидетелите завявали, че на са могли да кажат кой от тях какво е правил. Районният прокурор намира още и че от показанията на св.

Ю. при очната ставка на 06.11.2017 г. (л. 2, т. II от ДП) следвало, че същият свидетел не знаел защо бил заявил преди това пред органите на ДП, че бил видял Р. А. да пада и някой да го рита: „Такова нещо не съм видял. Може би съм казал, защото Р. ми е разказал това.“ Всичко това следвало и от показанията на св. А.Е., охранител в дискотеката, по прякор „Д.“, който свидетелствал, че когато бил излязъл зад дискотеката, никой не е нанасял удари на никога и пострадалият Р. А. е бил прав.

С оглед на изложеното ВТРП е приела, че, от една страна, тъй като обвинението не можело да почива на предположения, нито пък да бъде разколебано или недоказано; от друга страна, поради факта че били изчерпани всички процесуални средства за разкриване на обективната истина; и най-сетне, предвид това че всяко съмнение се тълкувало в полза на обвиняемия; ДП за престъпление по чл. 131, ал. т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 и 4 чл. 20, ал. 2 НК следва да се прекрати спрямо обв. С. П., обв. З. П., обв. С. А., обв. Й. М. и обв. И. М., съгласно чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК. Така производството е било прекратено и частично спрямо обв. З. А. относно обвинението му, че леката телесна повреда по хулигански подбуди е била осъществена в съучастие между обв. А. и обвиняемите, по отношение на които било прекратено ДП. Така ДП е продължило като висящо спрямо обв. З. А. за престъпление по чл. 131, ал. т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 НК, поради което в обжалваното постановление липсва диспозитив, с който ВТРП да е отказала да прекрати производството в последната му част срещу обв. А..