Решение № 169 от 26.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. П., 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20225000500236 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260032 от 07.03.2022г., постановено по гр.дело №560/2020г. по описа на Окръжен съд-П., е отхвърлен предявения от „Ф.“ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.В., *********, против „О.***“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. О. № **, и Н. а. с адрес за призоваване: гр.П., ул.“С., № **, иск за признаване за установено, че „О.***“ЕООД, ЕИК *******, не дължи на Н. а. сумата от 25626,16лв., която е предмет на принудително изпълнение по изп.дело №******г. по описа на ЧСИ М. О. и която представлява начислен ДДС по издадени от ответното дружество фактури за продажба, както следва: 1. Фактура на стойност 19750,00лв. без ДДС /начислен ДДС в размер на 3950,00лв./ от 31.12.2019г. по договор със страни „О.***“ЕООД и „В. к.“ЕООД; 2. Фактура на стойност 36550,00лв. без ДДС /начислен ДДС в размер на 7310,00лв./ от 31.12.2019г. по договор със страни 1

„О.***“ЕООД и „О. Д. р.“ЕООД; 3. Фактура на стойност 5620,00лв. без ДДС /начислен ДДС в размер на 1124,00лв./ от 31.12.2019г. по договор със страни „О.***“ЕООД и „ОЛ“ЕООД; 4. Фактура на стойност 35325,00лв. без ДДС /начислен ДДС в размер на 7065,00лв./ от 30.12.2019г. по договор със страни „О.***“ЕООД и „Е. с.“ООД; 5. Фактура на стойност 15200,00лв. без ДДС /начислен ДДС в размер на 3040,00лв./ от 30.12.2019г. по договор със страни „О.***“ЕООД и „ОЛ“ЕООД; 6. Фактура на стойност 2750,00лв. без ДДС /начислен ДДС в размер на 550,00лв./ от 30.12.2019г. по договор със страни „О.***“ЕООД и „ОЛ“ЕООД; 7. Фактура на стойност 3500,00лв. без ДДС /начислен ДДС в размер на 700,00лв./ от 09.12.2019г. по договор със страни „О.***“ЕООД и „ОЛ“ЕООД; 8. Фактура на стойност 1981,67лв. без ДДС /начислен ДДС в размер на 396,33лв./ от 09.12.2019г. по договор със страни „О.***“ЕООД и „О. Д. р.“ЕООД; 9. Фактура на стойност 8018,33лв. без ДДС /начислен ДДС в размер на 1603,67лв./ от 04.12.2019г. по договор със страни „О.***“ЕООД и „О. Д. р.“ЕООД, като „Ф.“ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.В., *********, е осъдено да заплати на „О.***“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.

О. № **, сумата от 2668,00лв. – разноски по делото, а на Н. а. с адрес за призоваване: гр.П., ул.“С., № **, сумата от 300лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „Ф.“ЕООД, който чрез пълномощника адв.К. Д. го обжалва изцяло като неправилно. Изложените в жалбата оплаквания са за: нарушаване на чл.12 от ГПК поради липса на мотиви за отмяна на допуснатия на ищеца свидетел и на такива защо се кредитира една група изявления и доказателства за сметка на друга група; необоснованост и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с изискването за изготвяне на пълен и точен доклад и правилно приложение на материалния закон и процесуалните правила по чл.235,ал.2 от ГПК, тъй като при въведени твърдения всяка от страните доказва фактите обуславящи за съществуването или несъществуването на правото на собственост, поради което при възникналият спор кой представлява ЕС съдът е следвало да включи за изследване и този въпрос и да предостави възможност по чл.154,ал.1 от ГПК 2 на страните да докажат фактите, на които основават твърденията и възраженията си; нарушение на разпоредбата на чл.146,ал.1,т.4 и т.5 и ал.2 от ГПК поради липса на указания към страните кое е безспорно и неразпределена в пълнота доказателствена тежест; липса на мотиви, свързани с преценката на доказателствата при наличие на противоречиви такива и приетите за установени въз основа на тях факти, включително настъпилите в хода на производството до фазата на устните състезания. По тези съображения се претендира за отмяна на решението и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Н. а. е депозирала чрез пълномощника юрисконсулт М. М. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, според които по делото е бил изготвен надлежен доклад с разпределение на доказателствената тежест, по който ищецът изрично е заявил, че няма възражения, като не е допуснато процесуално нарушение относно доказателствените искания на ищеца за свидетел и за информация по преписка №***********г. на ГДНП, и решението е мотивирано и обосновано. Претендира жалбата да бъде оставена без уважение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

Въззиваемата страна „О.***“ЕООД е подала чрез пълномощника адв.И.

Й. писмен отговор на въззивната жалба с аргументи за нейната неоснователност, според които по делото е бил изготвен подробен доклад, с който на ищеца изрично е указано, че не сочи доказателства за твърдяната от него симулативност на сделките, и му е вменена доказателствена тежест да установи позитивните твърдения за съществуващите пороци на фактурираните сделки, което той не е сторил, осуетявайки с процесуалното си поведение събирането на допуснатите му гласни доказателства, а събраните по делото установяват реално преминаване на стоки и услуги от един стопански субект към друг и генерирането на данъци. Претендира за отхвърляне на въззивната жалба и за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от „Ф.“ЕООД против 3

„О.***“ЕООД и Н. а. иск с правна квалификация чл.464,ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответното дружество не дължи на ответната агенция сумата от 25626,16лв., представляваща начислен ДДС по уточнени с молба вх.№23230/13.08.2020г. девет договора с издадени фактури по тях, което вземане е предмет на принудително изпълнение по изп.дело №******г. по описа на ЧСИ М. О. с рег.№***, образувано от ищеца по изпълнителен лист за общата сума от 101502,48лв., и включено за погасяване като привилегировано по чл.136,ал.1,т.6 от ЗЗД в Протокол за разпределение от 03.02.2020г., съгласно който от цялата постъпила за разпределение сума в размер на 27702,38лв. процесната следва да се преведе в полза на Н. като присъединен на основание чл.458 от ГПК взискател. Искът се основава на твърдения договорите за доставка на стоки и услуги, за които е начислено оспореното вземане за ДДС, да са нищожни като симулативни, поради липса на реална доставка по тях и като сключени между свързани с длъжника лица в изключително кратък срок единствено с цел да се увреди ищеца в качеството му на взискател.

С първоначалния и допълнителния след уточнението на исковата молба отговор ответникът Н. е оспорил предявения иск като недопустим, поради наличието на специален ред по ДОПК за установяване на данъчни задължения в рамките на ревизионно производство. Оспорил е иска като неоснователен, позовавайки се на извършени от органите по приходите проверки и установените по тях въз основа на представени писмени доказателства и счетоводни данни факти и обстоятелства с констатации да не са установени нарушения на разпоредбите на ЗДДС, както и данни за липса на доставка, съответно за симулативни действия и сделки.

С отговора на исковата молба ответникът „О.***“ЕООД е оспорил иска, излагайки твърдения дружеството да е създадено през 2008г. с широк спектър от дейности, а през 2013г. да е регистрирано холдингово дружество „О.“ООД, чиято цел е да създаде група от компании, в които да се отделят различните видове дейности на ответното, според тяхната спецификация, в изпълнение на която през 2015г. били създадени „Е. с.“ООД, което да поеме услугите свързани със софтуерни тестове, и „В. к.“ЕООД, което да стопанисва кафеаперитив „К.“, а в края на същата година било създадено „ОЛ“ЕООД, което след преговори с „Е. е.“ приело от „О.***“ЕООД правото да оперира по 4 договор за търговско представителство – франчайз трите офиса на „Е.“, стопанисвани до този момент от „О.***“ЕООД, и през 2019г. било създадено „О. Д. р.“ЕООД, което да поеме дейността по предлагане на маркетинг и рекламни услуги, като оспорваните сделки били част от този процес и обективирали преминаване на активите на дружеството към правоприемниците на дейността, обединени в една холдингова структура.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно ищецът да е взискател по изп.дело №******г. на ЧСИ М. О. въз основа на изпълнителен лист от 30.12.2019г., издаден по ч.т.дело №1093/2019г. на Окръжен съд-П. срещу длъжника и ответник „О.***“ЕООД, както и, че Н. а. е взискател по същото дело с вземане в размер на 25626,16лв., видно и от Протокол от 03.02.2020г., с който е разпределена сумата 27702,38лв., от която за Н. е предвидена сумата от 24944,44лв., като разпределението е предявено на ищеца на 07.02.2020г. и същият е предявил исковата си претенция в срока по чл.464,ал.1 от ГПК – на 04.03.2020г. Приел е за безспорно и, че вземането на Н. от 25626,16лв. представлява сбор от дължим ДДС по оспорените сделки, за които са издадени описаните от ищеца фактури. На база заключението на ССчЕ е приел за установена редовността на воденото счетоводство в дружествата, с които ответното е договаряло по процесните доставки, за които са издадени девет броя данъчни фактури, както и, че активите, предмет на сделките, са били налични към момента на сключването им, били са заведени в счетоводството на контрагентите на ответното дружество, които са начислявали амортизации след придобИ.е на активите, използвани в дейността им, като по сделките са извършени плащания – една част по банков път, а друга – чрез протоколи за прихващане на вземания, отразени са в дневника за продажби на ответното дружество за м.декември.2019г. и в справка-декларация за същия месец, а приходите са отразени по сметка 709 „Други приходи“, като съответно отразяване на сделките е осъществено в дневниците за покупки на съконтрагентите за същия период. Прието е въз основа на заключението на съдебно-техническа експертиза да е налице идентичност между софтуера, предмет на оспорените сделки, и този, който е наличен и се използва към настоящия момент от дружествата-купувачи. Прието е въз основа на показанията на св.ВА, че оспорените от ищеца сделки са осъществени във връзка с дейността по преструктуриране/оптимизация/ на отделните компании в холдинга, 5 включваща прехвърляне на активи на ответното дружество, която дейност е започнала през 2015г. и приключила до края на 2019г. Представените протоколи за извършени от ТД на Н.-П. проверки съдържат констатации, че за данъчния период м.декември.2019г. ответното дружество е издало процесните фактури за реално осъществени доставки, като дължимият ДДС е начислен съгласно изискванията на ЗДДС и при проверките не са установени нарушения на разпоредбите на този закон. Въз основа на така събраните доказателства и установеното посредством тях съдът е приел за доказано съществуването на оспореното вземане на Н. като взискател по изпълнителното дело. Приел е ищецът да не е събрал доказателства в подкрепа на твърдението си за нищожност поради симулация на фактурираните сделки, по които е начислен ДДС, а събраните доказателства да установяват обратното – реално осъществени сделки по прехвърляне на активи от страна на ответника в полза на купувачите, които са заплатили полученото и го използват понастоящем при осъществяваната от тях търговска дейност, поради което съответно начисленият ДДС е дължим от ответното дружество и искът се явява неоснователен.

При осъществяване на служебната проверка по чл.269 от ГПК настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Безспорно и видно от представените от ищеца протокол от 03.02.2020г. и удостоверение от 19.05.2020г. по изп.дело №******г. по описа на ЧСИ М.