Решение № 9195 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9195 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110175089 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е предявил срещу ответника Д. Т. Г. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 2220,16 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 597,98 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.08.2022 г. до 13.09.2024 г., сумата от 12,96 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 30.09.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,95 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 13.09.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.10.2024 г. по ч. гр. д. № 57811/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот за спорния период. Поддържа, че съгласно тези общи условия е 1 доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата за дялово разпределение, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответникът е в забава.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Заявява възражение за компенсация на разноските. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Възразява за разноските на ответника.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника Д. Т. Г. чрез адв. Т.Г., който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че е извършила отказ от наследството на своите родители Р.П.С. и Т.Ц.С, поради което не е придобила правото на собственост върху топлоснабдения имот и не следва да отговаря за задълженията за топлинна енергия за исковия период. Представя съдебни удостоверения за вписани откази от наследство. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК (л. 87).

Третото лице-помагач на страната на ищеца „НЕЛБО“ АД, ЕИК 175367099, не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 30.09.2024 г. г. срещу Д. Т.

Г., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 57811/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 29.10.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на твърдените от ищеца основания.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му 2 e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството потребител на ТЕ на ответника, е да установи, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот за спорния период.

С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже основанията за спиране и прекъсване на давността, ако твърди, че такива са налице.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, че имотът е топлофициран, както и изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в приложимите ОУ.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от страна на ответника, че има качеството на потребител на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

От приетия по делото като писмено доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г. от 22.12.2023 г., се установява, че ответницата Д. Т. Г., е собственик на имота - АПАРТАМЕНТ № 176, находящ се в ***, който е придобила по наследство от нейната сестра Л. Т. Г., починала на 19.11.2020 г., от наследството на която нейните низходящи са се отказали. В този смисъл възражението на ответницата, че същата се е отказала от наследствата както на нейната майка Р.П.С., починала на 19.10.2002 г., така и на нейния баща Т.Ц.С., починал на 18.08.2019 г., е неоснователно, тъй като е придобила правото на собственост върху топлоснабдения имот по наследяване на нейната сестра, починала на 19.11.2020 г., а не по наследство от своите родители.

По делото не се установява в рамките на периода, за който се търси заплащане на топлинна енергия, имотът да е отчужден или трето лице да е придобило собствеността върху него, ето защо ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за исковия 3 период, на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, както и от представените по делото отчети на топлинния счетоводител, се установява, че в топлоснабдения имот не са извършвани реални отчети за процесния период от 2021/2022 г. и 2022/2023 г., тъй като достъп до имота не е осигурен. От заключението се установява, че в имота не е имало монтирани работещи отоплителни тела като, е монтиран един водомер за битова гореща вода. За периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. стойността на битовата гореща вода и отопление отдадено от сградна инсталация, след изравняването, е в размер на 3013,49 лева, която сума надвишава претендираните от ищеца 2220,16 лева. Сумата, дължима за дяловото разпределение, което е извършвано за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., определена въз основа на представените писмени доказателства по реда на чл.

162 от ГПК, е в размер на 12,96 лева, поради което исковете за главница са основателни, а съдът дължи произнасяне по своевременно наведеното възражение за изтекла погасителна давност.

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, от този момент започва да тече погасителната давност.

Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 30.09.2024 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди 30.09.2021 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД.

В настоящия случай това са вземаният за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2021 г., тъй като вземането за август 2021 г. е станало изискуемо на 15.10.2021 г. След изваждане на погасената по давност сума, изчислена по реда на чл. 162 от ГПК въз основана данните от заключението на вещото лице от общото задължение, размерът на дължимата главница възлиза на 2009,48 лева. Ето защо искът за главницата следва да се уважи за сумата от 2009,48 лева и за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., като за разликата над 2009,48 лева до пълни претендиран размер от 2220,16 лева и за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2021 г., искът следва да се отхвърли като погасен по давност.

На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр.София, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.

Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, 4 извършвана от избрания от тях търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на услугата „дялово разпределение“. Тъй като претенцията за услугата дялово разпределение се търси за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023 г., вземането не е погасено по давност, при съобразяване датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.09.2024 г. Ето защо искът за главницата за дялово разпределение следва да се уважи в пълния претендиран размер от 12,96 лева за периода от м.05.2022 г. до м.04.2023 г.

На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, както на основание чл. 33, ал. 4, във вр. с ал. 2 и с чл. 32, ал. 3 от ОУ обезщетение за забава се дължи върху реалната стойност на потребената топлинна енергия след отчитане на средствата за търговско измерване. Дължимото обезщетение върху главниците за топлинната енергия, които не са погасени по давност, изчислено по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор, е в общ размер на 524,87 лева за периода от 15.08.2022 г. до 13.09.2024 г., поради което искът за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 597,98 лева е неоснователен и следва да се отхвърли.