Решение № 4689 от 18.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4689 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110112422 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „А. Ф.“ ЕООД, предишно наименование „М. Б.“ ООД, вписано в ТР към Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от Управителя П. И. чрез пълномощник юрисконсулт К. И. К. срещу Н. С. К., ЕГН **********, с адрес:

Област София - град, гр.С....., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на 1111,43 лева, падежирали лизингови вноски по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №AG0009494 от 24.10.2019 г. за периода 20.05.2020 г. до 04.12.2020 г., ведно със законна лихва от 18.04.2023 г. до окончателното изплащане, 1420,77 лева, падежирали вноски за възнаградителна лихва по договора за периода 20.05.2020 г. до 04.12.2020 г., 25,31 лева, неустойка за забава върху лизинговите вноски за периода 20.05.2020 г. до 04.12.2020 г., 1097,76 лева еднократно начислена неустойка поради прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, 523,02 лева разходи за данъчни задължения за 2020 г., 265,98 лева, разходи за застрахователни премии, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 20360/2023г. по описа на СРС 168 състав.

Ищецът твърди, на 24.10.2019 г. между „М. Б.“ ЕООД, ЕИК ********* в качеството на Лизингодател и Н. С. К. в качеството на Лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №AG0009495. В изпълнение на задълженията си Лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от Лизингополучателя лек автомобил марка „АУДИ“ модел „А8", идентификационен номер на рама *******************, per. № ******** и е предоставил ползването му на Лизингополучателя, за което е съставен приемо-предавателен протокол от 24.10.2019 г. Автомобилът бил оценен на 7500,00 лева, Лизингополучателят не е имал самоучастие и размерът на финансирането е 7 500,00 лева. Всички съществени условия са подробно 1 описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията неразделна част от Договора. В частност, Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин. Договорен бил срок от 36 месеца, изтичащ на 20.10.2022 г. съгласно приложения Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 365,92 лева. Лизингополучателят е преустановил плащания по договорения погасителен план. Заплатени са 6 цели вноски и част от 7-а вноска по погасителен план. Последното плащане в размер на 200,00 лева постъпило на 18.05.2020 г. Към 15.10.2020 г. неплатени останали вноски №7 (частично) по Погасителен план с падеж 20.05.2020 г. до вноска №11 с падеж 20.09.2020 г. Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения Лизингодателят предприел действия да развали едностранно договора с уведомление от 15.10.2020 г. Уведомлението е връчено на лизингополучателя лично срещу подпис. Лизингополучателят е предал Лизинговия актив на 04.12.2020 г. на представител на Лизингодателя, за което е съставен протокол, включително с отразяване на състоянието на вещта - същата е с демонтиран двигател. Поддържа, че на основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода, през който е ползвал вещта, Лизингополучателят дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от 7-а (с падеж 20/05/2020 г.,) до 13-та с падеж 20/11/2020 г. и част от 14-та вноска пропорционално на дните ползване в общ размер от 2 532.20 лева, в това число главница в размер на 1111,43 лева и възнаградителна лихва в размер на 1420,77 лева. На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на 7-та до 13-та вноски е начислена неустойка в размер на 25,31 лева към 04/12/202 г. в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие върху главницата, включена в съответната месечна вноска от датата на падежа. На основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия, Лизингополучателят дължи на Лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 1097,76 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора. На основание чл. 8.6. във вр. С чл. 8.7.5 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Премиите са заплатени от собственика на основание чл. 483 от КЗ по сметка на застрахователния брокер.

На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. чл.52-61 от Закона за местните данъци и такси в общ размер на 523,02 лева за 2020 г. Ето защо счита че има правен интерес от предявяването на настоящите искове, счита че същите са основателни и моли за тяхното уважаване.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност за главниците за неплатени вноски. Оспорва размера на предвидената лихва като противоречащ с добрите нрави. Оспорва неустойката като прекомерна, моли за отхвърляне на исковете.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като 2 обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 342, ал.2 ТЗ, чл. 79, ал.1 предл. първо ЗЗД вр. с чл. 345, ал.1 ТЗ вр. с чл. 232, ал.2 ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като същите са предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.

По отношение на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 342, ал.2 ТЗ.

По отношение на иска за главница за непогасени лизингови вноски.

Финансовият лизинг е търговска сделка, институционализирана в глава X. ТЗ. Със сключването на този договор лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Лизингополучателят се задължава да плати възнаграждението на определени вноски, платими по предварително уговорен погасителен план, на посочена дата. С всяка лизингова вноска той плаща част от цената на вещта като еквивалент на предоставеното ползване и лихва поради разсрочване на плащането на цената на вещта. По време на договора или след изтичане на неговия срок лизингополучателят може да придобие собствеността върху вещта, но при всяко положение рискът от случайното й погиване или повреждане е за него.

Договорът за финансов лизинг съчетава елементи на договора за поръчка /аргумент от сравнителен анализ на чл. 342, ал. 2 ТЗ и чл. 280 ЗЗД/ и на договора за наем /аргумент от препращащата разпоредба на чл. 345 ТЗ/. По своите правни последици той е близък до договора за продажба на изплащане срещу запазване на собствеността. И за двата договора е налице изключение от правилото, че собствеността и рискът се носят от едно и също лице /сравнителен анализ от чл. 343 ТЗ и чл. 205 ЗЗД/. Финансовият лизинг може да се разглежда и като форма на предоставяне на целево инвестиционно кредитиране. Вместо да придобие вещта и да плати цената за нея, лизингополучателят влиза в правоотношения с лизингодателя, който се съгласява да я купи и да му я предостави за ползване.

По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време. За разлика от оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение /общата стойност на лизинговите вноски/ е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. При оперативния лизинг не е налице мандатен елемент - поръчката на лизингополучателя за придобиване на вещ от трето лице. При него стойността на вещта не се покрива изцяло от лизинговите вноски, плащани през установения в договора срок, и лизингодателят има интерес от остатъчната стойност на вещта, като разчита на възможността за продажбата му или за повторното му предоставяне за 3 ползване от друг лизингополучател. Докато при оперативния лизинг интересът на лизингодателя е получаване на отделната лизингова вноска, при финансовия лизинг интересът е получаване на цялото лизингово възнаграждение.

От изложеното следва че за да бъде уважен предявения иск че ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване две предпоставки. Първата е че е налице валидно договорно правоотношение по което той е изправна страна т.е. че, в качеството на между ищеца лизингодател и ответника, в качеството на лизингополучател, е сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, по силата на който, лизингодателят е предоставил на лизингополучателя твърдяната в исковата молба лизингова вещ. Втората е размерът на незпълнената част от задължението т.е. размерът на дължимите лизингови вноски, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер.

Налице е първата предпоставка.

По делото е представен и неоспорен от страните договор от 24.10.2019г. по силата на който ищецът в качеството му на лизингодател и ответникът в качеството му на лизингополучател се съгласили ищецът да придобие лизингов актив – лек автомобил „АУДИ“ модел „А8", идентификационен номер на рама *******************, per. № ********. Автомобилът бил оценен на 7 500,00 лева. Ответникът се задължил да върне главницата по договора заедно с възнаградителна лихва в размер на 41,16 % разсрочено на равни месечни вноски от по 365,92 лева за периода до 20.10.2022г.

От представеното по делото свидетелство за регистрация част I е видно че лек автомобил „АУДИ“ модел „А8", идентификационен номер на рама *******************, per. № ******** е станал собственост и е регистриран на името на ищеца.

Видно от представения приемо-предавателен протокол лизинговата вещ била предадена на ответника.

Видно от представеното уведомление за прекратяване на договора за лизинг договорът бил прекратен на 15.10.2020г. като лизинговата вещ била върната на ищеца.

От изложеното следва да се приеме че е налице валидно договорно отношение по договор за финансов лизинг и ищецът е изпълнил задължението си да предостави автомобила за ползване.

Налице е и втората предпоставка.

От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно всеобхватно и компетентно е видно, че при условие че договора е прекратен на 15.10.2020г. дължимата главница възлиза на сумата от 843,68 лева.

Съдът намира, че е без значение на коя дата е връчено уведомлението за прекратяване на договора на ответника, тъй като същият се счита за прекратен едностранно от ищеца на 15.10.2020г. а не с връчването на уведомлението.

Ето защо искът за главница за непогасени лизингови вноски следва да се уважи до този размер и отхвърли за разликата до пълния претендиран размер.

Разпечатката съдържа 29 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01f3757f-7607-45ae-b0df-177b1eb26114