Определение № 800 от 01.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 800 гр. Велико Търново, 01.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав С.ски

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264100500449 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, чрез пълномощник ЮК Боряна Димова, против Определение №230/13.03.2026г., постановено по гр.д.№2805/2024г. по писа на РС – Горна Оряховица, с което е оставено без уважение искането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, гр. София, бул. „Д- р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, за изменение на Решение № 1366/20.11.2025г. по ГД №2805/2024г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица в частта за разноските, относно присъдената в полза на ответника С. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Д- р Петър Берон“ № 14, вх. А, ет. 1 сума от 600.00лева (шестстотин лева) за адвокатско възнаграждение и в частта за присъденото в полза на адв. Н. К., АК Велико Търново , адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 400.00лева по ч.гр.д. № 1425/2024г. на Районен съд гр. Горна Оряховица, като неоснователно, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Жалпободателят счита, че присъдените разноски са прекомерни, доколкото по делото не е било необходимо организирането на сложна и разнопосочна адвокатска защита, а точно обратното, поради което оспорва изводите на РС, че възнаграждението в присъдения размер е съответно на положения от адвоката на ответника труд. Твърди, че по правния спор, предмет на делото, досежно прогласяване нищожността на договори за кредит и обезпечаващи ги договори за предоставяне на поръчителство, е налице голяма по обем еднозначна съдебна практика, в т.ч. и по дела с ответник - жалбоподателя „АСВ“ ЕАД. Сочи се, че в процесният случай Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /НВАР/ не следва да намери приложение, т.к. би се стигнало до накърняване изискването за справедлив процес, утвердено в чл.6 от ЕКПЧ, което е недопустим резултат. Твърди се, че исковото производство се характеризира с ниска фактическа и правна сложност. Моли съда, да постанови определение, с което измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като ги намали.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна С. С. И., чрез пълномощник адв.Н. К. – ВТАК, и от адвокат Н. К. – ВТАК лично, с който оспорва изцяло частната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Развива доводи, че не са налице основания за намаляване на присъдените 1 адвокатски възнаграждения в заповедното и в исковото производства. Сочи се, че предвид защитата срещу предявени 3 иска и посочените минимални размери на дължмите в производствата адвокатски възнаграждения в минимален размер, се налагал извода, че същите не са прекомерни по своя размер.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба и съобрази данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№2805/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица е образувано по предявени от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, чрез пълномощник ЮК К. Н., против ответника С. С. Илиел по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница по ДПК №2520845 от 840,17 лева, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за възнаградителна лихва от 142,56 лева и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за мораторна лихва с цена от 119,27 лева, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подавяне на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 28.06.2024г. до окончателното изплащане за установяване съществуването на оспореното парично вземане на ищеца против ответника за исковите суми, предмет на издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1425/2024г. по описа на ГОРС.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на ИМ от ответника С. С.

И., чрез пълномощник адв.Н. К. – ВТАК, с който предявените установителни искове са оспорени като неоснователни по подробно развити съображения, релевирано е възражение за недействителност на процесния ДПК, направено е доказателствено искане за допускане на СИЕ. В първоинстанционното производство са приети писмени доказателства, изслушани са две съдебни експертизи – ССчЕ и СТЕ, проведени са 3 открити СЗ, в които ответникът е представляван от пълномощника си адвокат Н. К. – ВТАК.

По силата на сключен между ответника и адв.Н. К. – ВТАК договор за правна защита и съдействие договореното и изплатено в брой адвокатско възнаграждение за изготвяне и депозиране на писмен отговор на ИМ и процесуално представителство в исковото производство по ГД №2805/2024г. на ГОРС е в размер на 600 лева.

В заповедното производство по ЧГД №1425/2024г. по описа на ГОРС в срок от длъжника С. С. И., чрез пълномощник адв.Н. К. – ВТАК, е подадено възражение по чл.414 ал.1 ГПК, в което е инкорпорирано искане по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана на длъжника в заповедното производство адвокатска помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 14.10.2024г.

Ищецът с молба от 15.10.2025г. е релевирал възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските на насрещната страна.

С постановеното първоинстанционно съдебно решение №1366/20.11.2025г. по ГД №2805/2024г. по описа на ГОРС са отхвърлени изцяло предявените установителни искове, както и е осъден ищеца „АСВ“ ЕАД да заплати на ответника на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 700 лева разноски в исковото производство, от които 600 лв. адвокатско възнаграждение и 100лв. за ССчЕ. С първоинстанционното решение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА е осъдена „АСВ“ ЕАД да заплати на адв.Н. К. – ВТАК сумата в размер на 400лв. адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ЧГД №1425/2024г. по описа на ГОРС.

В срока по чл.248 ал.1 от ГПК е постъпила молба от ищеца „АСВ“ ЕАД за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските за присъдено в полза на ответника адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 600лв. и за присъденото по реда на чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение на адв.Н. К. – ВТАК в размер на 400лв. за заповедното производство, оспорена като неоснователна с подадения в срок писмен отговор на молбата по чл.248 ал.1 ГПК.

С обжалваното първоинстанционно Определение №230/13.03.2026г. по ГД №2805/2024г. по описа на ГОРС е оставена без уважение изцяло молбата на ищеца по чл.248 ал.1 от ГПК, като неоснователна.

2

Обжалваното първоинстанционно определение по чл.248 ал.1 от ГПК е връчено на ищеца на 24.03.2026г., а частната жалба против същото е депозирана в съда на 25.03.2026г., т.е. в срока по чл.275 ал.1 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният за това срок, поради което е процесуално допустима.

По основателността на частната жалба:

Неоснователно и недоказано е възражението на ищеца по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника в исковото производство по ГД №2805/2024г. на ГОРС адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., поради което правилно е отхвърлено от първостепенният съд, съответно молбата на ищеца по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските за присъденото в полза на ответника адвокатско възнагрждение от 600 лева в исковото производство е неоснователна, предвид което обжалваното първоинстанционно определение по чл.248 ал.1 от ГПК в тази му част за присъдени в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство от 600лв., като правилно, следва да бъде потвърдено. Договорът за правна защита и съдействие е сключен от ответника с адвокат Н. К. – ВТАК в исковото производство на 17.03.2025г., към която дата е заплатено в брой и адвокатското възнаграждение от 600лв., предвид което преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение в исковото производство следва да бъде извършена от съда, съобразно приложимата редакция на разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК към дата 17.03.2025г.

Преценката на съда относно размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде определено за осъществената от адвоката на ответника защита в исковото производство следва да се основава на действителната фактическа и правна сложност на делото, като бъдат съобразени видът на спора, защитимия материален интерес, видът и количеството на извършената от адвоката работа, процесуалните усилия на защитата, обема на подлежащите на доказване факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, както и наличието на задължителна или трайна съдебна практика по относимите към спора правни въпроси. В тази преценка съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа /НВАР/, и зачитайки действието на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, последните следва да служат само като ориентир на съда при определяне на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като съобрази видът на спора, предмет на исковото производство, а именно установителни искове за установяване съществуване на вземания по сключен договор за потребителски кредит, съобрази, че защитата на ответника в исковото производство се е изразила в такава по три предявени срещу ответника иска, които, обаче, доколкото са претендирани вземания по едно материално правоотношение са в защита на един интерес с нисък общ материален интерес от 1102 лева, взема предвид видът и количеството на извършената от адвоката на ответника адвокатска работа в исковото производство, а именно изготвяне и подаване на мотивиран и обоснован писмен отговор на ИМ с направени със същия доказателствени искания, изложени подробно доводи срещу основателността на предявените искове, релевирано възражение за недействителност на ДПК, обстоятелството, че по исковото производство са събрани не само писмени доказателства, но са изслушани и две съдебни експертизи /ССчЕ и СТЕ/, както и оказано от адвоката на ответника негово процесуално представителство в исковото производство в рамките на три проведени открити СЗ, намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 600лв. не е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, която, независимо от наличието на съдебна практика по подобен вид дела, не може да бъде преценена като много ниска, доколкото при тази преценка се изхожда и от обема на подлежащите на доказване факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, поради което правилно РС е 3 отхвърлил молбата на ищеца по чл.248 ал.1 от ГПК в частта й за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение от 600лв., присъдени на ответника в исковото производство, и първоинстанционното определение по чл.248 ал.1 ГПК в тази му част следва да бъде потвърдено, респ. частната жалба в тази й част отхвърлена, като неоснователна.

Основателна обаче е частната жалба срещу първоинстанционното определение по чл.248 ал.1 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ищеца по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на решението на РС в частта за разноските за адвокатско възнаграждение от 400 лева, присъдено по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в полза на адвокат Н.К. – ВТАК за заповедното производство по ЧГД №1425/2024г. по описа на ГОРС, поради което в тази й част следва да бъде частично уважена. Въззивният съд счита, че определеното от РС по реда на чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. за заповедното производство по ЧГД №1425/2024г. по описа на ГОРС е прекомерно, не е справедливо и не е обосновано и не съответства на ниската действителна фактическа и правна сложност на заповедното производство, по което защитата на длъжника, оказана от адв.Н. К. – ВТАК, се е изразила и свела само и единствено до едно процесуално действие по подаване в срок на възражение по чл.414 ал.1 от ГПК, на което законът в разпоредбата на чл.414 ал.1 от ГПК не изисква обосноваване и същото в случая не е и обосновано, а е бланкетно, поради което следващото се по реда на чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за оказаната от адв.Н. К. – ВТАК адвокатска работа на длъжника в заповедното производство следва да бъде редуцирано от 400 лева до размер от 102,26 евро /с левова равностойност от 200 лева/, който, според въззивният съд, е справедлив и обоснован, съобразно ниската действителна фактическа и правна сложност на заповедното производство, ниския защитаван материален интерес по него, както и малкия обем на извършената от адвоката работа по защитата на длъжника, свеждаща се единствено и само по подадено възражение по чл.414 ал.1 ГПК, което не е и обосновано. Съдът, с оглед Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, не е обвързан от размера на адвокатските възнаграждения за съответния вид работа, визиран в случая в чл.7 ал.7 вр. ал.2 т.1 от НВАР за заповедното производство, възлизащ на 400лв., който служи само като ориентир за съда, и в случая се явява прекомерен, несъответен и необоснован, с оглед ниската действителна фактическа и правна сложност на заповедното производство.