Определение № 562 от 15.06.2026, Районен съд - Горна Оряховица

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 562 гр. Горна Оряховица, 15.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120103539 по описа за 2025 година

Ищцата К. Й. Т. е предявила няколко иска срещу „Ти Би Ай Банк“ АД.

С разпореждане от 28.01.2026 г., както и от 15.04.2026 г. съдът е дал подробни указания на ищцата, че исковата й молба е нередовна, неясна и с хаотично изложени твърдения. Съобщението за отстраняване на нередовността й е връчено на 17.04.2026 г. С молба от вх. № 6228/23.04.2026 г., допълнена с молба вх. № 8840/08.06.2026 г. ищцата отново се е опитала да формулира исканията си до съда, но резултатът е, че като цяло исковата молба е станала още по-неясна, а изложените в нея твърдения и искания до съда са взаимно изключващи се. Право на ищцата К. Й. Т. е да привлече в съдебното производство посочен от нея ответник, в случая „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, но това почива на задължението да конкретизира факти (случилото се в обективната действителност), от което да изведе съответното искане. Съдът е длъжен да осигури възможност за въвлечения в спора ответник да разбере освен кой и какво търси, защо го ангажира с участие в процеса. Понеже правото на обезщетение, което се търси от К. Т. произтича от противоправно поведение, наложително е то да бъде описано така, че да става ясно, какво точно се е случило, къде е станало, кога, и обстоятелствата, при които увреждащото поведение е било осъществено(как е станало). Съдът намира, че такова поведение не може да бъде изведено от твърденията в исковата молба, като и от последващите уточнителни молби депозирани от ищцата. В молбата от 23.04.2026 г. е въведено ново лице посочено с имената Н.М.К.. Не става ясно, какво е отношението на това лице към вредите, които ищцата твърди, че 1 е претърпяла, след като е посочено, че К. е представител на юридическото лице „Конкорд сейл“ЕООД (сега“Скайл лайн къмпъни“ООД). Не става ясно и каква е връзката между претърпяната от ищцата вреда, извършеното от служителите на „Конкорд сейл“ ЕООД и ответника по делото – банковата институция „Ти би Ай Банк“ ЕАД. Във фактическите твърдения на ищцата е намесено и четвърто лице В.Г.К., като отново не става ясно, защо ответникът следва да носи отговорност за действията или бездействия извършени от служител на фирма „Конкорд сейл“ ЕООД. Отделно са въведени твърдения за принуда, дискриминация и заблуждаваща реклама, които също не са свързани с искането на ищцата за ангажиране на отговорност на ответника. На страница втора от молбата се посочва и друго лице – Р., за което също не са въведени твърдения за връзката му с ответника. На следващо място се въвеждат твърдения за нарушения свързани с търговските марки, което няма никаква връзка с иска за обезщетения за вреди срещи „Ти Би Ай Банк“. Отделно на страница трето от уточнителната молба се въвеждат твърдения за договорни отношения с „Ти Би Ай Банк“, от които ищцата извежда извод, че ответникът бил виновен за упражнената над него принуда, изнудване, заблуждение, дискриминация и неверни данни, без същите да са обвързани едни спрямо други като причина и следствие. Дори да са били извършени тези действия от горепосочените служители на „Конкорд сейл“ ЕООД спрямо ищцата, тя следва да заведе иска си срещу тях, но не и срещу ответник, за койото няма твърдения негови служители да са извършвали каквито и да било действия засягащи неимуществената сфера на ищцата. В останалата част от молбата са изброени членове от ЗЗД, ЗПК и Директиви, като същите също не следват някаква логически последователност, описанието на която би могла да даде основание на съда да квалифицира предявения иск и да приеме молбата за редовна.

Ето защо, след като в рамките на това производство ищецът не оказва дължимото, за да се предаде последователно нужната информация, то за съдът не остава друга възможност освен да прекрати производството. Както беше посочено, ангажирането на страна с участие в съдебно производство предполага концентрация на ресурси или използвания от ГПК термин – съдебно деловодни разноски, които включват депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, което е оправдано само и доколкото участието му е обосновано с конкретни твърдения и логически изведено от тях искане, 2 произтичащо от предписано със закон поведение.

С оглед диспозитивното начало предметът на делото се определя от писмено възпроизведените от ищеца твърдения и съдът не разполага с правомощие да ги извлича от приложени към исковата молба доказателства или служебно да ги събира. Затова ищецът дължи да опише ясно поведението, което смята, че го е увредило и да изложи обстоятелствата, от които стига до извод, че е осъществено от служител в организационната структура на ответника, което не е сторено.

Това производство защитава и интереса на ищеца. Той не дължи да знае правото, за да потърси защита на неосъществили се очаквания. В рамките на дадените указания за конкретизация на очертаните елементи ищецът бива подпомогнат да осмисли очакванията си. Предотвратеното развитие на безсмислен процес предпазва ищеца от обременяващи го допълнителни разходи, предвид отговорността му да възмезди при необосновано от правна гледна точка въвлечен в процеса ответник(чл.78 ал.4 от ГПК) независимо от имущественото си състояние. И именно, заради принципа на диспозитивното начало(предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, а съдът е длъжен да даде правна квалификация на предявения иск въз основа на фактическите твърдения на ищеца в обстоятелствената част и петитума на исковата молба и само когато същите са неясни или се констатира противоречие между тях), съдът даде указания по чл.129, ал.2 от ГПК за уточняването им и отстраняване на допуснатата нередовност, но това не беше сторено от ищцата, а напротив молбата и стана още по неясна. Това е и причината – неотстраняване на нередовности на исковата молба свързани с непосочване на надлежни твърдения, исковата молба заедно с приложенията да се върне на ищеца, а производството да се прекрати - чл.129 ал.3 от ГПК. Изложените хаотично и противоречиво факти и обстоятелства във връзка със сключени два договора за потребителски кредит с „Ти Би Ай Банк“АД, и относно съществуващ договор за покупкопродажба на стоки извън търговски обект между „Конкорд Сейл“ЕООД(„Скай Лайн Къмпани“ООД) и К. Й.Т., В.Г.К., лице на име Р., води до невъзможност да бъдат определени правопораждащите юридически факти и начинът на формиране на претендираната обща сума.

Съдът намира, че ищцата не е изпълнила дадените с разпорежданията 3 указания за отстраняване на нередовностите на исковата й молба, поради което и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА изцяло исковата молба на К. Й. Т., ЕГН**********, с настоящ адрес в гр. Г.О., ул.*** срещу „Ти Би Ай банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 562 гр. Горна Оряховица, 15.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120103539 по описа за 2025 година

Ищцата К. Й. Т. е предявила няколко иска срещу „Ти Би Ай Банк“ АД.

С разпореждане от 28.01.2026 г., както и от 15.04.2026 г. съдът е дал подробни указания на ищцата, че исковата й молба е нередовна, неясна и с хаотично изложени твърдения. Съобщението за отстраняване на нередовността й е връчено на 17.04.2026 г. С молба от вх. № 6228/23.04.2026 г., допълнена с молба вх. № 8840/08.06.2026 г. ищцата отново се е опитала да формулира исканията си до съда, но резултатът е, че като цяло исковата молба е станала още по-неясна, а изложените в нея твърдения и искания до съда са взаимно изключващи се. Право на ищцата К. Й. Т. е да привлече в съдебното производство посочен от нея ответник, в случая „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, но това почива на задължението да конкретизира факти (случилото се в обективната действителност), от което да изведе съответното искане. Съдът е длъжен да осигури възможност за въвлечения в спора ответник да разбере освен кой и какво търси, защо го ангажира с участие в процеса. Понеже правото на обезщетение, което се търси от К. Т. произтича от противоправно поведение, наложително е то да бъде описано така, че да става ясно, какво точно се е случило, къде е станало, кога, и обстоятелствата, при които увреждащото поведение е било осъществено(как е станало). Съдът намира, че такова поведение не може да бъде изведено от твърденията в исковата молба, като и от последващите уточнителни молби депозирани от ищцата. В молбата от 23.04.2026 г. е въведено ново лице посочено с имената Н.М.К.. Не става ясно, какво е отношението на това лице към вредите, които ищцата твърди, че 1 е претърпяла, след като е посочено, че К. е представител на юридическото лице „Конкорд сейл“ЕООД (сега“Скайл лайн къмпъни“ООД). Не става ясно и каква е връзката между претърпяната от ищцата вреда, извършеното от служителите на „Конкорд сейл“ ЕООД и ответника по делото – банковата институция „Ти би Ай Банк“ ЕАД. Във фактическите твърдения на ищцата е намесено и четвърто лице В.Г.К., като отново не става ясно, защо ответникът следва да носи отговорност за действията или бездействия извършени от служител на фирма „Конкорд сейл“ ЕООД. Отделно са въведени твърдения за принуда, дискриминация и заблуждаваща реклама, които също не са свързани с искането на ищцата за ангажиране на отговорност на ответника. На страница втора от молбата се посочва и друго лице – Р., за което също не са въведени твърдения за връзката му с ответника. На следващо място се въвеждат твърдения за нарушения свързани с търговските марки, което няма никаква връзка с иска за обезщетения за вреди срещи „Ти Би Ай Банк“. Отделно на страница трето от уточнителната молба се въвеждат твърдения за договорни отношения с „Ти Би Ай Банк“, от които ищцата извежда извод, че ответникът бил виновен за упражнената над него принуда, изнудване, заблуждение, дискриминация и неверни данни, без същите да са обвързани едни спрямо други като причина и следствие. Дори да са били извършени тези действия от горепосочените служители на „Конкорд сейл“ ЕООД спрямо ищцата, тя следва да заведе иска си срещу тях, но не и срещу ответник, за койото няма твърдения негови служители да са извършвали каквито и да било действия засягащи неимуществената сфера на ищцата. В останалата част от молбата са изброени членове от ЗЗД, ЗПК и Директиви, като същите също не следват някаква логически последователност, описанието на която би могла да даде основание на съда да квалифицира предявения иск и да приеме молбата за редовна.

Ето защо, след като в рамките на това производство ищецът не оказва дължимото, за да се предаде последователно нужната информация, то за съдът не остава друга възможност освен да прекрати производството. Както беше посочено, ангажирането на страна с участие в съдебно производство предполага концентрация на ресурси или използвания от ГПК термин – съдебно деловодни разноски, които включват депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, което е оправдано само и доколкото участието му е обосновано с конкретни твърдения и логически изведено от тях искане, 2 произтичащо от предписано със закон поведение.

С оглед диспозитивното начало предметът на делото се определя от писмено възпроизведените от ищеца твърдения и съдът не разполага с правомощие да ги извлича от приложени към исковата молба доказателства или служебно да ги събира. Затова ищецът дължи да опише ясно поведението, което смята, че го е увредило и да изложи обстоятелствата, от които стига до извод, че е осъществено от служител в организационната структура на ответника, което не е сторено.