Решение № 90 от 01.12.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. гр. Червен бряг, 01.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Марияна Ц. Тодорова като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20224440200252 по описа за 2022 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН

Съдебното производство е образувано въз основа жалба на ........, представлявано заедно от Г. И. Т. и М. К. Д. подадена чрез пълномощника адв. ........ по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 653779-F650930/09.08.2022 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейност“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 о т Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на търговеца на основание чл.185, ал.2, изр.2-ро във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 700.00 /седемстотин/ лева. Жалбоподателя оспорва извършването на вмененото му нарушение, като счита, че атакуваното НП е необосновано, издадено при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила и съставено в нарушение на материалния закон.

Жалбоподателя – редовно призован в съдебно заседание не се явява лично. За него адв.

Кристина Асенова, която в писмено становище поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – редовно призован не се явява. За него Главен юрисконсулт М.Ж., която оспорва жалбата, като излага подробни доводи за обоснованост и законосъобразност на атакуваното НП. Претендира разноски.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

1

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от активно легитимирано лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

Съдът като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

На 13.04.2022 г. около 11:00 часа от инспектори от ЦУ на НАП, ГДФК, отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, сред които и св. Г. А. Д. била извършена проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция 4111, находяща се в с........, стопанисван от ......... Установено било, че дружеството-жалбоподател в качеството му на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операция „служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на +138,78 лв. От налично и работещо фискално устройство в обекта модел NEXUS 8 с регистрационен номер в НАП 4326497 от 20.058.2019 г., идентификационен номер BN008156 и фискална памет 51009026 е разпечатен Х- отчет 0000264915/13.04.2022 г. от който е разпечатана касова наличност от 1330,80 лв. Касовата наличност установена в касата, преброена по банкноти и монети и изписана в опис от И........

Д.а продавач-консултант в бензиностанцията е в размер на 1469,58 лв. Установена е положителна разлика между разчетената и фактическата касова наличност в размер на +138,78 лв., която не е отразена чрез фискалното устройство, чийто параметри доближават необходимите функции, като „служебно въведени“ суми в касата. С оглед така установената фактическа обстановка, административно наказващият орган приема от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н -18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажба чрез електронен магазин. Нарушението е извършено за първи път. Установеното нарушение се потвърждава от приложените по административно-наказателната преписка доказателства. АУАН серия ANF650930/30.04.2022 г., ПИП 0295229-13.04.2022 г.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното НП, в което било отразено, че нарушението е извършено за първи път и не води до неотразяване на приходи.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства – свидетелските показания на актосъставителя Г. А. Д. и свидетеля по установяване на нарушението и съставяне на АУАН – К. К. С., чиито показания съдът кредитира като обективни, последователни и логични, както и от приетите и приложените по делото писмени доказателства.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са изпълнени изискванията, визирани в 2 разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са законноизискуемите процесуални срокове, свързани с възможността за съставяне и издаване на административни актове.

След преценка на събраните доказателства съдът счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, съгласно която извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Относно препратката към чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, следва да се посочи, че тази разпоредба предвижда издаването от Министъра на финансите на наредба за условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с ФУ и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Именно въз основа на посочената норма е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, за нарушение на която дружеството е санкционирано. Нормата на чл.33, ал.1 от горепосочената Наредба има за цел в случай на необходимост да бъде съпоставена касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. В случая на датата на нарушението констатираната касова разлика в размер на +138,78 лв., представляваща парични средства, налични във ФУ, не е била отразена чрез операция „служебно изведени“ суми, извън случаите на продажби в монтираното в обекта фискално устройство, което е притежавало такава функционална възможност. По този начин дружеството, което е задълженото от закона лице, е нарушило императивното изискване на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

Установеното нарушение е на просто извършване и в резултат на осъществяването му не се е стигнало до неотразяване на приходи, поради което и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, административнонаказващият орган е наложил санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Отговорността на дружеството е обективна и безвиновна, поради което не е необходимо да се обсъжда субективната страна на нарушението. Касае се за бездействие от страна на санкционираното дружество, което е довело до извършване на нарушението и ангажиране на административнонаказателната отговорност на „ПЕТРОЛ“ АД.

При установяване на извършеното формално нарушение, съдът намира, че в настоящия казус не е налице „маловажен случай” на административното нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Преценката за „маловажност” следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административнонаказателната отговорност.

3

Съдът приема, че констатираното нарушение води до индиция за системно неизпълнение на задължението по чл.33, ал.1 от горепосочената Наредба и не се касае до инцидентно такова нищо, че нарушението е констатирано за първи път, както е отбелязано в НП. Следва да се вземе в предвид и размера на неотразената парична сума /+138,78 лв./, която не сочи за явно незначителна и по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Посоченото нарушение не е и не може да се приеме за маловажно, поради което прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай се явява неоснователно.

По отношение на наказанието: Съдът не намира основания да изменя размера на санкцията, тъй като същата е съобразена със санкционната разпоредба за това нарушение.

При определяне размера й е отчетена тежестта на нарушението и конкретния размер на процесната сума. Така проведената индивидуализация, според Съда изцяло е съобразена с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН.

Ето защо, атакуваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

По разноските: С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се възложат разноски дължими на въззиваемия, представляващи юрисконсултско вънаграждение. На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва на въззиваемия да се присъди юрисконсулстко възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в Наредба на министерски съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ предвижда възнаграждение от 80.00 до 120.00 лева. Производството продължи в едно съдебно заседание, с кратък разпит на трима свидетели, но е с фактическа и правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в претендирания размер от 100.00 лева.

От описаните по-горе доказателства, събрани в производството става ясно, че е осъществен визирания в наказателното постановление административно-наказателен състав, спазена е законовата процедура по констатиране на това нарушение, като при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Изложените съображения налагат извод за потвърждаване на административния акт в обжалваната му част като обоснован и законосъобразен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 653779-F650930/09.08.2022 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейност“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на ........, представлявано заедно от Г. И. Т. и М. К. Д., на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 700.00 /седемстотин/ лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ........, представлявано заедно от Г. И. Т. и М. К. Д. да заплати на Национална 4 агенция за приходите сума в размер на 100.00 /сто/ лева разноски за юрисконсулт.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.