Решение № 78 от 30.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Плевен, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

Членове:

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА в присъствието на прокурора В. Д. Ф. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600136 по описа за 2026 година Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по протест на прокурор в Районна прокуратура-Плевен, подаден срещу присъда № 106 от 28.10.2025 г., постановена по нохд № 1484/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен.

С протестираната присъда присъда Плевенският районен съд е признал подсъдимия Д. И. А. за невинен в това, че:

1.На неустановена дата в периода 03.11.2021 г. – 05.11.2021 г. в град Плевен, в качеството си на длъжностно лице – инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, в кръга на службата си съставил неистински официален документ – протокол за използване на автоматизирано техническо средство СПУКС ARH CAM SI № 11742 cd от 04.07.2021 г. /чрез сглобяване на части от различни документи/;

2. На неустановена дата в периода 03.11.2021 г. – 05.11.2021 г. в град Плевен, в качеството си на длъжностно лице – инспектор в сектор „Пътна 1 полиция“ при ОД на МВР-Плевен, в кръга на службата си съставил неистински официален документ – извършил заверка с подписа си и с текста „Вярно с оригинала“ на ксерокопие на протокол за използване на автоматизирано техническо средство СПУКС ARH CAM SI № 11742 cd на 04.07.2021 г. /който протокол бил сглобен от части от различни документи/, в който удостоверил неверни обстоятелства – достоверност на копието с оригинален документ, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тези обстоятелства чрез представянето му пред Районен съдПлевен по нахд № 761/2022 г. и го е оправдал по обвиненията по член 310, ал.

1, във връзка с чл. 308, ал. 1 НК и по чл. 311, ал. 1 НК.

Във въззивния протест се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Прави се искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, осъдителна присъда.

Протестът се поддържа в съдебно заседание от прокурора, който излага подробни фактически и правни съображения, че съдебният акт е на практика без мотиви, поради което следва да бъде отменен изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Процесуалният представител на ответника по протеста Д. И. А., адвокат П. Я., изразява становище, че протестът е неоснователен.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се във въззивния протест, оплакванията, поддържани в съдебно заседание, становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановената присъда, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество протестът е основателен. Протестираната присъда на практика е без мотиви, а изложените от основния съд „мотиви“ не отговарят на стандарта, въведен с разпоредбата на член 305, ал. 3 НПК. Поради това присъдата следва да бъде изцяло отменена, а делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В мотивите към присъдата основният съд е изложил фактическата 2 обстановка, възприета от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е направил декларацията, че „описаната фактическа обстановка не се потвърждава по несъмнен, непротиворечив и категоричен начин от свидетелските показания и приетите експертизи“. На практика съставът на съда, чийто акт се атакува с въззивния протест, няма собствена изложена мотивировка по фактите, доказателствата и правото. Личните аргументи на съда са необходими, не само защото законът е ясен в тази насока, а и защото отразяват уважението на решаващия орган както към страните по делото и към въззивната инстанция, така и към правосъдието като цяло.

ВКС на РБ нееднократно е имал повод да приеме, че съществено нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и на такава част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата. Не може да има спор, че основни в този смисъл са въпросите „има ли извършено престъпление, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и каква е неговата правна квалификация“. За да отговори на тези въпроси, съдът следва да посочи в мотивите „какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение“. В конкретния случай не е изпълнено нито едно от изброените изисквания.

На първо място, както вече бе посочено, първостепенният съд не е изложил никакви съждения относно обстоятелствата /фактическата обстановка/ по делото.

На второ място, вместо подробен и задълбочен анализ на доказателствените материали, съдът е направил декларацията, че приетата от прокурора фактическа обстановка не се потвърждава по несъмнен начин от свидетелските показания и заключенията на вещите лица.

На трето място, правните съображения на съда за взетото решение се изразяват в несъгласие със залегналите в обвинителния акт правни съображения; в мотивите липсва собствената на съда правна оценка за деянията на подсъдимия, макар че това всъщност е логическа последица от липсата на становище по фактическата страна на делото. съд

За да обоснове постановената оправдателна присъда първостепенният се е позовал на обясненията на подсъдимия, които е възприел 3 безкритично, както и на „несигурността на заключението на вещите лица при зададените им въпроси“, които не били сигурни и не успели да отговорят на въпроса „кое е вярното и кое е невярното“.

Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НПК, той има право да дава такива обяснения, каквито намери за необходимо т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността им по отношение на фактите от предмета на доказване, се оценява на общо основание поотделно и в съвкупност с данните от другите доказателства и доказателствени средства, възприети от съда непосредствено. В разглеждания случай това изобщо не е сторено. Основният съд изобщо не е съпоставил обясненията на Д. И. А. с показанията на свидетеля Т.В.Ц., които подкрепят обвинителната теза и установяват важни за изхода на делото обстоятелства. Нещо повече – свидетелските показания на Ц. изобщо не са коментирани в мотивите, не са подложени на задълбочен анализ и мълчаливо са изключени от доказателствената съвкупност, което е нарушение на процесуалните правила. В разглеждания случай изходът на делото е зависел от анализа на гласните доказателствени средства, но такъв изобщо не е бил направен. Въпросът кои от тях да се кредитират като достоверни, е трябвало да се реши на основата както на тяхната вътрешна логичност и последователност, така и на точното им съпоставяне едно с друго. При това съжденията на съда е следвало да бъдат материализирани в мотивите на съдебния акт, но това не е направено.

По същия неприемлив и незаконосъобразен начин от доказателствата по делото е изключено и заключението на вещите лица И.М.А. и В.В.Ц..

Внимателният прочит на протокола от съдебното заседание, в което са изслушани А. и Ц., сочи, че правният извод на съда за колебливост и несигурност при отговорите на зададените им въпроси, не отговаря на истината и е погрешен. Двете вещи лица категорично са заявили, че поддържат писменото си заключение, както и че по принцип при изследване на оригинален документ и на копие от същия документ е възможно да има различия, но само ако копието не е с добро изображение, а по конкретното дело такава хипотеза не е налице. Заключението не е оспорено от страните по делото и е прието от състава на съда по време на проведеното на 18.07.2025 г.

4 съдебно заседание. Ето защо обявяването му за „недостоверно“ в мотивите към присъдата е декларативно и незаконосъобразно и по естеството си представлява преиначаване и превратно тълкуване на този способ за доказване в наказателното производство. В тази връзка следва да се изтъкне, че съобразно чл. 153 НПК, допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключение не е достатъчно ясно и пълно, а повторна – когато не е обосновано и възниква съмнение относно неговата правилност. Ето защо, ако по конкретното дело съдът е считал, че заключението на вещите лица И.

А. и В. Ц. не е достатъчно ясно и пълно и не е обосновано – въпреки че това не е така, той е следвало да назначи допълнителна или повторна експертиза, а не да обявява голословно съществуващото експертно заключение за недостоверно.

Доказателствената сила на експертното заключение не предпоставя неговата задължителност за съда, но в случаите на несъгласие с отговорите на вещото лице съдът е длъжен да се мотивира /аргумент от чл. 154 НПК/. При установено противоречие в доказателствените материали няма пречка съдът да кредитира едни от тях и да отхвърли други. Той обаче е длъжен да се мотивира. Смисълът на мотивирането е да предостави на спорещите страни защита срещу произволни съдебни решения, които биха могли в сериозна степен да накърнят интересите им. По конкретното дело изобщо не са налице убедителни мотиви защо решаващият съд не се е съобразил със заключението на вещите лица А. и Ц., а изложените не отговарят на обективната истина и имат характер на декларация.

Бекритичното възприемане на обясненията на подсъдимия, съпроводено с пълното несъобразяване с групата на обвинителните доказателства, едностранчивото кредитиране на доказателствата, при наличие на съществени противоречия в тях, както и игнорирането и превратното тълкуване на доказателствата, винаги води до ограничаване на процесуалните права на страната, която се ползва от посочения кръг доказателства – в случая на прокуратурата.

Протестираната присъда следва да бъде изцяло отменена, а делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд. При този изход от процеса оплакването, съдържащо се в протеста, не следва да се коментира. То следва да се има предвид при новото разглеждане на делото, ако е 5 основателно.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с чл. 335, ал. 2 от НПК, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 106 от 28.10.2025 г., постановена по нохд № 1484/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Решението не подлежи на касационна жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6