Решение № 1595 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1595 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА ЦВ. АНДРЕЕВА-Г. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110200547 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З. С. З. против наказателно постановление (НП) № 865764-F859494/05.12.2025 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП София, с което на основание чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ му е нал ожена глоба в размер на 6630 лева за нарушение на чл.50, ал.1, т.5, вр. чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че в НП не е посочена дата на извършване на нарушението, а единствено датата на неговото установяване. Посочва се, че се касае за задължителен и съществен реквизит, който индивидуализира нарушението от обективна страна и е необходим за преценката изтекъл ли е срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Релевират се аргументи за наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Моли се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. П., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез юрк. ***, излага доводи за правилност и 1 законосъобразност на обжалваното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и моли съдът да прецени налице ли е прекомерност на адвокатския хонорара на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

В хода на извършвана проверка по прихващане и възстановяване, възложена с Резолюция с № П-22221125170427-0РП-001/12.09.2025 г. на дружеството „*** ЕООД с ЕИК *********, контролните органи на НАП установили, че задълженото лице е декларирало, че се финансира с оборотни средства, получени в резултат на извършваната дейност, както и с привлечени средства под формата на получени заеми от физически лица. Приложени били договори за заеми, сключени сьс З. С. З., който предоставил на „*** ЕООД заемни средства съгласно следните договори:

- договор за паричен заем, сключен на 01.03.2025 г. за сума в размер на 790,00 лева, срок за погасяване до 31.12.2026 г., без договорена лихва;

- договор за паричен заем, сключен на 01.09.2024 г. за сума в размер на 30 000,00 лева, срок за погасяване до 31.12.2026 г., без договорена лихва;

- договор за паричен заем, сключен на 01.11.2024 г. за сума в размер на 35 900,00 лева, срок за погасяване до 31.12.2026 г., без договорена лихва;

- договор за паричен заем, сключен на 01.12.2024 г. за сума в размер на 400,00 лева, срок за погасяване до 31.12.2026 г., без договорена лихва.

Контролните органи извършили справка в аналитичен регистър на сметка 151 - Получени краткосрочни заеми, от която установили, че предоставените през 2024 г. заеми в общ размер на 66 300 лв. /шестдесет и шест хиляди и триста лева/ не били погасени към 31.12.2024 г. При извършена справка с ИС на НАП се установило, че от страна на заемодателя З. С. З. не е подадена годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ за 2024 г., респективно предоставените на дружеството през 2024 г. заемни средства 2 надвишаващи 10 000 хил. лева не били декларирани в приложение № 11, където следва да бъде отразена сумата на непогасената част от предоставените заеми.

С резолюция № П-22221925187755-0РП-001/08.10.2025 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП София била възложена насрещна проверка на З. С. З.. До жалбоподателя била изпратена покана с изх. № 54-101751/09.10.2025 г. за съставяне и връчване на АУАН, връчена на 14.10.2025 г. по електронен път. В 7-дневен срок от получаване на поканата, който изтекъл на 21.10.2025 г. не се е явило лицето или негов пълномощник. Предвид това свидетелката Д. Г. С. - старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, офис Кюстендил, съставила срещу З. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F859494/12.11.2025 г. за извършено нарушение на чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ. Актът бил съставен в отсъствието на нарушителя, но бил връчен на негов упълномощен представител на 18.11.2025 г. В законоустановения срок не постъпили възражения срещу акта.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 865764-F859494/05.12.2025 г. от заместник директор на ТД на НАП София, с което на основание чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ на З. З. била наложена глоба в размер на 6630 лева за нарушение на чл.50, ал.1, т.5, вр. чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ. НП било връчено на 16.12.2025 г.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на свидетелката Д. Г. С., както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК – резолюция № П-22221925187755-0РП-001/08.10.2025 г., покана с изх. № 54-101751/09.10.2025 г., разписка, справка за общи задължения, пълномощно, заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП, договори за паричен заем от 01.09.2024 г., от 01.11.2024 г. и от 01.12.2024 г.

Обстоятелствата относно извършената проверка и процедурата по съставяне на АУАН се установяват от показанията на свидетелката С., които съдът кредитира като последователни, логични и съответстващи на писмените доказателства. От показанията й се установява, че З. изобщо не е подавал ГДД за 2024 г.

Съдът взе предвид заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП като доказателство, удостоверяващо 3 компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва фактите, изложени в АУАН и НП, а навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и наличието на маловажен случай.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед № З-ЦУ-30875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП.

Въпреки че от събраните по делото доказателства се установява извършването на вмененото на З. нарушение както от обективна, така и от субективна страна, доколкото изобщо не е подал ГДД за 2024 г., респективно не е декларирал информацията по чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ за непогасената част от предоставените от него парични заеми на „*** ЕООД през данъчната година, в общ размер над 10 000 лв., при ангажиране на отговорността му не са спазени императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби съставените АУАН и НП трябва да съдържат законоустановени реквизити, като в т. 3 на чл. 42, съответно т. 5 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, изрично е посочена датата на извършване на нарушението. В случая както в АУАН, така и в НП липсва този задължителен реквизит, като не е посочена нито датата на извършване на нарушението, нито срокът, в който е следвало да се декларира информацията по чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ, за да се изведе, че в деня, следващ изтичането му, АНО приема нарушението за извършено. Въпреки че този пропуск във формата на АУАН подлежи на 4 саниране, на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН, с издаването на НП, в настоящия случай това не е сторено и в процесното НП също липсва дата на извършване на нарушението, единствено е добавена към правната квалификация на нарушението разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, в която обаче са регламентирани различни срокове и с простото позоваване на нея, не са изпълнени изискванията за форма на наказателното постановление. Датата е част от съществените белези на нарушението, които го индивидуализират, поради което е недопустимо същата да бъде извеждана по тълкувателен път.

Като не е посочил коя дата приема за такава, на която е извършено нарушението, наказващият орган е създал неяснота относно съществените елементи от обективната стана на нарушението и е накърнил правото на защита на санкционираното лице. Следва да се отбележи, че датата на извършване е индивидуализиращ белег на нарушението, който има отношение и към изчисляване на преклузивните и давностни срокове по ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че непосочване на дата на извършване на нарушението е съществено процесуално нарушение, което опорочава административнонаказателното производство и води до отмяна на НП (в този смисъл Решение № 2119 от 20.01.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 9853/2024 г.; Решение № 2205 от 2.04.2018 г. на АдмС - София по адм. д.

№ 570/2018 г.; Решение № 3054 от 5.05.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 1869/2022 г.).

При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, на когото следва да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Представени са договор за правна защита и съдействие и платежни нареждания, удостоверяващи извършени плащания в общ размер на 900 лева. Така уговореното и заплатено възнаграждение не надхвърля минимално предвидения размер в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., отговаря на фактическата и правна сложност на делото и на обема на предоставената защита, поради което възражението за прекомерност следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 865764-F859494/05.12.2025 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП София, с което на основание чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ на З. С. З. е наложена глоба в размер на 6630 лева за нарушение на чл.50, ал.1, т.5, вр. чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на З. С. З. с ЕГН ********** сумата от 460,16 евро (равностойност на 900 лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6