Определение № 399 от 06.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399 гр. София, 06.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110160188 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Подаденa e молбa от адв. А. Д. за изменение на решение № 16542 от 04.09.2024 г. постановено по гр. д. № 60188/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

В молбата се твърди, че следвало да се присъди възнаграждение по всеки един от предявените искове.

Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозирала становище, в което е посочено, че искането за изменение е неоснователно.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С решение № 16542 от 04.09.2024 г. постановено по гр. д. № 60188/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, е прогласен за нищожен договор за паричен заем № 4762770 от 30.03.2023 г., поради противоречието му със закона, сключен между „*** и С. К. Н., като на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД е осъден ответникът „*** да заплати на С. К. Н. сумата от 137 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № 4762770 от 30.03.2023г., ведно със законната лихва от 02.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането. С решението е осъден „*** да заплати на С. К. Н., на 1 основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 260 лв., представляваща разноски в исковото производство. Също така с решението е осъден „***, да заплати на адв. А. З. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на С. К. Н. пред СРС.

Настоящият състав намира, че в случая правилно е определено с оглед изхода на спора дължимото възнаграждение. При определяне размерите на адвокатските възнаграждения следва да се прави разграничение дали са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от един ищец срещу определен ответник няколко иска или са предявени в условията на субективно съединяване искове от няколко ищци срещу определен ответник. В настоящия случай е налице първата хипотеза, поради което интересът върху който следва да се определи минималния размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС.

Още повече, че с определение № 603 от 11.10.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от 13.01.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 4908/2021г. по описа на ВКС се възприема становище, че адвокатското възнаграждение принципно следва да се определя върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно. По отношение на оплакванията, че размерът на възнаграждението следвало да се съобрази с наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се посочи, че в случая с решението е присъдено в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 480 лева с ДДС. Касае се за осъществено безплатно процесуално представителство и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда. Действително така посочената сума е в размер по-нисък от определения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В същото време предвид даденото тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-438/22, СЕС посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди 2 всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая интересът по делото е в малък размер, вида и количеството на извършената работа се изразява в подаването на искова молба, както и молба за разглеждане на делото в отсъствие на адвоката, като делото не се отличава с фактическата и правна сложност. При така изяснените параметри на релевантните обстоятелства, настоящият състав намира, че сумата 480 лв. с ДДС е адекватно възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителството на ищеца пред настоящата инстанция. С оглед на гореизложеното молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбa с вх. № 283698 от 09.09.2024 г. от адв.

А. Д. за изменение на решение № 16542 от 04.09.2024 г. постановено по гр. д.

№ 60188/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3