Определение № 600 от 20.11.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 600 гр. Разград, 19.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20243300500408 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.413 във вр. с чл. 274 и чл.420 ал.3 ГПК.

Депозирано е уточнение вх.№7001 на частна жалба от Т. К. В. с вх.№5834 и вх.№5835, двете инкорпорирани в един документ от дата 26.06.2024г., с което заявява, че обжалва заповедта за изпълнение №209 и определение №613 по чл.420 ал.2 ГПК. Депозирана е и жалба вх.№.7853/29.08.2024г. против разпореждания

№2390/15.08.2024г. и

№2393/15.08.2024г., като в съдържанието на жалбата Т. К. В. заявява за пореден път, че обжалва заповед за изпълнение №209. В двете излага идентични доводи, които касаят съществото на спора, относно действителността на проведените ОС на ЕС, взетите решения и определените суми на етажните собственици. Счита същите за неправилно определени, като според нея таксите следва да са в друг размер и тях принципно ще заплати. Внесеното възражение от съпруга й по чл.414 ГПК против заповедта за изпълнение се явява акт на съпружеска солидарност и следва да ползва и нея.

След като разгледа делото,съдът установи следните факти: На 12.03.2024г. Управителят на ЕС на ул.Марин Дринов №11 е депозирал заявление по чл.410 ГПК против В.Ц.В. и Т. К. В. в условията на солидарност сумата 259.35лв. дължими разходи от етажните собственици за подмяна на входна и задна врати, изработване и поставяне на устройство за автоматично отваряне с чип. Сумата е изчислена съгласно притежаваните от собствениците проценти от ид.ч. на сградата. Към заявлението са приложени протоколи на ОС на ЕС, декларации на собствениците, квитанция към ПКО за монтираното устройство за контрол на достъп със спецификация, квитанции към ПКО за заплащане на врати, договор за изработване, доставка и монтаж на врати, приемо-предавателен протокол, покана за плащане, разписка за връчване на покана за плащане спрямо длъжниците. РС-Разград е издал заповед за изпълнение №209/13.03.2024г. по ч.гр.д.№423/2024г. за претендираната сума и сторените разноски от 25лв. Съобщенията за изготвената заповед за изпълнение са връчени лично на длъжника 1

В.В. на 04.04.24г. и на Т. В., чрез нейния съпруг на 24.04.24г. От двамата съпрузи единствено В.В. е депозирал възражение по чл.414 ГПК, поради което с разпореждане №1543/03.06.24г. съдът е констатирал,че заповедта е влязла в сила само по отношение на Т. В. и спрямо нея следва да се издаде изп.лист. Дал е указания на заявителя по чл.415 ал.1 т.1 ГПК. Тъй като заявителят не е предявил установителен иск заповед за изпълнение №209 е обезсилена спрямо него с разпореждане /№732/26.07.2024г./.

Преди това двамата съпрузи са депозирали молби вх.№№5715 и 5716 за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение. С определение №613/21.06.2024г. съдът е оставил без уважение молбата по чл.420 ал.2 ГПК тъй като не е налице хипотезата на постановено незабавно изпълнение заповедта, а е налице влязла в сила заповед за изпълнение по отношение на Т. В.. Недоволна В. е депозирала жалба против разпореждане №1543, определение №613 и всички постановени решения по ч.гр.д.№423/2024г., като сочи доводи защо не дължи посочената сума.

През ОС-Разград е образувано ч.гр.д.№402/2024г. по повод жалбата на Т. В.. С определение чл.402/19.07.24г. съдът е намерил жалбата за нередовна и е дал указания за привеждането й в редовност и установяване на броя на съдебните актове,които се обжалват.

С разпореждане №2191/25.07.24г. заповедният съд е дал посочените указания, като жалбоподателката е предупредена е за последиците от неизпълнение на указанията на съда.

На 31.07.24г. Т. В. е депозирала заявление вх.№7001, имащо характер на уточнение на жалбата, че обжалва разпореждането на Заповед №209 и разпореждане №613. С разпореждане №2278/01.07.24г. съдът е върнал жалбата срещу заповед №209 и е администрирал уточнението относно обжалването на определението по чл.420 ал.2 ГПК. В отговор на разпореждане №2278 Т. В. е депозирала заявление вх.№7344, че обжалва заповед №209 и определение №613. С разпореждане №2390/15.08.24г. съдът указал на Т. В. отново да заяви дали обжалва заповед №209 и в какво точно се състои неправилността на разпореждането, като я е предупредил, че ако не изпълни нередовностите ще върне заявление вх.№7344/14.08.24г. Това е мотивирало жалбоподателката да подаде поредната жалба вх.№7853/29.08.24г. против разпореждането на съда, в което за пореден път заявява,че обжалва заповед за изпълнение №209, както и иска отмяна на всички решения по ч.гр.д.

№423/2024г. С разпореждане №2637/03.09.2024г. съдът е администрирал жалбите.

Въз основа на установените факти, съдът направи следните правни изводи: С направеното уточнение на жалба вх.№5834 и вх.№5835 се очертава предмета на обжалване, а именно: заповед за изпълнение №209 и определение №613. Заповедният съд е върнал жалбата единствено в частта, с която се обжалва заповед за изпълнение №209, като е приел, че същата е влязла в сила и не подлежи на обжалване, вкл. и в частта й за разноските. С това разпореждане №2278 е администрирано и уточнението на жалбата й против определението на съда, с което е оставено без уважение искането й за спиране на изпълнението на основание чл.420 ал.2 ГПК. Жалба против разпореждане №2278, в частта, с която се връща заповед за изпълнение №209 няма. Разпореждането в тази част, като необжалвано е влязло в сила и последващата жалба вх.№7853/29.08.24г. против заповед №209 се явява недопустима.

2

За пълнота на изложеното съдът държи да отбележи, че при издаване на заповедта за изпълнение съдът е приложил точно и последователно разпоредбите на чл.410 и сл. от ГПК.

Правилно е приел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на Т. В., тъй като същата й е редовно връчена и не са последвали възражения по чл.414 ГПК от нейна страна. Депозираните от нейния съпруг възражения могат да ползват единствено и само него, като средство за процесуална защита и нямат нищо общо със солидарността на материалното задължение на съпрузите. Сочените доводи за недължимост на сумата могат да бъдат разгледани по своето същество единствено в исков процес по чл.422 ГПК, възможността за инициирането на който жалбоподателката е пропуснала.

Жалбата с вх.№7853 против разпореждания №2390 и №2393, двете от 15.08.2024г. е недопустима, тъй като тези разпореждания не подлежат на обжалване. С тях се дават указания, които страната следва да изпълни.

На разглеждане подлежи жалбата на Т. В. с вх.№5835, уточнена със заявление вх.№7001 против определение №613/21.06.2024г. Същата е подадена в срок и от надлежна страна. В тази част жалбата се явява неоснователна. Правилно съдът е отбелязал, че е възможно спиране на изпълнението само при наличие на постановено незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417 ГПК, но не и в тези по чл.410 ГПК. Нещо повече, налице е влязла в сила заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист. Целта на спиране изпълнението по чл.420 ГПК е с оглед развиване на съдебно производство за установяване на вземането, а в случая вземането вече е установено. Предвид на това правилно заповедният съд е оставил без уважение молбата/искане/ за спиране на изпълнението на Т. В..

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т. К. В. против определение №613/21.06.2024г. като неоснователна.

Определението е в тази част не подлежи на обжалване.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т. К. В. против заповед за изпълнение №209/13.03.2024г., разпореждане

№2390/15.08.2024г. и разпореждане

№2393/15.08.2024г.,всички по ч.гр.д.№423/2024г. на РС-Разград като недопустима.

Определението в тази част подлежи на обжалване пред АпС-Варна в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4