Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 201 от 15.04.2024, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 753/2023
Вид
Решение № 201
Подписан
15.04.2024
Състав
Димчо Генев Димов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Ямбол, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20232330100753 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „ПАПАС-ОЛИО“ АД гр. Ямбол против „Маргарита“ ЕООД гр. Ямбол, с която и на подробно изложените в нея съображения, се претендира от съда да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да прекрати неоснователното си поведение, чрез което пречи на ищеца да упражни правото си на преминаване чрез ЖП коловоз през собствения на ответника имот, *** мера с площ 4,460 кв.м., в местността „***“, представляващ ПИ с идентификатор № *** по КК на гр. Я., в това число да отстрани заварените на железния път метални колове, както и поставената оградна мрежа, които нарушават строителния габарит и препятстват преминаване по коловоза.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна, оспорват се и релевираните от ищеца фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. Предявява се насрещен иск, с който се претендира срещу ищеца по първоначалния иск, да отстрани последиците от неправомерните си действия, с които пречи на „Маргарита“ ЕООД гр. Ямбол да упражни правото си на собственост върху собствения си недвижим имот, представляващ ***, мера с площ 4,460 кв.м. в местността „***“, представляващ ПИ с идентификатор № *** по КК на гр. Я., като отстрани незаконно изграденото ЖП отклонение.

В предоставения на ответника по насрещния иск „ПАПАС – ОЛИО“ АД гр. Ямбол срок за отговор е постъпил такъв, с който предявения иск се оспорва като недопустим и като неоснователен, излагайки подробни съображения в тази насока.

1

В съдебно заседание за ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещния иск "Папас-Олио“ АД се явява в качеството на процесуален представител по пълномощие адв.Х.

Х. от АК С., чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирана по делото писмена защита и на подробно изложените в нея основания се претендира да бъде уважен предявения иск от ищцовото дружеството и да се отхвърли предявения срещу него като насрещен иск.

В съдебно заседание за ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния иск „Маргарита“ ЕООД се явява в качеството на процесуален представител по пълномощие адв.М. Х. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа предявения като насрещен иск и се иска от съда да отхвърли първоначалния иск на ищеца по него "ПапасОлио“ АД.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са ангажирали като писмени доказателства по делото: заверени копия на ***.

По делото е изискано и приложено в цялост и ДП № *** год. по описа на ОСлО в ОП Я..

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата, изслушана и приета от съда съдебно-техническа експертиза се установява, че по източната граница на поземлен имот *** има поставена ограда от метални колове и телена мрежа, като част от тях /където НЖ отклонението пресича границата на имота/ попадат точно върху релсите и същите са заварени директно за релсите и скрепленията. Тези колове освен че са в габарита на пътя, препятстват и преминаването на влак по релсите. Металните колове, телената мрежа и металната врата са разположени по източната граница на поземлен имот с идентификатор ***. Поземлен имот *** е земеделска земя, с категория 4, с НТП ***. Към момента на огледа не се установи имотът да се използва за нещо различно от предназначението му. Като цяло имотът е силно обрасъл с треви и бурени и едва ли се използва за паша на животни. Наличието на ЖП отклонението не препятства използването на имота като ***. Вещото лице сочи че към материалите по делото, л.72, има приложен отговор на гл.архитект на община Я., в който изрично е споменато, че в архива на община Я. не са намерени одобрени проекти и строителни разрешения за ж.п. коловози. От друга страна вещото лице сочи, че в л.7-10 се съдържат протоколи касаещи строителството на ж.п. отклонението.

По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели, лицата: К. Р. К., Я. П. Я. и Н. С. К..

Видно от показанията на св.Н. К., същият работи в "Папас-Олио“ АД от 1996 год. С базата „***“ бил запознат още от 1996 год., а базата съществувала и от преди това, и функционирала за разтоварване и натоварване на продукция от завода. Имало изградено ж.п. отклонение. От там фактически се вкарвали вагоните за разтоварване и товарене. Имало отклонение специално за складовата база и локомотив, който бил ж.п. собственост и който 2 вкарвал вагоните в районна на базата. В момента отклонението не се ползвало, защото нямало такава възможност. Имало някакви заграждения около оградата на завода и те нямали достъп. Отклонението се ползвало активно до есента на 2014 год. и се поддържало от техни работници, а след това нямали възможност да го ползват защото линията била разрушена. Тогава свидетелят бил началник смяна и охраната се обадила, че режат линията, а него ден очаквали да вкарват вагони за да товарят сурово олио. Сега линията била възстановена, но било заградено мястото и били заварени колове на ж.п. линията и затворено, ж.п. вагоните нямали достъп до базата. Ж.П. коловозът се използвал денонощно до някъде 2014 год. Те се занимавали с почистването на цялото ж.п. отклонение, да е годна линията за работа за предвижването на вагоните. Голямата метална врата между двата имота, в момента се отваряла и затваряла.

Видно от показанията на св.Я. Я., същият работи в „Папас-олио“ като *** от 2002 год.

Зърно базата била използвана интензивно, тъй като основните количества олио и слънчоглед можели да се внасят и изнасят чрез ж.п. вагони и чрез този транспорт се разчитало основно на по-бързи доставки и по-големи количества. След затварянето на коловоза използвали автоцистерни, което доста усложнявало нещата. През месец септември била демонтирана част от ж.п. линията, а последствие възстановена, но същата не можела да се ползва тъй като била заградена с железни колове.Тогава, в началото основно работили с БДЖ-товарни превози, но сега вече имало и други ж.п. компании. Според свидетеля ако се премахнат загражденията, щели да поискат да бъде направена инспекция и щяла да може да се ползва. При спирането на товарна гара Я. търговската дейност щяла да се поеме от найблизката гара. Имали и локомотив маневра, и ако можели да ползват коловоза щели да си вкарат локомотива и да правили маневри. Коловозът можел да се ползва само ако се премахне заграждението.

Видно от показанията на св.К. К., същият работи в ***на фирма – агенция за сигурност „Реал“ ООД С., като ***. Мястото му на работа от 1996 год. до 2016 год. било на база „***“ , а от 2016 год. и до сега продължавал да работи в „Папас-олио“. Докато бил като о хранител ж.п. прелеза се ползвал, разтоварване, товарене на нерафинирано олио, шрот, слънчоглед.

Разтоварвали денонощно, като помагали и на работниците. След м.септември 2024 год. не се ползвал ж.п. прелеза. Свидетелят бил видял, че нещо се реже и се обадил на по-висше стоящите. След отрязването, демонтирането, нямало как да се ползва. От 2016 год.

Свидетелят нямал пряко наблюдение какво се случва в базата.

По предявения от „ПАПАС-ОЛИО“ АД срещу „МАРГАРИТА“ ЕООД иск с правно основание чл.109 ЗС, съдът намери същият за основателен, на следните съображения:

От доказателствената съвкупност се установява, че с договор за продажба на недвижим имот от 01.06.1994 год. ООД „***“ в ликвидация е продало на ЕТ „*** – Г. Т.“ представляван от Г. И. Т. складова база ЖП-Гара гр.Я., състояща се от склад за зърно, портиерна, ограда, ведно с прилежащия терен, съставляващ парцел I, с площ 15280 кв.м, при граници на парцела от изток, запад, север и юг – мера. На 15.06.1994 год. е съставен приемо3 предавателен протокол видно от който ООД „***“ е извършил предаване, съответно приемане от ЕТ „*** – Г. Т.“ на дълготрайни и недълготрайни активи в т.ч. складова база и ж.п. отклонение /372300 от протокола/. Видно от представения устав на „Папас-олио“ АД, след неговите учредители е и Г. И. Т., който участва в капитала на дружеството с апортна вноска, състояща се от процесния парцел I ведно с изградените в него сгради, включително складова база /железопътна гара/ стоящ се и от склад за зърно, като с приемо-предавателен протокол от *** год. Г. Т. е предал на „Папас Олио“ АД дълготрайните и недълготрайни активи в това число складовата база ведно с ж.п. отклонение /*** от протокола/.

На 23.04.2012 год. ищецът „Папас-олио“ АД се е снабдил с КНА за собственост върху право на преминаване през чужд недвижим имот, придобит по давностно владение, а именно: право на преминаване чрез ж.п. коловоз през недвижим имот на „Маргарита“ ЕООД с идентификатор ***.

Установява се още по делото, че ответника по предявения иск „Маргарита“ ООД е оспорил по съдебен ред собствеността на правото на преминаване на „Папас Олио“ АД чрез ж.п. коловоз през ***, мера, с площ от 4,460 кв.м. в м.“***““, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КК на гр.Я., собственост на „Маргарита“ ООД, като бъде отменен и посочения КНА за собственост върху право на преминаване през чужд недвижим имот, придобито по давностно владение, като с решение от *** год. постановено по възз.гр.дело № *** год. по описа на ЯОС съдът е отхвърлил предявения от „Маргарита“ ООД иск, а с определение № *** год. постановено по гр.дело № *** год. по описа на ВКС Р България, съдът не е допуснал касационно обжалване решението на ЯОС.

Ето защо и с оглед влязлото в сила съдебно решение съдът прие, че ищецът е титуляр на сервитут /право на преминаване/ през имота на ответника с идентификатор № ***, чрез ж.п. отклонение собственост на ищеца, респ. възраженията на ответника в тази насока подробно изложени в отговора по чл.131 ГПК не могат да бъдат споделени.

Установява се още от заключението на вещото лице, че по източната граница на поземлен имот *** има поставена ограда от метални колове и телена мрежа, като част от тях /където НЖ отклонението пресича границата на имота/ попадат точно върху релсите и същите са заварени директно за релсите и скрепленията.

С оглед горното съдът намери и че са налице неоснователни действия, които препятстват преминаване през процесното ж.п. отклонение и които затруднява ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Не се спори и че ответника е собственик на имот с идентификатор № ***. При това положение, дори и да не е установен по делото конкретен автор на непосредственото поставяне на оградата и телената мрежа по границата на имота на ответника, налице е поддържане на това фактическо състояние от страна ответника /бездействие въпреки отправената до ответника нотариална покана/, което състояние на свой ред създава пречки за ищеца /преминаване по ж.п. отклонението на влак с който се доставя продукция до зърнената база на ищеца/ да осъществява правото си на собственост в неговия пълен обем, и които пречки според настоящия съдебен състав, с оглед събраните гласни доказателства са по-големи от обикновените. Видно от показанията на 4 св.Я.: „зърно базата била използвана интензивно, тъй като основните количества олио и слънчоглед можели да се внасят и изнасят чрез ж.п. вагони и чрез този транспорт се разчитало основно на по-бързи доставки и по-големи количества. След затварянето на коловоза използвали автоцистерни, което доста усложнявало нещата“.

Не може да се релевира и че правото на преминаване на ищеца е прекратено поради неупражняването му в продължение на повече от 5 години, респ. че е загубено поради неупражняването му в продължение на 6 месеца. От събраната доказателствена съвкупност се установява, че до м.семтември 2014 год. ж.п. отклонението се е ползвало от ищеца, като това е било преустановено след нарушаване неговата цялост, която макар и възстановена в един по-късен момент, е било извършено процесното поставяне на оградата, което на свой ред отново е препятствало упражняване на правата на ищеца. В периода са били водени граждански спорове между страните, подавани са сигнали до прокуратурата и са водени досъдебни производства, като на 09.12.2022 год. до ответника е била изпратена и нотариална покана за отстраняване пречките за упражняване правото на ищцовото дружество. Ето защо съдът прие, че в нито един момент ищецът не е спирал да демонстрира правото си на преминаване през имота на ответника посредством процесното ж.п. отклонение, респ. че е ищецът е изгубил това си право още повече с оглед неговия правен характер – сервитут на преминаване чрез ж.п. отклонение. Невъзможността за ищеца е в създаването пречки за преминаване на влак през ж.п. отклонението разположено върху имота на ответника, а не друга причина като например невъзможност за ищеца да го ползва поради технически затруднения да се осигури ж.п. превозвач или незаинтересованост от ползването му по предназначение от ищеца.