Решение № 400 от 26.03.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Кюстендил, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТИНА Р. МАЛИНОВА при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело № 20231520102420 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Делото е образувано по искова молба, подадена от "МАКРОАДВАНС" АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Г. С. Р." № ***, ет.*, ап.

**, с ЕИК: *****, представлявано от В. Г. С., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Л. Л. И., против Д. Е. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр.К., ул.

"А.М." № *, съдържаща искане да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество, в качеството му на кредитор по вземане, произтичащо от договор за кредит, следните суми: 263,65 лева - главница по Договор за стоков кредит № **** от 29.07.2018 г. , ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението - от 21.07.2023 г. до изплащане на вземането; 10,47 лева - остатък от дължима договорна наказателна лихва за периода от 29.08.2019 г. до 29.07.2020; 104,68 лева - остатък от дължима по договора договорна лихва за периода от 29.07.2018 г. до 29.07.2020 г.; 81,97 лева - обезщетение за забава за периода от 30.07.2020 г. до 21.07.2023 г.

Претендират се направените в настоящото и в заповедното производство, разноски.

В исковата молба и уточнителната такава към нея, молба, се твърди, че на 29.07.2018 г. между "Банка ДСК" АД, в качеството й на кредитор и Д. Е.

Р., в качеството му на кредитополучател, бил сключен Договор за стоков кредит № ****, по силата на който "Банка ДСК" АД предоставяла стоков кредит в размер на 442,41 лева със срок за изплащане до 29.07.2020 г., като на 1

19.03.2020 г. било сключено Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.04.2019 г., по силата на който "Банка ДСК" АД, в качеството си на продавач, прехвърлила на ищеца всички свои вземания по отношение на ответника съгласно процесния договор, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности.

Ищецът бил упълномощен от цедента "Банка ДСК" АД да уведоми длъжниците за сключения Договор за цесия, в резултат на което на ответника било изпратено Уведомление за извършено прехвърляне на вземанията, като в случай, че съдът приеме, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за цесията, следва да се счита, че цесията е надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба.

Сочи се, че било налице неизпълнение, като съгласно чл.2 от процесния договор, с оглед настъпването на падежа по договора - 29.07.2020 г. всички дължими вноски падежирали и задължението ставало изискуемо, а към момента на подаване на исковата молба, плащане от страна на ответника за пълно погасяване на задължението не било извършено.

От страна на ищеца било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. 1542/2023 г. по описа на КРС, като съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение от 24.07.2023 г. срещу ответника по реда на чл.410 ГПК.

Въз основа на изложеното се иска от съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество, в качеството му на кредитор по вземане, произтичащо от договор за кредит, следните суми: 263,65 лева главница по Договор за стоков кредит № 369736 от 29.07.2018 г. , ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението - от 21.07.2023 г. до изплащане на вземането; 10,47 лева - остатък от дължима договорна наказателна лихва за периода от 29.08.2019 г. до 29.07.2020; 104,68 лева остатък от дължима по договора договорна лихва за периода от 29.07.2018 г. до 29.07.2020 г.; 81,97 лева - обезщетение за забава за периода от 30.07.2020 г. до 21.07.2023 г.

Претендират се направените в настоящото и в заповедното производство, разноски, като се иска съдът да извърши прихващане в случай, че възникнат разноски и за двете страни, а ако ответната страна е представлявана от адвокат и се претендира адвокатски хонорар, се иска същият да бъде присъден в минимален размер, като при присъждане на разноски в полза на ответната страна, същата се иска да бъде задължена да представи банкова сметка. Към исковата молба са представени писмени доказателства, за които се иска да бъдат приети.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения й от съда особен представил, е депозирала писмен отговор, в който се сочи, че подадената искова молба била допустима, но неоснователна и недоказана.

2

Направено е възражение за изтекла погасителна давност относно задължението, инкорпорирано в процесния договор за стоков кредит, поради което се счита, че искът за главницата бил неоснователен и недоказан и заради това следвало да бъде отхвърлен изцяло.

Твърди се, че сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлявал договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следвало да се съобразяват с изискванията на ЗПК, като по процесния договор за потребителски кредит на ответника била предоставена в заем, сума от 442,41 лева, при уговорен ГЛП в размер на 39,59%, и ГПР в размер на 47,53%.

Лихвата по договора била възнаградителна - за ползване на дадената парична сума, а посочените клаузи от договора нарушавали принципа на справедливост и създавали условия за неоснователно обогатяване на ответника и била налице явна нееквивалентност между двете престации, като данните по делото не установявали обстоятелства, които да обосновавали определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок размер.

Навеждат се доводи за нищожност на клаузата с уговорения ГПР в размер на 47,53%, както и за нищожност на процесния договор за кредит като сключен в нарушение на добрите нрави.

С оглед изложеното, се иска да бъдат отхвърлени предявените от ищеца, искове.

Прави се възражение срещу предявените разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, страните, редовно пР.ани, не са се явили и не са били представлявани от упълномощените си представители. Ищцовото дружество предварително, чрез пълномощника си, е депозирал становище от 25.02.2025г., 15.01.2025г. и 18.11.2024г. за даване ход на делото, като се поддържа и изложеното в исковата молба и се представят писмени доказателства. Излагат се подробни съображения по отношение на направените с отговора на исковата молба възражения, иска се уважаване на предявените искове. Депозирана е молба от 13.02.2025г. от назначения от съда на ответника особен представител, с която се иска даване ход на делото в отсъствието на последния, поддържа се представения писмен отговор, иска се отхвърляне на предявените искове.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

След цялостна преценка и задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал, разгледан поотделно и в неговата съвкупност, и като взе предвид изложените от страните доводите, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 1313/25.09.2024 г. по описа на КРС и обявен за окончателен в проведеното на 04.03.2025 г. открито съдебно заседание, без възражения на страните, КРС е отделил като безспорно между страните обстоятелството, че между ответникът и „Банка 3

ДСК“ АД е бил сключен Договор за стоков кредит №369736/29.07.2018г., по силата на който „Банка ДСК“ АД предоставила на ответника стоков кредит в размер на 442,41 лева.

От приложеното ч.гр.д. № 1542/2023 г. по описа на КРС се установи, че в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №689/24.07.2023г. срещу ответника за сумата в общ размер 460,77 /четиристотин и шестдесет лева и седемдесет и седем стотинки/ лева, от които: 263,65 /двеста шестдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ лева – главница по Договор за стоков кредит № ***** от 29.07.2018 г., остатък от дължима договорна наказателна лихва в размер на 10,47 /десет лева и четиридесет и седем стотинки/ лева за периода от 29.08.2019 г. до 29.07.2020 г., остатък от дължима по договора договорна лихва в размер на 104,68 /сто и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ лева за периода от 29.07.2018 г. до 29.07.2020 г. , обезщетение за забава в размер на 81,97 /осемдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/ лева за периода от 30.07.2020 г. до 21.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 21.07.2023 г., както и сторените разноски.

Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, което възпрепятствало влизането й в сила, поради което съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

По делото е прието като писмено доказателство заверено копие на Договор за стоков кредит №**** от 29.07.2018 г., сключен между „Банка ДСК“ АД, в качеството й на кредитор и Д. Р., в качеството му на кредитополучател, от съдържанието на които е видно и се установява по несъменен начин, че между „Банка ДСК“ АД и ответника в настоящото производство е възникнало облигационно правоотношение, по силата на процесния договор за кредит, съгласно който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя стоков кредит в общ размер на 442,41 лева, за закупуване/ заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, а именно: мобилен телефон HUAWEI Y7 PRIME BK с цена от 389 лева, както сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет „Стандарт +“ за лица от 18 до 64г. с еднократна застрахователна премия в размер на 53, 41 лева. Срокът за издължаване по договора за кредит бил 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване, при фиксиран лихвен процент от 39,59 % годишно или 0,1100 % на ден и ГПР в размер на 47, 53 %.

Представени са и приети като писмено доказателство заверени копия от Общи условия по договори за стокови кредити и погасителен план, подписани от страните по договора за стоков кредит. От погасителния план се установява, че крайната падежна дата на кредита е 29.07.2020 г., от което следва, че към датата на депозиране на заявление от 24.07.2023 г. крайният падеж е настъпил. Посочено е още, че съгласно погасителния план общо месечните вноски по кредита възлизат в размер на 646,36 лева, а общият 4 размер на лихвите – 203, 95 лева при ГПР 47,53 %.

Представени са още Искане за стоков кредит с посочен кредитоискател Д. Р., за финансиране придобиването на мобилно устройство HUAWEI Y7 PRIME BK за цената от 389 лева, както и Декларация от 29.07.2018г., видно от която ответникът е декларирал, че му е била предоставена необходимата преддоговорна информация по чл.5,ал.2 от ЗПК, както и ОУ, прилагани по процесния договор.

От приетия Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 24.04.2019 г. се установява, че "Банка ДСК" АД е прехвърлила на "МАКРОАДВАНС" АД описаните вземания по сключени от банката договори за стокови кредити на физически лица в просрочие описани в приемопредавателен протокол. С Допълнително споразумение от 19.03.2020 г.

/л.15/ за цедиране на вземания към рамков договор за покупко-продажба на вземания от 24.04.2019 г., на ищеца са прехвърлени и вземанията, със забава между 180 и 210 дни, които са просрочени и не се погасяват надлежно, в това число и процесните по настоящото дело вземания срещу Д. Р. по договора за стоков кредит, видно от представената извадка от приемно-предавателен протокол /л.18/ към допълнителното споразумение.

С изрично пълномощно, представено и прието като писмено доказателство по делото /л.17/, цедентът „Банка ДСК“ ЕАД, бил упълномощил цесионерът – ищец да уведомява на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжниците, чието вземания се прехвърлят. Представено е и потвърждение за цесията на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД , изходящо от цедента "Банка ДСК" АД.