Определение № 7278 от 14.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7278 гр. София, 14.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20231100105766 по описа за 2023 година в производството по чл.130 от ГПК, установи следното:

Производството е образувано по исковата молба на А. П. Г. срещу НАП, в която посочва, че е имала публични задължения към НАП в размер на 21 488,36лв., натрупани в периода 2007г. – 30.10.2009г., които са погасени по давност. Това е отразено и в справката към 25.03.2023г., представена от ищцата по настоящото дело. Отделно от това, ищцата посочва, че НАП е присъединен взискател по изп.дело № 788/2016г. на ЧСИ Б., образувано срещу ищцата като длъжник, за вземане в размер на 756,12лв. Тъй като по това дело не са извършвани никакви изпълнителни действия, ищцата счита, че и това вземане на НАП е погасено по давност, но НАП не е уведомило ЧСИ за това и делото не е прекратено. Ищцата посочва, че въпреки, че задълженията й към НАП са погасени по давност, тези задължения не ся заличени в ЦКР и по тази причина ищцата не може да ползва кредитни услуги. Моли съда да постанови решение, с което да осъди НАП да заличи вземането в размер на 21 488,36лв. в ЦКР и да признае за установено по отношение на НАП, че вземането в размер на 756,12лв. е погасено по давност.

Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск , за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Следователно, правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Правният интерес е винаги налице, когато съществува правен спор между лицето, което подава исковата молба /ищеца/, и лицето, което бива посочено като ответник. Самият спор е и повод за завеждане на делото.

По твърденията на ищцата и от представените от нея писмени доказателства се установява, че между ищцата и НАП не съществува правен спор досежно сумата 21 488,36лв., публични задължения на ищцата. Видно от представената справка НАП е обявила тези задължения като погасени по давност, не е предприела принудителни действия по събирането им. Няма данни тази сума да е отразена като дължима в ЦКР. Ищцата твърди това да е така. Съгласно чл.2 от Наредба №22/2009г. на БНБ за ЦКР на банките, Централният кредитен регистър е организирана и поддържана от Българската народна бА.

(БНБ) информационна система за кредитната задлъжнялост на клиентите към банките и финансовите институции, към платежните институции и дружествата за електронни пари, отпускащи кредити по реда на чл.21 от ЗПУПС, които извършват дейност на територията на Република България, както и към инвеститори, предоставили заем по проект чрез доставчик на услуги за колективно финансиране, с изключение на чуждестранните доставчици, които извършват директно дейност на територията на Република България. Задължените субекти 1 да предоставят на регистъра информация са изчерпателно изброени в чл.4 от Наредбата и измежду тях не е НАП. Т.е. НАП не е задължено лице по чл.4 и не предоставя на ЦКР информация за задлъжнялост на лицата към НАП. Отделно от това, за заличаване на задължение на ищцата от Централния кредитен регистър съществува специален административен ред, който изключва общия граждански такъв. Претенцията на ищцата не произтича от правоотношение, което е по естеството си гражданско, поради което гражданският съд не е компетентен да разпореди заличаване на данните за ищцата в Централен кредитен регистър. Както съдът отбеляза, правото на иск е предоставено на лица, между които е възникнал граждански спор, т.е. спор относно гражданско правоотношение.

Липсва ли такъв спор, то липсва и интерес от искова защита / този см. и Определение № 8167 от 25.04.2013 г. по ч. гр. д. № 4286 по описа за 2013 г. на СГС, ІІ-ри въззивен бр. състав/. Липсата на положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, какъвто е интересът от искова защита, води до недопустимост на предявения иск. Доколкото съдът следи служебно за наличие на правен интерес, то производството по иска за заличаване на ищцата от Централния кредитен регистър за сумата 21 488,36лв., публични задължения към НАП, следва да бъде прекратено като процесуално недопустимо.

Към настоящия момент допустимо е производството за установяване, че ищцата не дължи на НАП сумата от 756,12лв. по образуваното изп.дело № 788/16г. на ЧСИ Б., като погасена по давност. Този иск намира правното си основание в чл.439 от ГПК. Тъй като с оглед размера на цената на иска, настоящият съд не е компетентен да се произнесе съобразно правилото на чл.104 т.4 от ГПК, делото следва да се изпрати на районния съд за разглеждането му, който ще е компетентен да установи, наред с друго, дали по отношение на този иск за ищцата съществува правен интерес от воденето му.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от А. П. Г., ЕГН ********** срещу НАП иск за задължаване на ответника да заличи данните за ищцата в Централен кредитен регистър при БНБ по отношение на вземането си в размер на 21 488,36лв., погасено по давност, и ВРЪЩА исковата молба В ТАЗИ част.

ПРЕКРАТЯВА производството поради липсата на родова подсъдност по предявения от А. П. Г., ЕГН ********** срещу НАП иск за признаване за установено несъществуването на правото на принудително изпълнение на вземането на ответника за сумата 756,12лв. по образуваното изп.дело № 788/16г. на ЧСИ Б., като погасено по давност, и ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд по компетентност досежно предявения иск по чл.439 от ГПК.

Определението в двете му части подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 1 седмичен срок от съобщаването му на ищцата.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2