Решение № 216 от 30.11.2023, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. П., 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Д.Н.Б. като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело № 20223520100412 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация: по чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и по чл. 59 от ЗЗД.

Ищецът „***“ ООД – гр. Пловдив, чрез пълномощник: адв. Р. К. от ВАК, твърди в исковата молба, че ответникът П. С. М. от с. С., общ. П. бил бивш служител на ищцовото дружество, назначен на длъжност „общ работник смесено растениевъдно и животновъдно стопанство“, като фактически бил изпълнявал дейността по отглеждане на животните, разположени в базата, собственост на една от фирмите на управителя на ищцовото дружество и стопанисвана от останалите му фирми, имащи пряко отношение към търговската им дейност.

Ответникът живеел с възрастния си баща в с. С., в покрайнините на което село се намирала горепосочената база. Жилището, което ответникът и баща му обитавали, било изключително старо, неподдържано и доста изоставено, тъй като ответникът нямал финансови средства да го поддържа.

В началото на м. февруари 2020 г. ответникът помолил управителя на ищцовото дружество – г-н Бакалски, да се премести да живее срещу заплащане в базата му, където се била освободила стая в масивната сградата със смесено предназначение (административно предназначение – с офис за отчетника счетоводител, той и отговорник на базата, жилищно предназначение – с пригодена стая с всякакви условия за живот – заемана от охраната на обекта, санитарни помещения – два броя съблекални, две бани с постоянна топла вода и две тоалетни, и със стопанско предназначение – сушилня на билки, склад междинни продукти, работилница), находяща се вляво от входа на парцела – втората сграда, в непосредствена близост/на 5-6 метра/ срещу входа на къщата, ползвана от г-н Бакалски при пребиваването му в Базата в с. С.. Двамата се договорили, че ответникът П. М. ще ползва жилищната стая (оборудвана с диван, гардероб, бюро с компютър и интернет, отоплителна печка тип „камина“ на дърва, телевизор със стайна антена, както и необходимото за живота му спално 1 бельо), съответно санитарните помещения, находящи се в масивната сграда, посочена погоре, както и готварната, разположена в цитирана къща (първата сграда вляво от входа на базата, обитавана от г-н Бакалски при посещението му в базата) на първия етаж, оборудвана с хладилник, микровълнова печка, скара, готварска печка, диспенсър за топла и студена вода, кафе машина и необходимите посуда, подправки и прочие необходими за готвене и хранене. Заявява, че във въпросната база единствената заключена стая била спалнята на втория етаж в къщата, ползвана от г-н Бакалски при престоя му в базата, както и личната стая на ответника, всички останали помещения били отключени. Като причина да моли г-н Бакалски за настаняването в базата му ответникът бил изтъкнал крайно мизерните условия, при които живеел.

Управителят на ищцовото дружество не бил запознат с наемните цени, поради което с ответника се разбрали последният да му заплаща, колкото „....вървят в района за двустайно жилище - имайки предвид стаята, санитарните помещения в масивната сграда и ползването на готварната в къщата“. Заплащането на наема следвало да се удържа от заплатата на ответника.

Освен това, тъй като ответникът имал доста финансови затруднения, по молба на И.Б., бащата на последния - Н.Б., му закупил зимни високи обувки, а извън горното И.Б. помолил работещите в базата, ако имат възможност, да донесат, ако имат излишни дрехи, за да подпомогнат ответника. Освен това, когато И.Б. пребивавал в базата (минимум 7-8 дни месечно) в различни периоди през месеца, всички работници и служители се хранили денонощно на издръжка и за сметка на фирмата по време на пребиваването му в базата, като след заминаването му останалата храна била оставяна в хладилника специално за П. М..

Предвид всичко изложено, ищецът счита, че между страните е имало сключен вербален договор за наем по смисъла на ЗЗД, за периода м. 02.2020 г. до деня на освобождаването от работа на ответника – 08.08.2021 г. включително, но ответникът не заплатил наемната цена по това правоотношение.

От друга страна, ищецът бил обеднял до размера на дадените суми за храна на ответника, пропорционално на броя на хората, назначени в базата на работа в „***“ ООД, както и за храната, останала след това единствено и само за П. М.. Практически между отделните идвания на г-н Бакалски в базата минавали не повече от 7 до 9 дни, през които ответникът се купувал единствено хляб.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника П. С. М. да заплати на ищцовото дружество сумата 4990.00 лева, дължими по сключен вербален договор за наем между страните за периода от м. 02.2020 г. до 08.08.2021 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане на претендираната сума; сумата 1500.00 лева заплатена издръжка на ответника – храна за периода м. 02.2020 г. – 08.08.2021 г. включително, ведно с обезщетение за забава за периода от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане на сумата от 1500 лева.

Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. Р. Р. от ТАК, като пълномощник на ответника П. С. М., в който същият изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове.

Твърди, че ответникът никога не е сключвал устен договор за наем с управителя на ищцовото дружество и не е живял в посочената стая на охраната. Същият притежавал къща в с. С., ул. „Х.А.“ № 15, в която живеел сам. Баща му бил починал още през 2017 г. Твърди, че заплащал интернет в посочената къща.

2

Ответникът бил общ работник в ищцовото дружество и се грижил за стадо овце, кокошки, патки и зайци. От м. ноември 2020 г. бил заставен от управителя на ищцовото дружество да работи и като нощна охрана, като се редувал с колежката си Л.П.М.. Именно като нощна охрана той пребивавал през нощните си дежурства в посочената в исковата молба стая на охраната. След напускането на Л.П., ответникът се редувал да дава нощни смени като охрана с М.Л.С. – друг служител на дружеството, която била и управител на филиала в с. С. и се занимавала и с изкупуване на билки.

На няколко пъти сестрата на ответника – М. Д.а, била разговаряла с М.Л. по въпроса кога ще заплати на брат й за допълнителния труд, полаган от него като „нощна охрана“.

Именно по повод такива разговори на 11.08.2021 г. М.Л. подписала заявление, че разликата в отработената заплата от м. август 2020 г. до м. август 2021 г. ще бъде заплатена на ответника в брой.

Изцяло оспорва твърденията за сключен наемен договор, като твърди, че не е живял в посочената стая, а е пребивавал в нея в качеството си на нощен пазач през нощите, когато е давал такива дежурства.

Оспорва и твърденията на ищеца, че му е била предоставяна храна. Действително във фирмата се готвела храна, но за управителя на ищцовото дружество, който 7-8 дни в месеца пребивавал в базата и канел свои гости. Освен че за него и гостите му била закупувана храна, също и му били приготвяни буркани със зимнина, била му приготвяна храна и от животните, отглеждани в стопанството.

Предвид всичко изложено, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор, че в периода 23.06.2017 г. – 08.08.2021 г. между страните по делото е съществувало трудово правоотношение по трудов договор, съгласно който ответникът е работил като общ работник, смесено растениевъдно и животновъдно стопанство.

Във връзка с трудов спор между страните по повод твърдения от ответника за неизплатени трудови възнаграждения е налице съдебно решение по гр.д. № 259/2022 г. по описа на ПпРС, изменено с решение по в.гр.д. № 249/2022 г. по описа на ТОС, с което ответникът по това дело и ищец в настоящия процес е осъден да заплати дължими и незаплатени трудови възнаграждения за периода м. юни 2020 г. – м. август 2021 г., обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019-2021 г. и обезщетение за забава.

Решението не е влязло в законна сила към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция.

Няма спор и че ответникът е от с. С., общ. П., където същият притежава жилище (собствено според показанията на св. М. Д.а от гр. П.).

Във връзка с твърденията на ищцовата страна досежно обстоятелството, че в периода м. 02.2020 г. – 08.08.2021 г. ответникът е ползвал под наем помещения на ищеца и за същия период от време му е предоставяна издръжка под формата на безплатна храна, с която се обогатил за сметка на ищеца, както и с оглед възраженията на ответника в обратния смисъл, са допуснати и изслушани по двама свидетели, доведени от всяка от страните.

Показанията на свидетелите са разнопосочни по отношение на факта живял ли е през целия исков период ответникът в помещение, собственост на ищеца и на какво основание.

Според св. П.А. от с. С., общ. П. (извършвала определени дейности по готвене и почистване по граждански договор с ищеца) и св. М.Г. от с. М., общ. П. (работеща по трудов договор 3 при ищеца), ответникът до преди смъртта на баща си, която според показанията на св. М.

Д.а от гр. П. (сестра на ответника) е настъпила на 30.11.2017 г., живеел в дома си в с. С., а след смъртта на баща си същият заживял в помещение, собственост на ищеца, в базата му в с. С.. Според св. А. и св. Г. в жилището на ответника нямало добри условия за живот и затова управителят на ищцовото дружество му разрешил да живее в помещение, намиращо се базата на дружеството в с. С.. Според св. Х.Т. от с. С., общ. П. (кмет на селото) и св. М.

Д.а, ответникът си живеел през цялото време, докато работил при ищеца, в дома си в с. С., където се прибирал след приключване на работното му време, но през последната година му се случвало да остава да нощува в базата на ищеца, тъй като работел и като пазач. Св. Д.а заяви още, че къщата на ответника в с. С., макар и стара, разполагала с основните удобства за живеене, имала електричество, кабелна телевизия, вода, баня. Според същата свидетелка, в периода м. юни 2020 г. – м. август 2021 г. лично тя си ходела всяка събота и неделя на село, за да готви и носи храна на брат си, тъй като той не получавал заплата. Носела му и консерви, плащала му битовите сметки. За твърденията на ищеца, че брат й живеел в базата на дружеството в с. С. и че му осигурявал храна за издръжка, тази свидетелка научила след завеждане на делото, с което брат й претендирал да му се заплатят трудовите възнаграждения. Според св. Г. ответникът не е съвместявал длъжност като пазач във фирмата, а заявлението от 11.08.2021 г. (копие на което е приложено по делото, в което същата е заявила, че разликата в отработената трудова заплата за периода 08.2020 г. – 08.08.2021 г. ще бъде платена в брой), го е написала, единствено защото искала да излезе от неудобното положение, в което я поставили ответникът и двете му сестри, когато отишли да искат да му се заплатят заплатите, а в същото време в близост имало погребение и много хора от селото станали свидетели на скандала, който се разразил. Според св. Х.Т. ответникът не е живял в базата на ищеца, тъй като както тя, така и хората, които живеели в близост до базата, го виждали редовно сутрин да отива на работа, а вечер да се връща в дома си.

Същата свидетелка дори разговаряла с магазинерката, от която пазарувал ответникът и която й заявила, че дори вечер го изчаквала, когато закъснявал, за да може да си закупи необходимите му хранителни продукти. Св. Т. заяви още, че ответникът й бил споделил, че в последната една година работел и като овчар, и като пазач в базата на ищеца. В тази връзка понякога той оставал да преспива в базата. Същата свидетелка заяви, че на нея не й е известно като кмет на селото, някой в с. С. да живее под наем, съответно ответникът да е живял под наем в базата на ищеца.