Решение № 697 от 04.11.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. В., 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Р. Скорчовска Петкова при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело № 20241420102185 по описа за 2024 година

Д. А. А. с ЕГН **********, притежаващ лична карта №**, издадена на 16.03.2023 г. от МВРВ., с постоянен адрес гр.В., ул.Т.у. **, съдебен адрес за призовки и съобщения гр.С., ул.** чрез адв.Л. И. А. - САК е предявил против И.А.М. АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С., жк.Л., бул.Д.Н. **, представлявано заедно и поотделно от Г.Т.Т. и А.В.М. искове за прогласяване нищожността на клаузи по чл.2, т.6 и т.8 от договора за заем ** от 28.06.2022 г. поради противоречието му с повелителните разпоредби на ЗПК, посочени в чл.22 ЗПК, поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона.

Предявените искове са с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, чл.10а, чл.11, т.9, т.10 ЗПК.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно осн. чл.26 ЗЗД във вр. с чл.21, ал.1 ЗПК за прогласяване на нищожни клаузи по чл.2, т.6 и т.8 от договора за заем ** от 28.06.2022.

Предявен е и иск с правно осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 79.12 лева представляваща недължимо платена лихва по договора за заем.

Претендира се законната лихва върху недължимо платената сума от 79.12 лева считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й плащане.

Д. А. А. с ЕГН ********** е предявил против Ф.Б. ЕООД ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1324, район Л., ж.к. Л., бул. „Д.Н.“ **, представлявано от П.Б.Д. управител за признаване недействителността на договор за гаранция ** от 28.06.2022 г. като противоречащ на императивните изисквания на закона, като лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

1

Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 22 ЗПК вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 и чл.12, ал.1, т.9 ЗПК.

Предявен е и иск с правно осн. чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за сумата от 464.88 лева, представляваща недължимо платена от ищеца сума за гаранция по договора за гаранция ** от 28.06.2022 г.

Претендира се законната лихва върху недължимо платената сума от 464.88 лева считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й плащане.

В съдебно заседание проведен на 21.10.2024 г. по молба на ищеца на осн. чл.214, ал.1 ГПК съдът е допуснал изменение на предявеният иск с правно осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 79.12 лева представляваща недължимо платена лихва по договор за заем като е намалил тази искова претенция и същата се счита предявена за 63.26 лева.

Така предявените искове са допустими. Съдът приема за неоснователно възражението, че не е допустимо съединяване на установителните искове за нищожност ведно с осъдителния иск за връщане на недължимо платено без правно основание. Предявените искове са с различно правно основание и петитум, поради което съединяването им в едно производство е допустимо.

В исковата молба се твърди, че на 28.06.2022 г. между ищеца Д. А. А. и И.А.М. АД е сключен договора за заем ** за сумата от 800 лева за срок от 24 седмици и същия ден ищеца е сключил и договор за гаранция с Ф.Б." ЕООД, по силата на който последния се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на първия ответник с цел гарантиране изпълнение на задълженията по договора за паричен заем ** от 28.06.2022 г., за което ищеца е следвало да плати за предоставената гаранция сумата от 464.88 лева, платима разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 19.37 лева заедно с вноската по заема. Ищеца твърди, че е заплатил общо сумата от 1344 за получен заем от 800.00 лева.

Твърди се, че липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, както и че е налице неяснота относно начина на формиране на ГПР и включените в него компоненти като заплащането по договора за гаранция не е включено в ГПР от заемния договор, както и че не е включено възнаграждението за гаранция поради което ГЛП в размер на 40% превишава допустимите 30%.

Ищецът твърди, че не е усвоил изцяло сумата по заема от 800 лева, но не дължи договорените лихви по кредита и сумата по договора за гаранция, с втория ответник, тъй като договорите са нищожни. Твърди се, че договорената сума по договора за гаранция с втория ответник представлява скрита лихва, която не е включена в годишния процент на разходите и не е надлежно посочена в договора като лихва, поради което нарушава добрите нрави.

Поддържа се, че посочения в договора ГПР от 47.06% не отговаря на реалния размер на ГПР по договора, който би се получил ако всички възнаграждения са били включени при изчисляването му, което нарушение прави договора недействителен.

Твърди се, че изключително голямата разлика в престациите на двустранните договори противоречи на добрите нрави.

Твърди се, че сумата за такса гарант не е включена в ГПР като с договора за гаранция не се цели реално обезпечаване на заема, а предоставяне на още едно възнаграждение за 2 кредитополучателя което допълнително оскъпява договора за заем, поради което е заобикаляне на закона на осн. чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПР.

Поддържа се, че съгласно чл.23 от ЗПК потребителят е дължал връщане само на реално получената сума, а не заплатената от него сума надвишаваща почти двойно получената.

Твърди се, че липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора за кредит, както и неконкретизирано формираният ГПР противоречат на добрите нрави и правят договорните клаузи неравноправни и на осн. чл.146, ал.1 ЗЗД нищожни.

Твърди се, че процесният договор противоречи на закона, на добрите нрави, липсва еквивалентност на престациите, не е договорен индивидуално.

Поддържа се, че доколкото договора е бланков,същият не е бил предмет на предварително договаряне между ищеца и ответното дружество, поради което ищеца не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.

Твърди се, че договорът за заем с първия ответник е нищожен, то и сключеният договор за гаранция с втория ответник е нищожен, тъй като същият се явява лишен от правно основание, предвид недействителността на договора за заем, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението за гаранцията, т.е липсва необходимостта от сключването на акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на клауза за неговото съществуване.

В законовият срок от ответника И.А.М. АД е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се твърди, че съединяването на предявените срещу ответника установителния иск е осъдителен иск е недопустимо, поради идентичност на предмета на спора.

Твърди се, че претенциите на ищеца към дружеството-ответник и към договора за паричен заем са напълно неоснователни и следва да се оставят без уважение. Процесният договор за паричен заем е действителен. Клаузите в договора са в съответствие с изискванията на чл.10, ал. 1. чл. 11. ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Договорът за паричен заем не противоречи на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите.

Поддържа се, че твърдението на ищеца, че липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона — чл. 11. ал. 1, т. 11 ЗПК е невярно.

Твърди се, че твърденията на ищеца за недействителност на договора за паричен заем. поради неяснота относно начина на формиране на ГПР и включените в него компоненти, както и твърдението, че невключването на възнаграждението по договора за поръчителство, който ищецът е сключил с „Ф.Б.” ЕООД, при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем представлява нарушение на ЗПК са несъстоятелни, както и че посочения в кредитния договор лихвен процент надвишва допустимия законов размер. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. II, ал. 1,т. 9 ЗПК и че лихвеният процент е фиксиран и е ясно посочен като задълженията на кредитополучателя по договора са коректно изчислени при прилагането на договорения между страните фиксиран лихвен процент.

Поддържа се, че тезата на ищеца, че договорената сума по договора за гаранция представлява скрита лихва, която не е надлежно посочена в договора като лихва, е или 3 неправилно формулирана или, възприета буквално, е несъстоятелна, както и че твърдението на ищеца, че договорът за паричен заем не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл.10а ЗПК е неоснователно.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК като съответната информация се съдържа в договора за потребителски кредит.

Поддържа се, че годишният процент на разходите по договора включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Поддържа се, че твърденията, че не са спазени изискванията на 1, ал. 1 т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР по договора за паричен заем не е включено възнаграждението по договора за поръчителство и е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК са несъстоятелни. Твърди се, че възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР. тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя", дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК и договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем.

Възнаграждението на дружеството-гарант, което ищецът и дружеството-гарант са уговорили, не е част от заемното правоотношение по Договора за заем и не представлява пряк разход, свързан с кредита. Възнаграждението по договора за поръчителство не представлявало и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита.

Твърди се, че заемодателят няма задължение при промяна на условията по договора да изчислява и посочва нов ГПР.

Поддържа се, че договореният размер на възнаградителна не противоречи на добрите нрави, както и че потребителят не е поставен в неравностойно положение като не е може да влияе на клаузите на договора, тъй като инициативата за сключване на договора е била на ищеца и е сключил договора след като се е запознал с условията по кредита.

Твърди се, че искането на ищеца за прогласяване нищожност на договора е неоснователно и неаргументирано, тъй като в клауза 2.6 от договора е посочен годишният лихвен процент, а в клауза 2.8 е посочен годишният процент на разходите, в т. 3 и т. 4, клауза 2.6 от договора, в която е посочен годишният лихвен процент, е в съответствие е изискванията на чл. 11, ал. 1. т. 9 ЗПК. Твърди се, че размерът на годишният лихвен процент също е в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит и Посоченият в клауза 2.8 от договора годишен процент на разходите е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19. ал. 4 ЗПК (т. 9. т. 10. т. II).

Поддържа се, че претенцията на ищеца към дружеството-ответник е неоснователна и следва да се остави без уважение. Сумата в размер на 863,26 лв., която е получило дружествотоответник от ищеца е получена на валидно правно основание — за погасяване на задължения 4 по договор за паричен заем № 4524062.

С оглед тези съображения се моли да бъдат отхвърлени като неоснователин предявените искове.

В законовият срок от ответника Ф.Б." ЕООД е постъпил писмен отговор на исковата молба, с която се твърди, че исковата молба е нередовна и така предявените искове са недопустими.

Алтернативно се, сочи че предявените искове са неоснователни.

Твърди се, че полученото от дружеството възнаграждение е получено на валидно правно основание — действителен договор, и процесният договор за поръчителство е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона, тъй като е сключен валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице. което към момента на сключване на договора е могло да разоира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма.Твърди се, че процесният договор за поръчителство, урежда отношенията на съконтрагентите по повод задължението на „Ф.Б.“ ЕООД да обезпечи кредита на ищеца. По силата на договора за поръчителство, „Ф.Б.“ ЕООД се задължава да отговаря солидарно с кредотополучателя пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи последиците от неизпълнението на тези задължения. Уговореното между „Ф.Б.“ ЕООД и ищеца възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е насрещната престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит. Следва да се има предвид, че договора за предоставяне на поръчителство е сключен само и единствено поради възлагането от ищцовата страна и то само при условие, че ще получим уговореното възнаграждение. Дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки.