Определение № 2479 от 23.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2479 гр. София, 21.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20248002100781 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. П., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. С. С., против Решение №199 от 24.11.2023г. по в. гр. д.

№381/2023г. по описа на Апелативен съд- Варна в частта му, с която е било потвърдено Решение №941/25.07.2023г., постановено по гр.д. №777/23г. по описа на Окръжен съд- Варна, в частта му, с която е бил отхвърлен предявеният от Д. Н. П. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за разликата над присъдената сума от 5000 лв. до претендираната от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство №173/2014г. по описа на ОД на МВРСилистра за престъпление по чл.255, ал.3, вр. чл.255, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, по което ищцата е била оправдана с влязло в сила Присъда №4/17.05.2018г. по ВНОХД №100/2018г. по описа на Апелативен съд - Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 01.06.2018г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за разликата над 5000 лв. до претендирания размер от 35000 лв.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2 от ГПК.

Не е постъпил отговор на касационната жалба от ответната страна по нея Прокуратурата на Република България.

1

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 22.03.2016г. по досъдебно производство №СС173/14г. по описа на ОД на МВР Силистра ищцата Д. Н. П. е била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.255, ал.3, вр. чл.255, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК- за това, че през периода 01.01.2009г.- 02.05.2012г. в гр.Силистра, в условия на продължавано престъпление, е избегнала установяването и заплащането на данъчни задължения в особено големи размери по смисъла на чл.93, т.14 от НК -39 171, 05лв., като не е подала годишни данъчни декларации за 2008г., 2009г. и 2010г., които се изискват по силата на чл.50 от ЗДДФЛ, и е затаила истина в подадена годишна декларация за 2011г. Била й е била взета мярка за неотклонение „подписка“. По внесен на 22.06.2016г. обвинителен акт за престъплението е било образувано НОХД №165/16г. по описа на Окръжен съд- Силистра. По реда на чл.287 от НПК в хода на производството по НОХД №165/16г. представителят на прокуратурата е изменил повдигнатото й обвинението, като новото обвинение е за това, че през периода 01.01.2009г.-02.05.2012г. в гр.Силистра, в условия на продължавано престъпление, е избегнала установяването и заплащането на данъчни задължения в големи размери- 9545,53 лв., дължими по чл.48 от ЗДДФЛ, като не е подала годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2008г., 2009г. и 2010г., и е затаила истина в подадена годишна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за данъчен период за 2011г.-престъпление по чл.255, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.26 от НК. С присъда №37/29.11.2017г., постановена по цитираното дело, ищцата е била призната за виновна в извършване на горепосоченото престъпление, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, както и наказание глоба в размер на 500лв. С определение №266/29.11.2017г., постановено по същото дело, е отменена на основание чл.309, ал.4 от НПК наложената на ищцата мярка за неотклонение „подписка“. Така постановената присъда е била обжалвана от ищцата, като с Присъда №4/17.05.2018г., постановена по ВНОХД №100/2018г. по описа на Апелативен съд- Варна, обжалваната първоинстанционна присъда е била отменена и вместо това ищцата е била призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Присъдата на Апелативен съд- Варна не е била обжалвана и е влязла в сила на 02.06.2018г. Въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел Б.Пейков /съпруг на ищцата/ и на заключението на приетата СПЕ въззивният съд е приел, че в резултат от воденото срещу нея наказателно производство ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания- накърнени чест и достойнство, изживени силна напрегнатост, тревожност, обида, засилени страхови представи, затваряне в себе си, отчуждаване от познати, както и психосоматични симптоми като безсъние и спорадично повишаване на кръвното налягане, вкл. хипертонична криза. При определяне 2 размера на дължимото й обезщетение за претърпените неимуществени вреди съдът е съобразил тежестта на престъплението, за което й е било повдигнато обвинение /ищцата е обвинена първоначално в извършване на престъпление с предвидено наказание лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество, а след изменението на обвинението по реда на чл.287 от НПК пред първоинстанционния съд в откритото съдебно заседание на 29.11.2017г. в извършване на по-леко престъпление с предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до две хиляди лева/, периодът на продължилото наказателно преследване /обвинението е повдигнато на 22.03.2016г. и предявено на 25.03.2016г., а оправдателната присъда е влязла в сила на 02.06.2018г./, извършените в този период процесуални действия с участието на ищцата /разпит в качеството на обвиняема на 25.03.2016г. и предявяване на разследването на 09.05.2016г., както и общо пет съдебни заседания пред първоинстанционния съд- на 14.09.2016г., 02.11.2016г., 24.04.2017г., 27.10.2017г. и 29.11.2017г./, видът и продължителността на наложената й мярка за неотклонение „подписка“ /взета на

22.03.2016г. и отменена на 29.11.2017г./. Съобразил е и данните за личността на ищцата, съответно отражението на наказателното преследване върху личния, професионалния и обществения й живот, чувствата, честта и достойнството й, като в тази връзка в решението е посочено, че до повдигане на процесното обвинение през 2016г. ищцата е била неосъждана и се е ползвала в обществото с добър морален облик, който облик безспорно е бил застрашен от повдигнатото й обвинение. Отчел е, че няма данни на обвинението да е дадена гласност чрез публикации в пресата, нито се установява от ангажираните доказателства същото да е станало достояние на изключително широк кръг от обществеността, но безспорно е станало достояние на даден кръг от нейните близки родственици и познати, които обаче няма данни да са се отдръпнали от нея, а напротивтя е чувствала тяхната безусловна подкрепа и същите са били уверени в нейната невинност.

Приел е, че не се установява наказателното производство да й се е отразило изключително негативно в професионален план, доколкото е продължавала да работи в хода на цялото наказателно производство, с изключение на това, че е допускала понякога грешки при пресмятането, боравейки с пари като валутен касиер във валутното бюро, в което обаче е работила единствено със съпруга си. При така установените в производството обстоятелства съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, съобразен с икономическия растеж и стандарта на живот в страната, както и със средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности към датата на деликта, следва да бъде определен на 5 000лв., при съобразяване и на обстоятелството, че осъждането на деликвента съдържа признание за противоправното му поведение и за увреждането на пострадалия и също има ефект на репарация предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди. За разликата над посочената сума до пълния предявен размер на претенцията от 35000 лв. съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като интензитетът на претърпените от ищцата психични страдания не е бил изключително висок и не са установени трайни последици за нея в здравословен, професионален или личен план. Посочил е, че по делото не се установява безсънието й да 3 продължава, нито в исковата молба са били изложени здравословно състояние поради високо кръвно налягане. твърдения за влошено

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът твърди, че въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е бил решен от въззивния съд в противоречие с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/68г. и ТР № 3/22.04.2005г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г., както и с практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК /основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК/. Твърди се и че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1.Какво е съдържанието на понятието „критерий за справедливост“? 2. Какви са елементите за осъществяване на пълна оценка на едно негативно преживяване с оглед присъждане на обезщетение за него, включени в „критерия за справедливост“? 3. Какви стъпки включва процесът на оценяване на едно негативно преживяване, включени в „критерия за справедливост“? 4. Нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетения в по- нисък размер от определени такива за аналогични случаи? 5. Нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетения като се вземат предвид конкретните обстоятелства на настоящия случай? Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение в частта му за определения размер на обезщетението за неимуществени вреди /основание за допускането му до касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК/.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от 4 въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.