Решение № 1065 от 06.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1065 гр. Русе, 06.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520101648 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от С. А. Б. от гр. Русе против В. М. И. от гр. Плевен за осъждането му да заплати на ищеца обезщетение в размер на 9 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието, за причинените му неимуществени вреди вследствие на извършено спрямо него престъпление от ответника по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 НК, за което е бил признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № *** г. по описа на Районен съд – Русе. Твърди се, че на *** г. сутринта в центъра на гр. Русе ищецът е бил нападнат и бит от ответника, като му била нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на клепачите на лявото око, кръвоизлив под лигавицата на лявото око, откършеци от свободни ръбове на 12, 11, 21, 31 и 32 зъби, сътресение на мозъка без обективни клинични и параклинични признаци.

Вследствие на нанесения побой ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и потиснатост, във връзка с чието репариране претендира посоченото в исковата молба обезщетение. В срока по чл.131 ГПК ответникът В. М. И. е представил такъв, с който оспорва иска по размер, счита претендираното обезщетение за необосновано завишено и недоказано.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно и е видно от приложения заверен препис от Присъда №*** г. по НОХД № *** г. по описа на РРС, че с влязла в сила присъда на Районен съд - Русе по посоченото дело ответникът В. М. И. е бил признат за виновен в това, че на *** г. в гр. Русе, 1 по хулигански подбуди причинил на С. А. Б. телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на клепачите на лявото око, кръвоизлив под лигавицата на лявото око, откършеци от свободни ръбове на 12, 11, 21, 31 и 32 зъби, сътресение на мозъка без обеснивни клинични и параклинични признаци, причинили му разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1 НК, като на подсъдимия е определено съответно наказание за извършеното престъпление.

От писмените доказателства по делото – СМУ №*** г. и епикриза се установява, че на ищеца е проведено 3-дневно болнично лечение и е изписан с подобрение, като му е издаден болничен лист за 20 дни домашно лечение.

Според събраните по делото гласни доказателства след претърпения инцидент ищецът променил своето поведение, ограничил социалните си контакти, не отговарял на телефонни обаждания на свои приятели, преустановил посещенията си на събрания на мотоклуба, в който членувал. Съгласно показанията на свид. Р. ищецът му споделил около година и половина – две след инцидента, че изпитва страх да не бъде отново нападнат безпричинно на улицата. Съдът кредитира показанията на свидетелите Младенов и Р. като логични, непротиворечиви и основани на лични техни впечатления от поведението на ищеца след нападението.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Предпоставка за ангажиране отговорността на деликвента по чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД е установяване наличието на всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД - деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина. По делото е безспорно установено, че ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № *** г. по описа на РРС за причиняване на лека телесна повреда на ищеца на *** г. в гр. Русе, по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1 НК. На осн. чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно горните факти следва да се приемат за безспорно доказани.

В настоящото производство съгласно указаната доказателствена тежест ищецът е следвало да установи характера, интензитета и размера на твърдените неимуществени вреди и причинната връзка между противоправното деяние на ответника и вредите.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства – приложената присъда по НОХД № *** г. по описа на РРС, показанията на свидетелите М и Р представените по делото епикриза и СМУ, удостоверяващо здравословното състояние на ищеца два дни след датата на осъществяване на престъпното деяние, съдът приема за установени претърпените от С. Б. болки, страдания, притеснения и негативни емоционални преживявания и причинно – следствената им връзка с извършеното спрямо него 2 престъпление от страна на ответника. Отношение на причинно-следствена връзка между два юридически факта е налице, когато вторият факт /следствието/ възниква във времето след първия /причината/ и е негова закономерна последица, т. е. вторият в темпорално отношение факт възниква след и поради настъпването на първия. В настоящия случай именно такава връзка е налице между деянието на ответника и неимуществените вреди, претърпени от ищеца. По-конкретно се установява, че непосредствено след нападението, в поведението на ищеца е настъпила коренна промяна – затворил се е в себе си, ограничил е социалните си контакти, „стана друг човек“, както посочва свид. Р.. Съдът намира за житейски обосновано вследствие на претърпяното изненадващо и непредизвикано нападение ищецът да е преживял силен стрес, който да е оказал влияние върху неговото поведение и общуване.

Предвид посоченото съдът счита главния иск за претърпените неимуществени вреди от С. Б. вследствие на нанесената му лека телесна повреда от страна на В. И., за доказан по своето основание.

Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за вреди от деликт се определя от съда по справедливост. Според приетите обективни критерии за справедливост в ППВС №4/1961 г. и ППВС №4/1968 г., този размер е обусловен от възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки, страдания и душевни преживявания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и социално-икономическите условия към момента на настъпване на уврежданията и към настоящия момент.

При преценка за справедливия размер на обезщетението съдът съобразява установената от гласните доказателства съществена и трайна промяна в поведението на ищеца, както и обстоятелството, че ищецът е продължавал да изпитва страх да не стане отново обект на безпричинно, непредизвикано противоправно нападение около година и половина – две след инцидента. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, удостоверяващи интензитета на претърпените физически болки и страдания от ищеца от нанесените телесни увреждания и евентуалните неудобства и затруднения, които е преживял в ежедневието си по време на възстановителния период, поради което съдът приема, че възстановителният процес е протекъл в рамките на 23 дни, за които по делото са налице данни, че ищецът е бил временно нетрудоспособен и е имал издадени болнични листове. Въз основа на гореизложеното и съобразявайки възрастта на пострадалия, характера и естеството на претърпените от него болки, страдания, страх и притеснения и обстоятелствата, при които са причинени, настоящият състав счита, че неимуществените вреди следва да се репарират със сумата от 4 000 лева, който размер според съда съответства на критерия за справедливо обезщетение по чл.52 от ЗЗД.

Предвид посоченото искът за главница следва да се уважи до размера от 4000 лв., а за горницата до претендираните 9000 лв. - да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за законната лихва, каквато се дължи от датата на деликта съгласно чл.86, вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.

3

На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора и претенцията на процесуалния представител на ищеца, предвид уважаването на исковата претенция на 44,44%, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за изплатеното в брой съгласно представения договор за правна помощ и съдействие адвокатско възнаграждение в размер на 356 лева.

Същевременно ответникът също е претендирал деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение, каквито му се следват съразмерно на отхвърлената част от иска – в размер на 467 лева. Следователно по компенсация ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 111 лева. На осн. чл.78, ал.6 ГПК според уважената част на исковата претенция ответникът следва да заплати по сметка на Русенския районен съд държавна такса в размер на 160 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. М. И. с ЕГН **********, с адрес в гр. Плевен, да заплати на С. А. Б. с ЕГН **********, от гр. Русе, сумата от 4000 /четири хиляди/ лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му болки, страдания и притеснения, вследствие на извършено на *** г. в гр. Русе спрямо него от В. И. престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – *** г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за обезщетение за неимуществени вреди за размера над 4000 лв. до претендирания размер от 9 000 лв., както и акцесорния иск за законна лихва върху отхвърлената главница от датата на деликта.

ОСЪЖДА В. М. И. с ЕГН **********, с адрес в гр. Плевен, да заплати по сметка на Русенския районен съд държавна такса в размер на 160 лева върху уважения размер на исковата претенция.

ОСЪЖДА С. А. Б. с ЕГН **********, от гр. Русе да заплати на В. М. И. с ЕГН ********** от гр. Плевен по компенсация сумата от 111 /сто и единадесет/ лева деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4