Решение № 134 от 24.04.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Смолян, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20265400500088 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила въззивна жалба с вх. № вх.

№ 326/16.01.2026 г. от РД „ГП“ - С., чрез пр. представител - гл. юрисконсулт Х., срещу Решение 587/28.12.2025 г., по гр. д. № 1437 по описа за 2025 г. на РС - Смолян.

Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на мотивите, за което излага следните съображения: Статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В приложимата правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство. Нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има препращане към нормите на Кодекса на труда - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага “съответно“, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на 1

МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация подзаконови нормативни актове. Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положен от него нощен труд, като работещ на 12- часови смени по правилата на чл. 9 от НСОРЗ се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна. В тази връзка е цитирано Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело №1/2020 г. на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС, съгласно което „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“. Счита, че волята на законодателя е да не се създава правило за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, както е разяснено в тълкувателният акт на ОСГК. За служителите на МВР неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните компенсаторни механизми.

В жалбата се съдържа допълнително твърдение за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалвания акт, тъй като РС Смолян е приел, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание относимо към извънреден труд. От настоящата инстанция се търси отмяна на Решение № 587/28.12.2025 г., постановено по гр. дело № 1437/2025г. по описа на РС Смолян, като неправилно и незаконосъобразно, ведно със всички произтичащи от това законни последици. Претендират се юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете инстанции.

В Отговор на въззивната жалба, същата се оспорва като неоснователна и необоснована с твърдение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че РС – Смолян е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че установените релевантни за делото обстоятелства обуславят категоричен извод за това, че предявените обективно съединени 2 искове се явяват доказани по основание и размер. Установено било, че за периода от 01.10.2022 до 30.09.2025 г., ищецът е положил общо 1752 часа нощен труд, който е заплатен без същите часове да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл. 9 ал. 2 НСОРЗ. Размерът на отработените часове нощен труд, след приравняването им по методологията в НСОРЗ е 1929 часа.

Разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 250 часа. Общата сума на неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд за периода 01.10.2022 г. до 30.09.2025 г., преизчислен съгласно НСОРЗ е в размер на 4 047.68 лв. равняващи се на 2069.55 евро. Размерът на законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд подробно е описана в таблица Приложение е 658,58 лв., равняващи се на 336.73 евро. През процесният период положеният нощен труд не е приравняван в дневен с коефициент 1,143, какъвто е бил регламентиран с Наредба №81213-407/11.08.2014 г., а след нейната отмяна поради липса на подобна регламентация в последващите по време Наредба № 8121з592/25.05.2015г., Наредба №8121з-776/29.07.2016г„ Наредба №8121з36/07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г., Наредба №81213-1174/21.10.2020г. в сила от 03.11.2020г. и Наредба №8121з-1353/15.12.2020г. в сила от 01.01.2021 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР - с чл. 9 ал. 2 НСОРЗ. С оглед изложеното, съдът правилно бил приел, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при което при сумираното изчисляване на работното време на работещ на смяна държавен служител по ЗМВР се прилага принципа на превръщане на нощните часове в дневни е коефициент 1,143. Така претенцията за заплащане на извънреден труд се явява основателна и доказана и правилно е била уважена от РССмолян. Тези изводи, според страната са в пълно съответствие с постановеното Решение от 24.02.2022 г. по дело С 262 / 2020 г. на СЕС, която счита че в постановения тълкувателен акт по Т.Д. №1/2020 г. на ОСГК на ВКС има както вътрешно противоречие на изложените мотиви, така и очевидно противоречие с постановеното преди него в Решение от 24.02.2022г. на съда на ЕС по дело С-262/2020. Акцентира се над отправеното преюдициално запитване по ВГД № 293/ 2023 г. по описа на Окръжен съд - Смолян, по 3 идентичен казус, с образувано на 13.07.2023 г. дело е № С-435/23 г. на Съда на Европейския съюз, където Съдът дава следните отговори: Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий. В решението си Съдът на ЕС припомня, че принципът на предимство на правото на Съюза, който закрепва върховенството на правото на Съюза над правото на държавите членки, задължава всички органи на държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на правото на Съюза, в частност без националните разпоредби, в това число и конституционни, да могат да са пречка за това. Изтъква се, че принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от нея цел. Изискването за такова съответстващо тълкуване включва поспециално задължение за националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на директива.

Следователно националната юрисдикция не би имала основание да приеме, че е изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в съответствие с правото на Съюза, единствено поради факта че тази

4 разпоредба трайно е тълкувана в несъвместим с това право смисъл или е прилагана по такъв начин от компетентните национални органи (решение от 24 юни 2019 г., Poplawski, С-573/17, EU С:2019:530, т. 79). Сочи се, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би наложило в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно найголяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.

Страната счита, че с оглед решението на СЕС, като е съобразил практиката на Окръжен съд Смолян, първоинстанционният съд правилно е възприел, че в случая за целия исков период трябва да се използва методиката на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, от която пък се ползват работещите по КТ в частния сектор, на които не се полагат придобивките по ЗМВР, но защото не са натоварени с особените функции и ограничения по ЗМВР.

По делото не били представени доказателства за това, по какъв начин е възмездена тежестта на нощния труд, полаган от ищеца - работещ на смени и полагащи нощен труд, освен прилагането на методиката по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, което тълкувателното решение, но не и законът, забранява.

Счита се, че ТР № 1/15.03.2023 г. на ВКС в частта, че не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ при заплащането на нощния труд на служителите на МВР, а е приложим ЗМВР стои в противоречие с чл. 188, ЗМВР, където е регламентирано, че : ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Държавните служители на МВР са длъжни да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани със службата им в МВР, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 187, ал. 10. Ал.2 Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Твърди се, с тълкувателно решение да е бил изменен закон /ЗМВР чл. 188, ал. 2/, което се приема за недопустимо.

5

От настоящата инстанция се иска да постанови решение, с което да се отхвърли изцяло въззивната жалба, като се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя, който излага допълнителни съображения по нейната основателност. От страна на въззиваемата страна е представена молба за разглеждане на делото, в която се поддържа предходно изготвения писмен отговор.

Настоящият състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо и спорът следва да бъде разгледан по същество.