Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4201 от 15.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7262/2024
Вид
Решение № 4201
Подписан
15.07.2024
В сила
15.07.2024
Състав
Пламен Колев, Гергана Живкова Троянова, Никола Чомпалов

Цитирани разпоредби

  • чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 4201 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно гражданско дело № 20241100507262 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу постановление за разноски от 07.05.2024г. на ЧСИ М.П. по изпълнително дело № 2157/2024г., с което е отказано намаляване на приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение от 400 лева на 200 лева, както и намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят намира постановлението за неправилно. Излага съображения, че освен подаването на молба за образуване на делото, от страна на пълномощника адвокат не са били извършвани никакви други действия, свързани с удовлетворяване на паричното вземане на взискателя срещу топлопреносното предприятие, поради което на страната се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 от НМРАВ – за образуване на изпълнителното дело, но не и по чл.10, т.2 от Наредбата, тъй като не са били извършвани никакви последващи действия за събиране на дълга.

Поддържа още, че изчисляването на дължимата по т.26 от ТТРЗЧСИ такса е въз основа на приетото за събиране вземане, което е посочено в изпълнителния лист, но не и върху приетите за събиране разноски в изпълнението, поради което таксата подлежи на корекция.

Взискателят не е депозирал становище по жалбата.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна, като е изложил доводи, че на представляващия взискателя адвокат се дължи определяне на възнаграждение както по чл.10, т.1 от Наредбата за подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, така и по т.2 от същата разпоредба, тъй като пълномощникът е получавал съобщения 1 по делото и е депозирал становище по възражението на длъжника срещу приетите разноски, което осъществява хипотезата на процесуално представителство в изпълнителното производство. Признава, че при изчисляване на дължимата по т.26 от ТТРЗЧСИ такса за основа е приел вземането по изпълнителния лист и приетото за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като излага доводи, че това е правилният подход.

Съдът, като обсъди данните по делото и изложените доводи, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт (съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските), поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

Изпълнителното дело е образувано по молба на Д.В.Б., чрез адв.Александър И., срещу „Топлофикация София“ ЕАД за дължими суми за разноски в размер на 428.67 лева, присъдени с решение по гр.д.№ 53433/2023г. на СРС, за което е издаден изпълнителен лист на 03.04.2024г.

Молбата е депозирана на 22.04.2024г. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с постановление за разноски от 22.04.2024г., са били връчени на длъжника „Топлофикация София“ ЕАД на 23.04.2024г., като видно от приложено платежно нареждане длъжникът е извършил плащане на задължението на 26.04.2024г., т.е. в срока за доброволно изпълнение. На 29.04.2024г. дружеството е депозирало молба за намаляване на разноските за адвокат от 400 на 200 лева, както и за корекция на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, като от общия размер, върху който е била начислена пропорционалната такса, да бъде изключен разхода за адвокатско възнаграждение. С постановление от 07.05.2024г. съдебният изпълнител е отказал да уважи възражението, като се е произнесъл с нарочно постановление – предмет на настоящата жалба.

От правна страна:

Съдът намира постановлението за неправилно. Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя, чрез упълномощен адвокат, като с нея са били възложени на съдебния изпълнител действията по чл.18 от ЗЧСИ и е посочен изпълнителен способ запор на банковите сметки на длъжника в случай, че същият не плати задължението си в срока за доброволно изпълнение. За така депозираната молба на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева – чл.10, т.1 от НМРАВ. Длъжникът е извършил плащане в срока за доброволно изпълнение, поради което не са били предприемани действия по събиране на дълга. В този смисъл, не са налице основания за признаване на разход за адвокатско възнаграждение на взсикателя в размер на още 200 лева по чл.10, т.2 от Наредбата. От адв.И. не са били предприемани никакви други действия за удовлетворяване на паричното вземане. Обстоятелството, че до него, като пълномощник, са били адресирани съобщенията по движението на делото от страна на съдебния изпълнител, не обосновава възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ, тъй като това е адреса за кореспонденция на страната в изпълнителното производство, която има право и на която съдебният изпълнител е длъжен да изпраща уведомления и връчва актове. Няма характер на действие по събиране на дълга и депозираното от взискателя становище по жалбата. Предвид изложеното, разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени от 400 лева на 200 лева, дължими на основание чл.10, т.1 от НМРАВ.

Съдът споделя практиката на съдилищата, че пропорционалната такса по т.26 2 от ТТРЗЧСИ се начислява само върху размера на събраното вземане, за което е бил издаден изпълнителен лист. В този смисъл, при определянето й не следва да се включва разхода за адвокатско възнаграждение, поради което намалява таксата на 51.44 лева.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, отказ на ЧСИ М.П. да намали разноските за адвокатско възнаграждение и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, обективиран в постановление за разноски от 07.05.2024г. по изп.д.№ 2157/2024г., като вместо това постановява:

НАМАЛЯВА приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 400.00 лева на 200.00 лева.

НАМАЛЯВА начислените по т.26 от ТТРЗЧСИ такси на 51.44 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3