Решение № 3973 от 03.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3973 гр. Пловдив, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20265330102473 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Предявен е иск от „Се Ла Ви 7” ЕООД, ЕИК: 201843233, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Каменна“ № 28, представлявано от ****** Е. М. Р., чрез пълномощник адв. Е. П., против „Комсо“ ООД, ЕИК: 115580058, със седалище и адрес на управление: село Цалапица, община Родопи, област Пловдив, Северна индустриална зона, представлявано от ****** А. Д. Т., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 474, 05 евро- главница, представляваща цена на доставени стоки по фактура № ****/ **** г. и сумата от 882, 08 евро- лихва за забава върху главницата за периода 02.07.2025 г.- 25.03.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба- 26.03.2026 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба се твърди, че между страните имало сключен неформален договор за покупко- продажба на стоки (метални кутии за сирене и защитни пластмасови капаци). По заявка на ответника ищецът изпратил проформо фактура на стойност 29 700 лева, от която сума ответникът заплатил авансово 10 000 лева. В изпълнение на уговорките ищецът извършил три доставки, като ответникът получил стоките, с подпис върху стоковите разписки, като стойността на доставките възлизала общо на сумата от 20 485, 46 лева/ 10 474, 05 евро, след приспадане на аванса, за което се издала фактура № ****/ **** г. Сумата по нея обаче останала неплатена до момента, като за забавата се дължала и лихва в размер на 882, 08 евро за периода 02.07.2025 г.25.03.2026 г. До ответника била изпратена и ПДИ, но въпреки получаването й, липсвало плащане.

Моли да се осъди ответникът да заплати дължимите главница и лихва, като се претендират и 1 разноските по делото.

С определение № ***г. по делото е допуснато обезпечение, чрез налагане на запор върху банковата сметка на ответника в „Банка ДСК“ АД.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, чрез *** на дружеството на адреса на дружеството по седалище, на ****г., като от същия писмен отговор в срок не е постъпил.

Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, отново чрез негов служител – този път ***, книжата са му редовно връчени. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на ответника, лично на ******.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на 14.07.2026 г., на което е даден ход на делото и за което ответникът е бил редовно призован, същият не е изпратил представител, няма взето становище по делото и няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените заявки, стокови разписки и фактури може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца търсените с исковата молба суми.

С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Същите се претендират и са налице доказателства за реалното им извършване - държавна такса в размер на 462, 58 евро (четиристотин шестдесет и две евро и петдесет и осем евроцента), адвокатско възнаграждение в размер на 1500 евро (хиляда и петстотин евро) с ДДС, както и 35, 70 евро (тридесет и пет евро и седемдесет евроцента) – разноски в производството по обезпечаване на иска, които разноски му се дължат с оглед крайния изход от спора.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Комсо“ ООД, ЕИК: 115580058, със седалище и адрес на управление: село Цалапица, община Родопи, област Пловдив, Северна индустриална зона, представлявано от ****** А. Д. Т. да заплати на „Се Ла Ви 7” ЕООД, ЕИК: 201843233, със седалище и адрес на управление:

2 град Хасково, ул. „Каменна“ № 28, представлявано от ****** Е. М. Р., чрез пълномощник адв. Е. П. следните суми: сумата от 10 474, 05 евро (десет хиляди четиристотин седемдесет и четири евро и пет евроцента) - главница, представляваща цена на доставени стоки по фактура № ****/ **** г. и сумата от 882, 08 евро (осемстотин осемдесет и две евро и осем евроцента) - лихва за забава върху главницата за периода 02.07.2025 г.- 25.03.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба- 26.03.2026 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото, от които държавна такса в размер на 462, 58 евро (четиристотин шестдесет и две евро и петдесет и осем евроцента), адвокатско възнаграждение в размер на 1500 евро (хиляда и петстотин евро) с ДДС, както и 35,70 евро (тридесет и пет евро и седемдесет евроцента) – разноски в производството по обезпечаване на иска.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3