Решение № 127 от 24.06.2025, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Павликени, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №

20254140100221 по описа за 2025 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от М. Ц. Д. против „***“ АД искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1 предл. 1 ЗЗД за сумата от 2191,13 лева – недължимо платена по Договор за кредит *** № ***/24.10.2023 г. и сумата от 794,32 лева – недължимо платена по Договор за кредит *** № ***/01.07.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от депозирането на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит *** № ***/24.10.2023 г., по силата на който ответникът кредитодател й предоставил сумата от 4000 лева със задължение да я върне на 36 равни месечни вноски, при фиксиран лихвен процент 40,00 % и ГПР 48,21 %, или общо дължима сума 8697,24 лева. Поддържа, че размерът на реално усвоената сума възлиза на 2978,38 лева, а разликата до 4000 лв. – 1021,62 лв., имала характер на застрахователна премия за застраховка „Живот“. За периода 28.10.2023 г. – 01.07.2024 г. по този договор били погасени общо 7 вноски, всяка по 241,59 лева или общо 1691,13 лева.

На 01.07.2024 г. Д. сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит *** № ***, по силата на който ответникът кредитодател и предоставил сумата от 6000 лева със задължение за получателя да я върне на 36 равни месечни вноски, при фиксиран лихвен процент 40,00 % и ГПР 48,21 %, или общо дължима сума 10391 лева. С усвоената сума по този договор ищцата рефинансирала задълженията си по предходния договор за кредит - *** № ***3/24.10.2023 г. и погасила дължимата над платените 1691,13 лв. разлика от 4500 лв.

Поддържа, че задълженията й по договор за потребителски кредит *** № ***/01.07.2024 г. са погасени предсрочно. Твърди, че договорите за потребителски кредит са недействителни, нарушено било изискването на чл. 11, ла. 1, т. 10 ЗПК, като в общата дължима сума по кредита не била включена застрахователната премия. Поддържа, че с невключването на застраховатлната премия в ГПР се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничаваща максималния размер на ГПР. Отделно твърди, че сумите по застраховките не следва да бъдат олихвявани. Общите условия на застраховката били изписани с шрифт помалък от 12 pt, което нарушавало правото на потребителя да се запознае с тях. Посочва, че 1 договорите са сключени при общи условия и клаузите не са индивидуално уговорени. Наред с изложеното, сочи, че уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна. Към съда е отправила искане за осъждане на ответника да върне платените без основание суми по двата договора

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество кредитодател, с който не се оспорват твърденията в исковата молба за сключени между страните договори за кредит, техните параметри, размера на погасените суми и обстоятелството на предсрочно погасяване на вземания по Договор за потребителски кредит *** № ***/01.07.2024 г. Оспорва исковете по основание. Поддържа, че правоотношението по застраховка „Живот“ касае единствено договор *** № ***/24.10.2023 г., тъй като по другия договор застраховка липсва. Усвоената по този договор сума в размер на 1021,62 лева има характер на главница, а не на застрахователна премия. Същата е заплатена от кредитора по сметка на застраховател от името и за сметка на кредитополучателя. С тази сума е заплатена услуга, като вместо пари, кредитополучателят получавал услуга. Поддържа, че ГПР е формиран ясно и единствения разход който включва е възнаградителната лихва. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД осъждане на ответника да заплати сумата 2191,13 лева – недължимо платена по Договор за кредит *** № ***/24.10.2023 г. и сумата от 794,32 лева – недължимо платена по Договор за кредит *** № ***/01.07.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от депозирането на исковата молба до окончателното изплащане.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже заплащането на посочената в исковата молба сума, а в тежест на ответника - да докаже наличие на основание за получаването, съответно за задържането на същата.

Страните не спорят, а и от приложения по делото Договор за кредит *** № ***/24.10.2023 г., общи условия към него и погасителен план се установява, че на ищеца е предоставена сума в размер на 4000 лева, дължима за срок от 36 месеца, разсрочено съгласно погасителен план, неразделна част от договора, при размер на месечната вноска 241,59 лв., при посочен годишен процент на разходите – 48,21 % и възнаградителна лихва при годишен лихвен процент – 4 0 %, общо дължима сума по кредита – 8697,11 лв. В договора е предвидено кредитополучателят да заплати и застрахователна премия в размер на 1021.62 лева, която е капитализирана в общия размер на кредита, който според отразеното в чл. 1 от Договора възлиза на 5021,62 лв., т.е. включена в главницата.

По отношение на този договор приложение намират разпоредбите на ЗПК.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК и чл. 11, ал. 2 ЗПК. Договорът е сключен при Общи условия, които са неразделна част от него, в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, с шрифт на текста не по – малък от 12, посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му; посочен е лихвеният процент по кредита - 40 % и условията за прилагането му – т. 4 от Общите условия.

Изготвен е и погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, разпределение на вноските между различните неизплатени суми, посочена е и общата стойност на плащанията, с което съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, при съобразяване и на разясненията, дадени в решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. д. № 3253/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., според което в договора за кредит трябва да се посочат само размерА, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под 2 формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. В тази връзка възраженията в исковата молба за необходимо условие за действителност на договора наличието на подробна разбивка в погасителния план на всяка вноска – лихва, главница, застрахователна премия са неоснователни.

Договорът съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания – чл. 4.1 от Общите условия, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, уредено е и правото на отказ на потребителя от договора и условията за неговото упражняване – чл. 4.2 от Общите условия - срока, в който това право може да бъде упражнено, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата. Ето защо разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11, т. 12 и т. 20 ЗПК не са нарушени и процесният договор за кредит не е недействителен на това основание.

Не такава е позицията на състава на съда по отношение приложението на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Както бе посочено по-горе в договора е предвидено кредитополучателят да заплати и застрахователна премия в размер на 1021.62 лева, която е капитализирана в общия размер на кредита, който според отразеното в чл. 1 от Договора възлиза на 5021,62 лв., т.е. включена в главницата.

Принципно не е изключено като възможност потребител да се съгласи да включи в договора за кредит застраховка, премията по която да бъде платена от кредитодателя. В този случай обаче съгласно императивните правила на § 1, т. 1 ЗПК сумата на застрахователните премии по застраховка, която обезпечава риска от неплащане на кредита, т. е. риска на кредитодателя, тази застраховка следва да е част от разходите по кредита и не може да се смята за част от усвоената сума по договора. В случая е направено точно обратното – застраховките са включени в „главницата“, т.е. общия размер на кредита, онова, с което потребителят се облагодетелства, а не в онова, което потребителят плаща и е в негова тежест – разходите по кредита. Дори да се приеме, че застраховката е доброволно сключена и поради това не е от значение за отпускане на кредита при посочените в договора условия, тя не следва да се включва в „общия размер“ на кредита по § 1, т. 3 ЗПК, тъй като не обезпечава потребителя. Точно обратното – в приложените ОУ за застраховка „Живот“ за кредитополучатели на „***“ АД е уточнено, че тези застраховки се сключват в полза на кредитор за обезпечение на вземането по сключен договор за потребителски кредит.

С включването на застрахователните премии към общия размер на кредита, т.е. отпуснатата сума, а не към общия размер на разходите се постига неблагоприятния ефект за длъжника посоченото ГПР да е неправилно изчислено – по-ниско отколкото ако премиите по застраховките са отчетни като разход по кредита, а не като общ размер на кредита. С добавянето на застрахователните премии в разходите по кредита ГПР, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, ГПР възлиза на 79,48 %, а сумата за връщане – 8697,34 лв., идентична с дължимата сума по договора от 8697,24 лв., съгласно приложения към договора погасителен план.

С включването на тази премия в главницата по кредита се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща ограничение в размера на ГПР. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПК.

Поради това в т. 55 от решението по дело C-714/22 *** България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според понятието по-горе).

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на 3 елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПК представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПК, в случая 4000 лева.

Между страните не е спорно, че сумата от 4000 лева е усвоена от ищцата, а с отговора на исковата молба, ответникът признава и че по този договор за извършени плащания в общ размер от 6141,97 лева. От приложените към исковата молба седем броя преводни нареждания се установява, че ищцата е погасила по този договор 7 вноски в общ размер от 1691,13 лв. (по 241,59 лева всяка). Към отговора на исковата молба е приложена Справка по договор за паричен заем № ***/24.10.2023 г., в която е отразено че на 02.07.2024 г. договорът е рефинансиран със сума от 4456,84 лева, от които 4447,28 лева съотнесени към главницата и 9,56 лева – към лихвата, т.е. общият размер на плащанията по този договор възлиза на 6141,97 лева, от които по аргументи по-горе кредитополучателят дължи единствено 4000 лева, а разликата от 2141,97 лева е заплатена без основание и подлежи на връщане.