Определение № 4260 от 17.09.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4260 гр. Варна, 17.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20253100501783 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид, следното:

Производството е по реда чл.413, ал.2 вр. с чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище гр.София, чрез юк. Д. против разпореждане № 28829/11.07.2025г. по ч.гр.д.№ 8086/2025г., с което е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. С. С. и П. Х. П..

В жалбата се сочи, че неправилно заповедният съд е преценил, че срокът за отстраняване нередовностите по заявлението е пропуснат от заявителя.

Самото разпореждане № 28829/11.07.2025г., с което е оставено производството по заявлението без движение е нередовно връчено на страната, без да са налице предпоставките по чл. 41а, ал. 1, изр. 2 от ГПК. В профила на заявителя “Първа инвестиционна банка“ АД в ЕПЕП не е постъпвало съобщение за разпореждане № 28829/11.07.2025г., като на заявителя не е предоставен и ел. достъп съгласно искането. Разпореждането е изпратено на личния профил на процесуалния представител като физическо лице, макар заявлението да е депозирано от друг профил. Счита, че при изтичане на срока за отваряне на съобщението, заповедният съд е следвало да приложи правилото на чл. 38, ал. 5 от ГПК- да връчи съобщението по общия ред, а не са прилага фикция за връчване. По изложените съображения настоява за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

На осн. чл. 413,ал. 2 от ГПК производството е едностранно, поради което насрещна страна не е конституирана.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен 1 интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна, като съображенията за това, са следните:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление, депозирано чрез единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) от “Първа инвестиционна банка“ АД срещу Д. С. С. и П. Х. П. за вземания, произтичащи от договор за банков кредит № ************************. Към заявлението са приложени извлечение от счетоводните книги на банката, съдържащо данни за длъжниците, основанието и размерите на вземанията; договора за банков кредит, удостоверяващ поемането на кредитно задължение от страната на Д. С. като кредитополучател; Договор за поръчителство, сключен с П. Х. П.а; доказателства за уведомяването за предсрочната изискуемост.

С разпореждане № 25810/23.06.2025г.производството е оставено без движение, а заявителят е задължен да отстрани конкретни нередовности по индивидуализацията и основанието на вземанията за наказателна лихва и разноски за връчване на поканата за доброволно изпълнение.

Съобщението за разпореждането от 23.06.2025г. е изпратено на заявителя на 24.06.2025г.

За да отхвърли заявлението, заповедният съд е приел, че нередовностите по сезирането не са отстранени в указания срок.

Съставът на въззивния съд намира обжалвано разпореждане частично незаконосъобразно по следните съображения:

Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят е претендирал издаване на изпълнително основание освен за вземанията за главница и възнаградителна лихва, но така също и за просрочена лихва за периода от 12.05.2023г. до 14.05.2025г. и за законна лихва за периода от 15.05.2025г. до 18.06.2025г., както и разходи за събиране. Същевременно в самото заявление е липсвало обосноваване относно главницата, върху която е начислено мораторното обезщетение и законна лихва, относно приложимия лихвен процент на договорно предвидено обезщетение за забава, като и по отношение индивидуализацията на вземанията за разноски за събиране. Ето защо и съобразно изискванията на чл. 129, ал. 2 вр. чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението е оставено без движение в съответната част.

За да се приложи последицата от неизпълнение на указанията по чл. 411, ал. 2,т . 1 от ГПК е необходимо разпореждането с указанията на съда да е редовно съобщено на заявителя. В случая именно редовното връчване на това съобщение е предмет на оплакването в жалбата.

Жалбоподателят сочи, а и това се потвърждава от изискана чрез системния администратор на Варненски районен съд справка, че съобщението за разпореждане № 25810/23.06.2025г.е изпратено на профила на Г. Ф. Д., като процесуален представител на заявителя.

2

От данните по делото става ясно, че съобщението не е изтеглено от адресата, поради което същото е регистрирано като автоматично връчено след изтичане на 7 дневен срок от изпращането.

На осн. чл.38а, ал. 3 от ГПК лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции. Когато връчването се извършва в електронна форма съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне –чл. 41а, ал. 1 от ГПК. Същевременно уредбата относно електронното връчване на призовки и съобщения не засяга общото изискване на чл. 38, ал. 1 от ГПК съобщенията да се връчват на адреса, посочен по делото. Макар законът да не дава отговор на въпроса кой е „посочения“ по смисъл на чл. 38, ал. 1 от ГПК адрес, когато книжата се депозират чрез ЕПЕП, за настоящият състав няма никакво съмнение, че това е профилът, чрез който съдът е сезиран. Само на този адрес/ ел. профил в ЕПЕП/ страната може разумно да очаква да получава съобщения. Изпращането на съобщения на необявени от страната адреси, вкл. електронни, макар и със същия титуляр, противоречи на принципа за предвидимост и на законност на гражданското съдопроизводство. Не може да се вмени задължение на страните да следят непрекъснато всички канали за комуникация, когато не са ги обявили предварително на съда като такива за кореспонденция с органа.

В случая от данните по делото не става ясно от чий профил е депозирано заявлението по чл. 417 от ГПК. Неубедително е и становището на системния администратор на ВРС, депозирано с вх.№2410/22.08.2025г. за това, че сезиращото заявление е постъпило от профила на Г. Ф. Д.. Това становище е обосновано само с факта, че самото заявление е подписано от юрк. Д.. Съдът обаче приема за вероятно самото заявление да изхожда от профила на банката и да е подписаното от Д. като пълномощник на този заявител. Още повече видно от самия сезиращ „Електронен пакет“ като вносители са посочени едновременно “Първа инвестиционна банка“ АД и Г. Ф. Д..

При тези данни съдът, доколкото не може да извърши безспорна преценка за сезиращия адрес, приема, че съобщението за без движение е нередовно връчено.

Същевременно обаче съдът отчита, че и пред въззивната инстанция нередовностите по заявлението не са отстранени, поради което същото е останало нередовно по отношение индивидуализацията на вземанията за мораторни обезщетения и такса за разходи за събиране.

При произнасянето си по същество на производството заповедният съд не е съобразил, че сезиращото заявление е било само отчасти нередовно, 3 поради което и като е отхвърлил искането в цялост (тоест и по отношение на главницата и възнаградителната лихва), съдът е постановил частично незаконосъобразен съдебен акт.

Въззивният състав по отношение претенциите за главница и възнаградителна лихва съобразява следното:

Представеното извлечение по чл. 417, т. 2 от ГПК удовлетворява в пълнота изискванията за редовност на документа, формирали се в съдебната практика, а именно съдържа вида и датата на сключения договор с потребител, задължилите се по него лица, договорения и отпуснат размер на заема, крайният падеж на договора, броят и размерите на непогасените вноски и т.н.

Съгласно постановките на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се изисква на длъжника да се връчи изявление за предсрочна изискуемост, като предпоставка за уважаване на заявлението. В случая заявителят е представил и доказателства по смисъла на чл. 418, ал. 3 от ГПК за предсрочна изискуемост на задължението, обявена на длъжника чрез приложение на законовата фикция на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

От доказателствата се установява и спазването на шестмесечния срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД за предявяване на иска срещу поръчителя. С оглед датата на връчване на съобщението за изискуемостта на кредитополучателя -17.01.

2025г., от която дата изискуемостта настъпва и за поелия акцесорно задължение поръчител, е видно, че до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнението им по чл.417 ГПК (19.06.2025 г.) не е изтекъл период от повече от шест месеца. Самостоятелното съобщаване на поръчителя за предсрочната изискуемост е без правно значение, тъй като акцесорността не допуска задължението на поръчителя да стане изискуемо преди главния дълг- 139 от ЗЗД.

В заключение съдът намира, че в полза на заявителя следва да се издаде заповед за изпълнение за вземанията за главница и възнаградителна лихва.

Обжалваното разпореждане следва да се отмени частично.

При този изход на обжалването в полза на заявителя, следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 389,97 лв. за първоинстанционното производство и 247,89 лв. за настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 28829/11.07.2025г. по ч.гр.д.№ 8086/2025г., с което е оставено без уважение заявлението на “Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 111 П за издаване на заповед за незабавно 4 изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за солидарното осъждане на длъжниците Д. С. С., ЕГН ********** от ********************* и П. Х.

П., ЕГН ********** от ********************************************* за сумата от 16 832,03 лева, представляваща изискуема главница по Договор за банков кредит № ************************, обезпечен с поръчителство по Договор за поръчителство, сключен с П. Х. П., ЕГН ********** от 04.07.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2025г. до окончателното й изплащане;

3465,01лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 09.10.2021г. 14.05.2025г. по т. 4 от Договора, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДАТ заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, в полза на “Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 111П и изпълнителен лист за солидарното осъждане на длъжниците

Д.

С.

С.,

ЕГН

********** от

********************* и П. Х. П., ЕГН ********** от

********************************************* за сумата от 16 832,03 лева, представляваща изискуема главница по Договор за банков кредит № ************************., обезпечен с поръчителство по Договор за поръчителство, сключен с П. Х. П., ЕГН ********** от 04.07.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2025г. до окончателното й изплащане; 3465,01лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 09.10.2021г. - 14.05.2025г. по т. 4 от Договора, както и за сумата от 637,86 лв., представлява съдебноделоводни разноски за двете инстанции, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта и издаване на изпълнителен лист.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 28829/11.07.2025г. по ч.гр.д.№ 8086/2025г. в останалата обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5