Решение № 256 от 20.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Плевен, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря М. ИВ. И. в присъствието на прокурора Д. К. М. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600590 по описа за 2024 година

С присъда № 13/26.VI.2024 г. постановена по НОХД № 71/2024 г.

Кнеженски районен съд е признал подсъдимият Г. Б. В. за виновен в това, че на 27.IХ.2023 г. в гр. К., област Плевен, на ул. „И.Б.“ до ***, държал без разрешение високорискови наркотични вещества поради с нетно тегло 2,477 гр., на стойност 74,32 лв. което и на основание чл. 354а, ал. III, т. 1, във връзка с чл. 54, във връзка с чл. 58а, ал. I от НК съдът му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 8 /осем/ месеца при първоначален общ режим на изтъпяване и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Недоволен от така постановената присъдата е останал подсъдимият, който в законовоустановения срок, чрез своя процесуален представител я обжалва пред настоящата инстанция. В депозираната въззивна жалба са изложени доводи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, както и неправилно прилагане на материалния закон, тъй 1 като са районния съд не е приложил разпоредбата на чл. 58а, ал. IV и ал. V от НК, въпреки че са били налице предпоставките за това. Твърди се също така, че постановената присъда е необоснована и изводите на съда, относно размера на наложеното наказание не отговарят на събраните по делото доказателства.

Предвид на изложеното подсъдимият В. моли съда да измени присъдата, като приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. IV и ал. V от НК.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима, но по своята същност е неоснователна.

Представителят на прокуратурата в съдебно заседание е изразил становище, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена фактическата обстановка, подробно описана в обвинителния акт, тъй като производството по делото е било проведено при условията на чл. 370 и следващите от НПК. От страна на подсъдимия са били признати всички факти и обстоятелства, като същият е дал съгласие да не бъдат събирани доказателства за тях.

Необоснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани в необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка направена от страна на районния съд при нализа на доказателствата. Такава грешка не е налице. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът е направил логични, взаимосвързани и отговарящи на доказателствата фактически изводи. При извършване на анализ на доказателствата събрани по делото, районният съд е отговорил изчерпателно, защо всички събрани доказателства, му дават основание да приеме доказано авторство и съставомерност на деянието.

2

Тъй като настоящата инстанция констатира същата фактическа обстановка, каквато е била приета за установена от съда, то същата няма да бъде приповтаряна. Тя е доказана по несъмнен и безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото, заключенията на вещите лица, показанията на разпитаните свидетели, направените в съдебно заседание признания от страна на въззивния жалбоподател, подкрепени от данните от досъдебното производство.

Доводите в жалбата, с които се поддържа нарушение на материалния закон са неоснователни. С отказа да преквалифицира деянието като „маловажен случай“ по чл. 354а, ал. V от НК, съдът не е допуснал при прилагане на материалния закон нарушения. Престъплението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, защото вредните последици от него не се незначителни и смекчаващите отговорността обстоятелства не снижават обществената опасност на престъплението, до степен по-ниска от обикновените престъпления от този вид. Маловажността на случая не зависи само от размера на вредните последици, като стойността на предмета на престъплението е един от критериите, позволяващи определянето на деянието като „маловажен случай“. За да е маловажно едно деяние, то трябва да отговаря на поставените в чл. 93, т.9 от НК критерии, но в случаите, засягащи здравето и живота на хората, общите критерии за маловажност като ниската стойност на предмета на престъплението (в случая на наркотичното вещество) или малкото му количество, предназначението за лична употреба, нямат същото значение и същата правна оценка, както е при другите престъпления. Това е така, тъй като следва да се изследва и вземе предвид преди всичко обществената опасност, произлизаща от настъпващите последици вследствие на деянието, а именно засягането на народното здраве вследствие на употребата на наркотични вещества, което се предхожда от държането им. Преценката се основава на фактическите данни по делото и конкретните параметри на самото престъпление, отнасящи се до начина на извършването му, вида и стойността на предмета на престъпление, данните за личността на подсъдимия, и всички други обстоятелства , които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на деянието./ в този смисъл е и константната съдебна практика ТР №23/81 г. на ОСНК на ВС, Решение № 593/14 г. н.д. № 1705/13 г. на 1 н.о., Решение № 343/15 г. по н.д.

№856/15 г. на 3 н.о./

3

Внимателната преценка на правнозначимите обстоятелства, не позволява омаловажаване на характеристиките на деянието, респективно надценяване на данните за личността на подсъдимия, обстоятелството, че има постоянна работа, деца, не се занимава с незаконни дейности, минало дълго време от последното му осъждане, твърдяното от страна на защитата, че и другите три лица, които са били в колата са наркозависими. Констатацията за това, че подсъдимият е държал четири обекта наркотични вещества - коноп, без да е зависим към неговата употреба, не сочи на по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, в сравнение с останалите случай от този вид.

Изтъкнатото от защитника и самия подсъдими, че предаденото количество наркотик е за лична употреба не обуславят по- ниска степен на обществена опасност на дееца, тъй като по никакъв начин, не може да се оправдае извършването на действия застрашаващи общественото здраве.

Изложеното до тук, не дава основание да се приеме, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, с което да е изпълнил с, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

При определяне на наказанието на подсъдимия съдът е съобразил обстоятелството, че настоящото съдебно производство е проведено по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК и е отчел смекчаващите вината обстоятелства.

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът правилно е приел високата степен на обществена опасност на деянието, която е такава с оглед на честотата на извършването им, високата обществена опасност на самия подсъдим, предишните му осъждания, които не са оказали необходимото поправително въздействие. Районният съд правилно е установил, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в минималния размер, предвиден от законодателя, а именно 1 /една/ години „лишаване от свобода“. След като редуцирал така определеното наказание с 1/3 съобразно правилото, установено в чл. 58а, ал. І от НК съдът наложил на подсъдимия В. наказание 8 /осем/ месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Настоящата инстанция намира, че така определеното и наложено наказание се явява най-подходящо по вид и размер предвид осъщественото деяние, личността на подсъдимия и редът, по който е 4 проведено производството по делото.

Направените самопризнания в съдебна фаза, те не следва да се възприемат като смекчаващо обстоятелство доколкото са условие за консумиране на привилегията за налагане на по-ниско наказание при условията на съкратено съдебно следствие.

При извършване на служебната проверка от страна на настоящата инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 13/26.VI.2024 г. постановена по НОХД № 71/2024 г. Кнеженски районен съд като правилна и законосъобразна.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5