Разпореждане № 164 от 28.01.2025, Окръжен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 164 гр. Варна, 28.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Частно наказателно дело № 20243100201527 по описа за 2024 година

Производството, инициирано с жалба от кмета на Община Варна, е образувано по реда на чл. 243 ал.5 от НПК, срещу постановление от 6. 06.

2024 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП 52/2023 г. , водено за престъпление по чл. 282 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

В жалбата се твърди, че Общината неправилно не е била приета от прокурора за „ ощетено юридическо лице“, тъй като е претърпяла имуществени вреди от деянието.

По същество са аргументирани оплаквания срещу необосноваността на атакувания съдебен акт и незаконосъобразността на направените правни изводи, формиращи теза за неговата отмяна.

Постъпило e становище от прокурора, прекратил производството, според което кметът на Община Варна не е оправомощен да обжалва този прокурорски акт, тъй като от действията на предишния кмет не са настъпили вреди за Общината, че да се приеме, че тя е „ ощетено юридическо лице“, по см. на чл. 243 ал. 4 от НПК.

Такава са били становищата и на Апелативна прокуратура Варна и на ВП, прокурори от които потвърдили процесното постановление, проверявайки го с аргумента, че жалбоподателите не са използвали възможността на съдебното му обжалване в посочения в закона срок.

Варненски окръжен съд, след като извърши цялостна служебна преценка по редовността и допустимостта на депозираната жалба и на изискуемите предпоставки за валидното сезиране на съда, намери за установено следното:

Относно правилността на прокурорската теза съдът дължи аргументация, понеже допустимостта на жалбата е въпрос, подлежащ на съдебна ревизия.

Това е така, тъй като, ако е депозирана от лица, неразполагащи с накърнен правен интерес за обжалване, заради отсъствие на процесуалното качество на пострадали от инкриминираното от държавния обвинител престъпно деяние по чл. 282 ал. 2 НК, съдът би се поставил в положение да разглежда по същество процесуално недопустима жалба.

1

Предпоставките за осъществяване на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и параметрите на тази императивно установена намеса на съдебния орган в подготвителната досъдебна фаза са уредени в процесуалния наказателен закон изчерпателно и лимитативно. Действащата уредба на този правен институт осигурява необходимия баланс между правата на обвиняемия, респективно пострадалия от престъплението, и функциите и правомощията на държавното обвинение в съответствие с фиксираните в основния закон фундаментални конституционни принципи, касателно правата на личността (в този смисъл Решение № 7 от 16.12.2004 г. по к.д. № 6 от 2004 г. на Конституционния съд на Република България, пункт III, докладчик-съдия Лазар Груев), поради което същата следва да бъде съблюдавана стриктно.

Съгласно чл. 243 ал. 4 НПК, правото на жалба пред съда срещу посочения прокурорски акт възниква единствено за ограничен кръг от лица – обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. В случай на упражняване на тези предоставени от законодателя процесуални гаранции, съответният местно и родово компетентен първоинстанционен съд е задължен да извърши проверка до колко посоченото субективно процесуално право е възникнало реално спрямо заинтересованите лица.

В аспекта на конкретния казус, следва да се съобрази следното :

Наказателното производство е образувано от прокурор при АП Варна, за престъпление по служба, осъществено с това, че в периода 2 05 2017 г.- 10 12 2021 г. в гр. Варна длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение в Община Варна, не изпълнило служебните си задължения във връзка с възложени му с Решение на ОбС Варна 02 05 2017 г. действия за безвъзмездно прехвърляне на собствеността на придобитите чрез дарение от държавата през 2016 г. 16314400 броя акции от капитала на „ Международен панаир Пловдив“ АД на Министерство на икономиката.

Деянието е квалифицирано по ал.2 на чл. 282 от НК поради длъжностното качество на извършителя- тогавашния кмет на Общината Иван Портних, а производството по делото, прекратено заради становище за липса на осъществено престъпно деяние.

На 20 06 2024 г. прокурорът изпратил копие от постановлението си на Министъра на икономиката и индустрията, считайки, че министерството се явява страна в производството.

На 2 08 2024 г., гл. юк., упълномощен от кмета на Община Варна, поискал копие от постановлението за прекратяване, аргументирайки се със заинтересованост от изхода на делото, предвид обществен интерес и значимост на казуса, а на 8 08 с.г. прокурорът отказал с мотив, че Общината не е адресат на прекратителното постановление. Този отказ не е оспорен, а лицето, подало сигнала за извършеното престъпление, извървяло открития път за обжалване в рамките на йерархически изградената структура на Прокуратурата на РБългария, атакувайки постановлението пред Апелативна и Върховна прокуратура.

След като постановлението е било прието за законосъобразно, кметът на Община Варна решил да ангажира компетентността на съда по реда 2 на чл. 243 ал. 4 от НПК.

Акцентът, поставен от законодателя за възникване на правото на жалба пред съответния първоинстанционен съд, е наличието на съставомерни вреди от престъплението, а не каквито и да било вредни последици, явяващи се резултат от самото деяние.

Ето защо преценката на съда, дали е възникнала надлежна процесуална легитимация за посочените лица е винаги конкретна и за да се приеме, че жалбата изхожда от оправомощено лице, следва да се даде положителен отговор за наличието на съставомерни общественоопасни последици или алтернативно – дали обектът на престъпното посегателство е свързан с увреждане правната сфера на определен правен субект.

Престъплението по чл.282 ал. 1 от НК е резултатно, като се санкционира поставянето в опасност. Резултатът е създаването на такава обстановка, която дава възможност за настъпване на немаловажни вредни последици.

За наличие на „значителни вредни последици“ не се говори не само в диспозитива на постановлението за образуване на досъдебното производство и в постановлението за прекратяването му, а и в жалбата от упълномощения представител на кмета. Изтъкнатото евентуалното бъдещо ощетяване от разноски по неприключени граждански дела не може да бъде прието за „вредна последица“ , по см. на чл. 282 от НК.

Липсата на отрицателно изменение в материалната сфера на Общината представлява своеобразна пречка за възникването на процесуална правоспособност, респективно води до невъзможност да бъде реализиран съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора.

Въпреки изразеното становище за недопустимост на жалбата, не е излишно да се посочи и следното:

Съдебният контрол следва да предхожда и възпрепятства служебната прокурорска проверка по чл. 243 ал. 10 от НПК, / която го замества и се осъществява, само ако постановление по чл. 243 ал.1 от НПК не е било обжалвано пред съд и то в срока и при условията по ал 4 от същия текст/, освен заради споменатата гаранция за проверка законността на извършените прокурорски действия, и заради това, че в противен случай би следвало да се теоретизира компетентен ли е / местно, родово или функционално/ Окръжен съд да ревизира постановление на Върховна прокуратура, макар и стабилитета на последния акт да е относителен.

Относно ревизията на становището за недопустимост е необходимо да се спомене и следното :

Съгласно чл. 243 ал. 5 и 6 от НПК, съдът проверява обоснованост и законосъобразност на постановлението за прекратяване, тоест проверява акта по същество, като има три възможности- да го потвърди, измени или отмени.

Този първоинстанционен акт/ по същество/ подлежи на въззивна проверка по определен в чл. 243 от НПК ред.

В закона обаче не е посочено как постъпва първоинстанционният съд в подобен на процесния казус и какъв е реда за обжалване на това му 3 становище. Липсва и препращаща към общите правила разпоредба.

От друга страна, преценката относно допустимостта на жалбата, въпреки систематичното място на нормата по чл. 243 от НПК, не може да бъде оставена на прокурора.

Това, според мен, води до прилагането на закона по аналогия- с аргументите, че въпроса е процесуален, съществуват празнота в закона и сходна разпоредба – 323 от НПК, а аналогията ползва жалбоподателя, с оглед инстанционна проверка за правилността на връщането на жалбата.

И тъй като изтъкнатите по горе фактически и правни доводи експликират становището на настоящия съдебен състав, че жалбата от Кмета на община Варна срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, настоящият съдебен състав, воден от върховенството на Закона, на основание чл. 323 ал.1 т. 3 от НПК

РАЗПОРЕДИ:

Оставя без разглеждане, като процесуално недопустима, жалба от Кмета на община Варна срещу постановление от 6. 06. 2024 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП 52/2023 г., водено за престъпление по чл. 282 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и я връща на подателя.

Прекратява съдебното производство по ЧНД № 1527/2024 г. по описа на ВнОС.

Разпореждането подлежи на обжалване пред ВнАС по реда на гл. двадесет и втора от НПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4