Решение № 705 от 09.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. София, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Калина В. Станчева при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100602872 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда № 20225506 от 23.12.2021 г., по НЧХД № 12798/2021 г., Софйски районен съд – Наказателно отделение (СРС-НО), 19-ти състав е признал подсъдимия В. И. И. за виновен в това, че на 25.02.2018 г. около 02:00 часа в гр. София, ул. „**** ІІ“ *** на етаж втори, пред апартамент № 9, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лявата част на лицето и дране по шията на частния тъжител Н. В. Л., с което му били причинени следните травматични увреждания: цепковидна разкъсно-контузна рана с дъговидна форма, съчетана с контузия с травматичен оток и кръвонасядане в тази област, контузия с оток и кръвонасядане на лявата скулова /яблъчна/ област, контузия с оток и кръвонасядане на носната пирамида в горните 2/3 повече вляво, подобна находка /разкъсно-контузна рана и контузия / по предна повърхност на брадичката, продълговато кръвонасядане по предната повърхност на шията, ориентирано косо, отляво надясно и отгоре надолу, което е причинило на частния тъжител Н. В. Л. временно разстройство на 1 здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78А, ал.

1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева /две хиляди/.

Със същата присъда и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е решил въпроса за разноските, като подсъдимият И. е осъден да заплати на частния тъжител Л. сторените от последния деловодни разноски, включително за адвокатско възнаграждение, в общ размер на 1013, 90 лева /хиляда и тринадесет лева и деветдесет стотинки/, а в полза на държавата, по сметка на СРС, разноски за възнаграждение на вещи лица – 1995,90 /хиляда деветстотин деветдесет и пет лева и деветдесет стотинки/. На основание чл. 190, ал. 2 НПК, съдът е осъдил подсъдимото лице да заплати 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият В. И.

И., който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, лично и чрез адв. А. М., надлежно упълномощен за въззивната инстанция /л. 29 от настоящото дело/, е подал въззивна жалба с допълнение. В нея се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Претендира се превратно тълкуване на събрания от първата съдебна инстанция доказателствен материал. Възразява се срещу доводите на районния съд, че деянието не е извършено при условията на неизбежна отбрана, без превишаване пределите на същата. В тази връзка се позовава на физиката на частния тъжител, който бил по-висок, по-тежък и по-силен от подсъдимия. Застъпва се, че единствено възможният извод от установената фактическа обстановка, е, че удар от страна на подсъдимия действително е имало, но същият не бил с достатъчен интезитет, че да може да предизвика твърдените в тъжбата травми. Освен това, ударът бил нанесен с цел неизбежна отбрана – за да се защити от непосредствено противоправно нападение личността на отбраняващия се, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

Твърди се, че подсъдимият е защитил М. И.а и себе си. С оглед всичко изложено, се желае отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение, а частният тъжител – осъден за сторените по делото разноски.

С подадената въззивна жалба с допълнение не се правят искания за 2 събиране на доказателства от въззивния съд.

В закрито заседание на 28.07.2022 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходим разпитът на подсъдимия. Намери, също така, че не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

В откритото съдебно заседание, проведено на 10.10.2022 г., подсъдимият И. се явява лично и с адв. М., като поддържа така подадената жалба с допълнение. Намира присъдата на първоинстанционния съд за неправилна и незаконосъобразна, поради което пледира за отмяната .

Защитата претендира, че районният съд не е анализирал констатираните в устните доказателствени средстава противоречия. На второ място, сочи, че несъответствия има и досежно твърденията на тъжителя за характера и вида на причинените му телесни увреждания. Апелира се да бъде отдадено нужното внимание на факта, че тъжителят и приятелят му Ю. били във видимо нетрезво състояние, в който смисъл са и показанията на свидетеля И.н Б. /полицай/. Акцентира се, че първостепенният съд тенденциозно не е ценил показанията на жената, с която подсъдимият живее на семейни начала, майка й, както и на свидетелката Ч.. Счита, че при положение, че нито един свидетел не е видял подсъдимия да удря тъжителя и да му причинява заявените от последния телесни увреждания, би било неправилно да бъде постановена осъдителна присъда. Претендира разноски, за което представя списък.

Упълномощеният повереник на частния тъжител Н. Л. – адв. И. С., САК, пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Навежда доводи, че първоинстанционният съд правилно е установил релевантните факти и обстоятелства по делото и въз основа на същите е формирал единствено възможния извод за наличие на еднопосочни доказателства подсъдимият да е осъществил състав на престъпление по чл.

130, ал. 1 от НК спрямо подзащитния й. Оспорва инвокираното в жалбата възражение относно допуснати от първоинстанционния съд нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. Моли се за потвърждаване на атакуваната присъда. Претендират се разноски за въззивната съдебна 3 инстанция, за което се прилага списък.

Частният тъжител Н. В. Л. препраща към казаното от неговия повереник.

Подсъдимият В. И. И. при упражняване правото си на лична защита и последна дума, моли да бъде признат за невинен.

Софийски градски съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане, както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл. 314 НПК, като провери на осн. чл. 313 НПК правилността на присъдата, намира въззивната жалба за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна с право и интерес от търсената защита, и като такава следва да бъде разгледана.

Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата за правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно виновността на подсъдимия И.. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият В. И. И. е роден на 11.01.1982 г. в гр. София, български гражданин, висше образование, работи като управител, с адрес ул. „Княз А. І“ № 10, **, ****, ап. № 8, ЕГН: **********, неосъждан, с положителни характеристични данни. С решение по НАХД №3535/2002 г., на СРС, НО, 94 състав, влязло в законна сила на 11.06.2002 г., същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ за престъпление по чл.343Б, ал.1 от НК на основание чл.78А от НК.

Подсъдимият (подс.) И. и частният тъжител (ЧТ) Л. живеят в една и съща кооперация, находяща се в гр. София, ул. „**** ІІ“ ***, на един и същ етаж – втори. Двамата не поддържали добри междусъседски отношения, а тъкмо обратното. Често повод за словесен конфликт между тях ставал шумът, който тъжителят Л. предизвиквал, доколкото апратаментите им били 4 непосредствено един до друг, а подсъдимият И. имал и две малки деца.

На 24.02.2018 г. на гости на ЧТ Л. бил негов познат - свидетелят (св.) Ю.Я., който трябвало да монтира осветителни тела в дома му. Към 20:00 часа двамата решили да се почерпят за свършената работа – седнали в хола, сипали си ракия, гледали филм, като едновременно с това пуснали силна музика.

Силната музика, която идвала от апартамента на тъжителя в малките часове на нощта на 25.02.2018 г. /след 00:00 часа/, подразнила и притеснила подс. И., понеже последният се разтревожил, че двете му малки деца ще се събудят. Затова той решил да се заеме лично и да прекрати шумотевицата, като спре подаването на електроенергия до апартамента на частния тъжител.

Отишъл до електирческото табло и спрял осветлението в дома на тъжителя Л.. Така подаването на електричество до жилището на частния тъжител било преустановено, което озадачило последния и неговия гостенин.

Малко след това, се чул силен тропот по входната врата на апартамента на ЧТ, който излязъл, за да провери какво става. На вратата бил посрещнат от подс. И., който бил подчертано раздразнен от ситуацията и нападнал вербално и физически тъжителя. Зад подсъдимия, на стълбищната площадката на етажа, стояла жена му – свидетелят М. И.а и нейната майка – свидетелят Б. И.а. Тъжителят, ударен от подсъдимия, залитнал назад и едва не паднал, като се облегнал на закачалката в кридора, паднали очилата му и се счупили.

Свидетелят Я. чул разправата между съседите и тръгнал към коридора, за да провери какво се случва. На входната врата на апартамента на неговия познат, видял подсъдимия И., който отправял словесни заплахи и обиди към първия – че ще го изгони от кооперацията, че заради него децата му не могат да спят, че е наркоман и алкохолик. Свидетелят Я. също застанал на осветената площадка между апартаментите, като избутал подсъдимия /“младежа“/ и се опитал да успокои създалата се ситуация.

Междувременно, разразилата се междусъседска свада била чута и от свидетеля София Ч., която живеела на горния етаж в същата жилищна сграда.

Тя се събудила от виковете, като разпознала гласа на ЧТ, на подсъдимия, на свидетеля М. И.а, а освен това дочула и плач на едното дете на последните двама. Свидетелката станала и се запътила тихо към стълбищната площадка, 5 за да провери какво се случва. Разказва, че не е имала пряк визуален контакт, понеже била на горната стълбищна площадка, но чувала силни викове – на тъжителя Л., който ругаел на висок тон и се заканвал на семейство И.и, на подсъдимия И., който крещял „Остави я, махни се, дръпни се!“ и на свидетеля М. И.а, която викала „Стига, спри!“. Възприела, че нещата са сериозни и, за да не събуди сина и снаха си, с които живеела заедно, решила да се прибере.

Съобщава, че частният тъжител неведнъж е ставал повод за създаване на конфликтна ситуация, включително и с нейното семейство през месец март, 2017 година.

Свидетелят М. И.а дърпала мъжа си – подсъдимия И., за да го отдалечи от тъжителя Л.. Докато траела суматохата между съседите, свидетелят Я. направил опит да се извини на подсъдимия, понеже осъзнавал, че музиката, която били пуснали в апартамента на Л., е доста силна. Това извинение не се харесало на тъжителя, който попитал „Какъв си ти да се извиняваш?“.

В този момент подс. И. хванал ЧТ Л. за врата и го съборил на земята, станало боричкане между двамата. В блъсканицата от чантичката, която подсъядимият носел, изпаднал мобилният му телефон. Подсъдимият нанесъл няколко удара върху лицето на Л., докато последният лежал на земята. На лицето на ЧТ се появила кръв от осъщественото спрямо него телесно увреждане. Свадата била преодоляна едва след усилената намеса на свидетелите Я. и М. И.а, като след това всички се прибрали в апартаментите си. Тогава свидетелят Я. забелязал кръв по лицето и тялото на ЧТ, както и че фланелката му била скъсана, а очилата – счупени. ЧТ Л. бил притеснен от случката, страхувал се да не бъде бит отново и позвънил на телефон 112.

Разпечатката съдържа 36 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01eba5d8-0c94-497b-8de1-69c7b692a332