Решение № 99 от 02.10.2026, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Търговско дело 113/2025
- Вид
- Решение № 99
- Подписан
- 02.10.2026
- Състав
- ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.223 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 99 гр. ХАСКОВО, 02.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20255600900113 по описа за 2025 година
Предявени са два иска в обективно кумулативно съединение с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането за суми в размер на 40 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 175 лева – за имуществени вреди.
ИЩЦАТА – Д. Г. Н. твърди, че на 11.10.2024 год., около 18.45 часа в гр. Симеоновград, М. А. М. като водач на лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рег.№ ******, потегляйки на заден ход я блъснал в момент, в който преминавала зад автомобила. В резултат на удара, ищцата паднала на дясната си страна, удряйки силно тялото си в земята.
Непосредствено след пътния инцидент, пострадалата била откарана в ЦСМП при „МБАЛ – Хасково“ АД – гр.Хасково, където след проведени прегледи и изследвания било установено, че вследствие на пътния инцидент, получила луксация - изкълчване с разместване на дясната раменна става. Поради засилване на болките, на 15.10.2024 год., ищцата потърсила отново медицинска помощ в същото лечебно заведение, където била хоспитализира в отделението по ортопедия. При оперативна интервенция било извършено закрито наместване на луксацията и дясното рамо – обездвижено.
Възстановителният период протекъл за около шест месеца, през които приемала обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти. Изпитвала болезнени и ограничени движения в областта на дясното рамо. Преживянато ПТП се отразило негативно и върху психо - емоционалното й здраве и равновесие. Във връзка с лечението и възстановяването й, ищцата направила разходи за лекарства, консумативи и прегледи, на обща стойност 175 лева.
Към момента на настъпване на ПТП бил в сила застрахователен договор 1
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между собственика на МПС, управлявано от виновния водач и ответното дружество, от страна на което било определено обезщетение, с размера на което ищцата не била съгласна, приемайки същия за прекомерно занижен. С оглед на изложеното, моли за решение, с което съдът осъди ответника да й заплати суми в размер на 40 000 лева - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на травматичното увреждане, и в размер на 175 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за лекарства, консумативи и прегледи, причинени й при ПТП с автомобил, застрахован при ответника, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2024 год. до окончателното им изплащане. Претендира присъждане и на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД – гр.София – оспорва исковете. Изразява становище за неоснователност на исковете, поради недоказаност на противоправно поведение от страна на водача на застрахования автомобил. Заявява възражения за прекомерност на претендираните обезщетения и за съпричиняване, допуснато от ищцата, която като пешеходец не се съобразила в приближаващите се пътни превозни средства и е предприела пресичане на пътното платно на непредвидено и необозначено за целта място. Оспорва наличието на причинно следствена връзка между твърдяното от ищцата увреждане и процесното ПТП, както и началния момент, от който се търси лихва за забава, позовавайки се на неоказано от ищцата съдействие, изразяващо се в непредставяне на банкова сметка, по която да й бъде изплатено застрахователното обезщетение.
ТРЕТО ЛИЦЕ – М. А. М. – помагач на ответника
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр.София – оспорва исковете.
Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 52 от 11.10.2024 год., от съдържанието на който се установява, че на посочената дата, около 18.45 ч. в гр.Симеоновград, М. А. М. като водач на лек автомобил, марка „******“, модел „******“, с рег.№ ******, движейки се на заден ход, блъснал ищцата, с което реализирал ПТП с пострадало лице. Отбелязано е, че водачът не е тестван за алкохол и наркотици, поради това, че напуснал местопроизшествието.
Срещу водача М. е издаден Акт № 1377374 за установяване на административно нарушение от 15.10.2024 год., за допуснати от него нарушения по чл.40, ал.1, пр.2-ро от ЗДвП – движи се на заден ход, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП - не спира и не установява последиците от ПТП.
Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление /НП/ № 24 0- 0271 – 000980 от 04.11.2024 год., с което на М. са наложени наказания „Глоба“ в размери на 20 лева и на 200 лева. НП е връчено на нарушителя на 11.02.2025 2 год.
Видно от приложената по делото справка от ГФ е, че към датата на настъпване на ПТП - 11.10.2024 год., ПС с ДКН ******, има активна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с начална и крайна дата на покритие – 18.02.2024 год. и съответно – 17.02.2025 год.
Като писмено доказателство е приета застрахователна претенция, изходяща от ищцата, изпратена до ответното застрахователно дружество и получено от последното на 29.11.2024 год. , с искане за определяне и присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени от ПТП, станало на 11.10.2024 год. в гр.Симеоновград, видно от приложеното по делото известие за доставяне. От страна на ответника не се представиха доказателства за определяне и изплащане на застрахователни обезщетения в полза на ищцата.
В заключението, представено по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, като най - вероятен механизъм на настъпване на произшествието, експертът приема следното: На 11.10.2024 год. около 18.00 часа в гр.Симеоновград, в района на кръстовище, обособено от ул.“Янко Сакъзов“ и ул.“Търговска“, до хрнителен магазин „Гастроном“, пешеходецът Д. Г. Н. предприела пресичане на ул.“Янко Сакъзов“. В същия момент, автомобилът, управляван от М. предприел потегляне на заден ход и ударил намиращата се зад автомобила, пешеходка, вследствие на което същата паднала върху терена. От техническа гледна точка като причини за възникване на ПТП, експертът приема следните: Предприемане на потегляне на заден ход от страна на водача на застрахования при ответника автомобил, като преди това не се е убедил за наличието на пресичащи зад автомобила пешеходци и не е оценил вероятната възможност от появата на опасност; Водачът при потеглянето и движението на заден ход не е наблюдавал на 100 % зоната зад автомобила и в страни от него; В момента от изходна позиция, водачът на лекия автомобил е имал възможност да види в някое от страничните огледала приближаващия се от ляво пешеходец, намирал се по траекторията си на движение на разС.ие от 1.12 м. преди удара. Пешеходецът е бил в зоната му на видимост на лявото или дясното огледало за задно виждане в зависимост от посоката, в която се е движел пешеходеца. При условие, че в момента на потегляне на лекия автомобил, пешеходката се е намирала зад автомобила, то тя е била в зоната на видимост на централното огледало за обратно виждане. В района на местопроизшествието не се наблюдавали пешеходни пътеки.
Поведението на водача М., експертът приема като предпоставка за настъпване на ПТП. При конкретната пътна обстановка ищцата в качеството си на пешеходец е нямала техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП.
В устния си доклад вещото лице посочва, че в момента на удара, пешеходката се е намирала на пътното платно, предвид това, че участъкът, на който спират автомобилите, включително и този на водача М. е част от пътното платно. Мястото, на което се е намирала пешеходката не било обозначено с пътна маркировка – пешеходна пътека. Наблизо нямало такава.
3
От заключението, представено по допуснатата съдебно
– медицинска експертиза се установява, че в резултат на станалото ПТП, ищцата е получила изкълчване на дясна раменна става, причинило затруднение в движението на дясната ръка за срок по-голям от 30 дни.
Увреждането се намирало в пряка причинна връзка с процесното ПТП. В продължение на един месец, ищцата носила имобилизираща превръзка тип „Митела“. Провела десет процедури по рехабилитация. Ползвала помощ за битово обслужване за период от един месец. Продължавала да изпитва болки и слабост в дясното рамо, които се засилвали при промяна на времето. Налице бил дефицит при отвеждане от около 10 %. Извършените разходи от ищцата, експертът определя като необходими и относими за правилно протичане на лечението и за възстановителния период след катастрофата. В устния си доклад вещото лице пояснява, че изкълчената става може да бъде установена чрез рентгенова снимка. При падането, пострадалата се е подпряла и в резултат на това обикновено или се чупела лъчевата кост, или се изкълчвало рамото, или се чупела шийката на раменната кост. При всички тези ситуации, силата от подпирането се разпространявала от дланта към рамото с цялата тежест на тялото върху твърда подложка. При луксация на рамото, още в началото болката била режеща – много остра. Развивал се оток на рамото, а болката се успокоявала едва след наместването. Самото наместване също било болезнена процедура и често се извършвало чрез упойка. Вещото лице посочва, че не му е известно дали наместването е извършено под упойка. В медицинската документация било посочено, че е използвана локална анестезия, но при рамо това не можело да се направи повърхностно – чрез напръскване с лидокаин. Рентгеновата снимка била направена на 11.10., но разчитането на същата било извършено на 15.10. За да се откачи рамото, от вътре се късала част от ставата. До края на живота си, ищцата щяла да има затруднения в движението на ръката.
По искане на страните, по делото се събраха гласни доказателства, чрез разпита на посочените от тях свидетели. От показанията на свидетелката Т. – дъщеря на ищцата се установява, че когато отишла на местопроизшествието, майка й вече я качвали в линейката. Обяснила й, че кола е давала назад и я блъснала, в резултат на което паднала на земята.
Мястото, където се случил инцидента било улица, а не паркинг. Нямало обособени паркоместа. Нямало и пешеходни пътеки. Улицата нямала тротоар.
Имало магазин. От пешеходната зона се излизало на улицата, където станал инцидента – в близост до кръстовище и на около метър от пешеходната зона.
След инцидента, майка й била откарана до Бърза помощ в Хасково, където й направили рентгенова снимка, след което им казали да се прибират. Обяснили им, че имала луксация и, че трябва да я заведат в ортопедията. Поради това, че инцидентът станал в петък, а д-р Петков преглеждал във вторник, вторият преглед бил извършен след около четири дни, когато я приели в болницата.
Наместването било извършено без операция. Споделя, че майка й още е в шок.
От тогава пиела сънотворни. Страхувала се да излезе сама на улицата. В продължение на един месец майка й била обездвижена. Не можела да се обслужва сама. Свидетелката я хранела, къпела, обличала. До тоалетна не 4 можела да отиде сама. Изпитвала силни болки в продължение на три месеца.
Преди инцидента, майка й пиела лекарства, но само за високо кръвно налягане. Други оплаквания и заболявания нямала. И към момента ръката й все още не се била оправила напълно. Оплаквала се от болки при промяна на времето. Не можела да спи на дясната си страна. Не можела да вдига и тежко.
В продължение на една седмица ходила на физиотерапия, но нямало голям резултат. Станала затворена. Не излизала често. От показанията на свидетеля Н. – баща на М. А. М., конституиран като трето лице помагач на ответника се установява, че в деня на инцидента паркирали колата, управлявана от сина му, в близост и успоредно до магазина, където жена му и сестра й влезли да пазаруват. Там, където спрели нямало очертани парко места, но имало спирали коли. Свидетелят твърди, че при потеглянето не разбрали, че са удари жена. По -късно дошли полицаи в дома им и от тях научили, че има пострадала жена. В момента, когато се качвали да си тръгват, зад тяхната кола имало друга кола, намираща се на разС.ие около метър и половина, два от тях.