Решение № 1387 от 26.03.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1387

Стара Загора, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИРЕНА ЯНКОВА

Членове:

РАЙНА ТОДОРОВА

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА и с участието на прокурора ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ВАКАРЕЛСКА-ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА канд № 20267240600157 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на РИОСВ – Стара Загора срещу решение № 27 от 19.01.2026 г., постановено по АНД № 2944 по описа на Районен съд - Стара Загора за 2025 г., с което е отменено Наказателно постановление № 50-22-25 от 30.07.2025 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, с наложено на „Агро Гаранти” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Н. Т. Н. - управител, на основание чл. 166, т. 1 във вр. чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) имуществена санкция в размер на 5000 лева за извършеното нарушение, изразяващо се в неизпълнение на предписание на Директора на РИОСВ - Стара Загора, дадено на основание чл. 14, ал. 4 от ЗООС, и установено по време на извършен последващ контрол на основание чл. 156, т. 2 от ЗООС. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването му – основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Излагат се доводи, че допуснатите неточности при посочване на правните норми в наказателното постановление не водели до липса на правна квалификация на нарушението, което да налага неговата отмяна. Този извод на съда противоречал на трайно установената съдебна практика, според която, когато фактическото описание на нарушението било ясно, пълно и еднозначно, а нарушителят можел без съмнение да разбере, за какво конкретно деяние е санкциониран, формалните неточности при изписване или цитиране на правни норми не представлявало съществено процесуално нарушение, ако не водело до реално ограничаване на правото на защита. Според касатора фактическото обвинение било еднозначно индивидуализирано. Първоинстанционният съд бил абсолютизирал изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като е приел, че всяка неточност при изписване на правна норма автоматично води до нарушаване правото на защита и до отмяна на наказателното постановление. Трайно и последователно се приемало в съдебната практика, че неизпълнението на задължително предписание представлявало формално административно нарушение, което се осъществявало с изтичането на определения срок, независимо от последващи намерения или действия за бъдещо изпълнение. Въпреки че първоинстанционният съд бил приел този принцип, той отменил наказателното постановление поради формални съображения, което на практика обезсмисляло правното действие на предписанието и накърнявало превантивната функция на контрола по ЗООС. .Прави се искане за отмяна на решение № 27 от 19.01.2026 г., постановено по АНД № 2944 по описа на Районен съд - Стара, Загора за 2025 г. и постанови друго, с което да потвърди Наказателно постановление № 50-22-25 от 30.07.2025 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора като правилно и законосъобразно.

В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК ответникът по касация е подал отговор срещу касационната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът чрез процесуалния си представител поддържа касационната си жалба.

Ответникът по касация не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за което решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл. 218 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Стара Загора е отменил Наказателно постановление № 50-22- 25 от 30.07.2025 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, с което на „Агро Гаранти” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Н. Т. Н. - управител, на основание чл. 166, т. 1 във вр. чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за извършеното нарушение, изразяващо се в неизпълнение на предписание на Директора на РИОСВ - Стара Загора, дадено на основание чл. 14, ал. 4 от ЗОО жалбоподателя за нарушение на чл. 166, т. 3 вр. чл. 155, ал. 2 от ЗООС. Административно наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че при извършена последваща проверка на 17.04.2025 г. по изпълнение на дадено задължително предписание № 88 на Директора на РИОСВ с № УООП-01-1998/14.03.2025 г. , в което е указано да се почистят отпадъците, съхранявани в бетонните лагуни, находящи се на територията на Телеугоително стопанство в [населено място], като се предадат на лица, притежаващи документ по чл. 35 ЗУО. Предписанието е със срок на изпълнение един месец от връчването на управителя на дружеството на 14.03.2025 г. По време на извършен последващ контрол на 17.04.2025 г. е констатирано , че предписанието не е изпълнено , тъй като в двете лагуни продължава да се съхранява опасен отпадък. Прието е от АНО, че нарушението е извършено на 15.04.2025 г.

Тъй като било прието от проверяващия екип, че предписанието не било изпълнено, на 29.04.2025 г. на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), връчен на 29.04.2024 г., за извършено по чл. 166, т. 3 от ЗООС административно нарушение.

В Наказателно постановление № 50-22- 25 от 30.07.2025 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, е преповторена изложената в АУАН фактическа обстановка, възприета е същата правна квалификация на административното нарушение и на основание чл. 166, т. 3 от ЗООС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000. 00 лева.

След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за основателност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят неговата отмяна, Според съда в наказателното постановление първо било посочено, че дружеството е нарушило чл. 151 т. 3 във вр. с чл. 156 т. 2 и чл. 165, ал. 2 ЗООС. В следващият абзац на същото наказателно постановление се сочело, че бил нарушен чл. 156 т. 2 във в р. с чл. 14 т. 4 във вр. с чл. 166 т. 3 и чл. 165, ал. 2 ЗООС.В края на мотивите на наказателното постановление се сочело, че е нарушен чл. 151 т. 3 във вр. с чл. 156 т. 2 и чл. 165, ал. 2 ЗООС., а в диспозитива на наказателното постановление се сочи правното основание за налагане на имуществената санкция - чл. 166 т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 2 ЗООС за неизпълнение на предписание, дадено на дружеството Според съда посочените правни квалификации били взаимно противоречиви и несъответстващи на приетата от административно наказващия орган и установена от съда фактическа обстановка. В диспозитива на наказателното постановление като основание за налагане на санкцията бил посочен чл. 166 т. 3 ЗООС, който препраща към чл. 155 и чл. 157 Б от ЗООС, но последните норми не са посочени нито като нарушени, нито като основание за налагане на санкция. Според съда посочената санкционна норма на чл. 165, ал. 2 ЗООС била неотносима към посочената фактическа обстановка и констатираното административно нарушение, свързано с неизпълнение на задължителни предписания. Изложени са мотиви, че са посочени няколко различни правни квалификации на претендираното административно нарушение, несъществуващи правни норми и неотносими правни норми към установената фактическа обстановка. Тези пороци били толкова съществени, че поставяли в невъзможност дружеството да разбере кои са нарушените законови разпоредби и са приравнени от съда до липса на правна квалификация на нарушението и правно основание за налагане на имуществената санкция. Прието е, че е нарушен чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН. В мотивите са изложени доводи, че това процесуално нарушение ограничавало правото на защита /последното е функция на конкретно, ясно и точно формулирано административно обвинение, което в случая не е сторено/ и било неотстранимо в съдебната фаза. Съдът е квалифицирал допуснатото процесуално нарушение като особено съществено и е отменил на това основание наказателно постановление.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за основателност на жалба.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 166, т. 3 от ЗООС, имащ следното съдържание: С наказанията по чл. 165 (имуществена санкция от 2000.00 до 20000.00 лева за юридическо лице или едноличен търговец) се наказват и лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. Очевидно процесното предписание от 14.03.2025 г. не е протокол по чл. 155 или чл. 157 от ЗООС, поради което се дължи преценка дали е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. То има характер на индивидуален административен акт, независимо как е озаглавен документът, обективиращ акта. Не е отчетено от съда, че всяко лице, което е засегнато от акта, има право на защита срещу акта. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. Според чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК задължителен реквизит на административния акт е посочването пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго – чл. 148 от АПК. Прочитът на текста на предписанието не сочи на приложимост на някоя от хипотезите, изключваща контрола върху акта.

Според чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорят пред съд в 14-дневен срок от съобщаването им. Пропускът в предписанието да се посочи пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване води до приложимост на чл. 140 от АПК, според който съответният срок за обжалване по този дял (Дял ІІІ "Производства пред съд") се удължава на два месеца.

Или казано с други думи, административният орган, издал предписанието, е придал своеобразно предварително изпълнение на акта, като е указал на адресата на акта, че предписанието следва да се изпълни в едномесечен срок от съобщаването му. В предписанието обаче няма разпореждане за предварително изпълнение, а ако такова имаше, то също би било обжалваемо по реда на чл. 60, ал. 5 от АПК.

Разпечатката съдържа 28 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01eacf74-979b-4000-9278-06c1d3ceb633