Определение № 20044 от 30.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40824/2025
- Вид
- Определение № 20044
- Подписан
- 30.05.2026
- В сила
- 30.05.2026
- Състав
- ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140а, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140а, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20044 гр. София, 30.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110140824 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на подадена от Р. В. В. срещу „Кредисимо“ ЕАД искова молба, която отговаря на изискванията за редовност и предявените с нея искове са допустими.
Съдът констатира, че считано от 01.01.2026г. официална валута в Република България е евро, която замества националната валута на държавата досега- лев, като всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към Еврозоната – 1 евро = 1,95583 лева. С оглед на посоченото, претендираните от ищците като недължими суми следва да бъдат обърнати в евро, като на страните бъде предоставена възможност в срок до първото открито съдебно заседание да вземат становище по извършеното от съда превалутиране.
Ищцата е представила документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Отправила е и доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за допустимо и относимо и следва да бъде уважено.
Следва да бъде уважено и искането на ищцата за задължаване по реда на чл.192 ГПК на „Ай Тръст” ЕООД да представи посочените от нея договори за поръчителство .
Останалите искания на ищцата съдът намира за ненеобходими, поради което следва да бъдат оставени без уважение.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.140а, ал.1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл.140а, ал.2 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.06.2026 г. от 14:40 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца - препис от отговора на исковата молба.
1
ПРИЕМА представените от ищцата писмени документи като доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната експертиза в размер на 150 евро, вносими от ищцата в тридневен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице М. В. В.. Специалност: Счетоводство и контрол.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за възложената му задача.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.192 ГПК „Ай Тръст” ЕООД да представи в седемдневен срок от получаване на съобщението сключените с А. договори за поръчителство, обезпечаващи вземания по Договор за потребителски кредит №2348916/13.02.2021г., Договор за потребителски кредит №2370239/31.03.2021г. и Договор за потребителски кредит №2600561/05.07.2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищцата.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл.140, ал.3 вр. чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми:
1. 61,35 евро /120 лева/, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит №2348916/13.02.2021г.
2. 411,59 евро /805 лева/, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит №2370239/31.03.2021г.
3. 830,8 евро /1 625 лева/, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит №2600561/05.07.2022г.
Ищцата Р. В. В. твърди, че на 13.02.2021г. е сключила с ответника „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит №2348916, по силата на който й била отпусната сума в общ размер на 1 732,18 лева, от които 1 600 лева- главница и 132,18 левазастрахователна премия, при годишен лихвен процент в размер на 38,91% и годишен процент на разходите /“ГПР“/- 46,66%. Сочи, че на основание чл.4 от договора сключила договор за поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД с цел обезпеченаване на вземанията по кредита срещу възнаграждение, което следвало да заплаща разсрочено с погасителните вноски на „Кредисимо“ ЕАД. Твърди, че на 31.03.2021г. сключила друг договор с ответното дружество, а именно: Договор за потребителски кредит №2370239, въз основа който й била отпусната сума в размер на 3 500 лева при годишен лихвен процент в размер на 19,87% и годишен процент на разходите /“ГПР“/21,78%, като отново на основание чл.4 от договора сключила договор за поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД, възнаграждението по който следвало да плаща на „Кредисимо“ ЕАД. Твърди, че между страните бил сключен и трети договор- Договор за потребителски кредит №2600561/05.07.2022г., по силата на който й бил предоставена сума в общ размер на 4 394,92 лева, от които 4 000 лева- главница и 2
394,92 лева- застрахователна премия, при годишен лихвен процент в размер на 39,27% и годишен процент на разходите /“ГПР“/- 47,17%, вземанията по който по аналогичен начин били обезпечени с договор за поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД. Поддържа, че е изпълнила задълженията си по договорите, като счита, че заплатените от нея суми извън главниците са били недължими, поради което отправя искане за тяхното връщане. Обосновава, че сключените от нея договори за кредит са недействителни, тъй като в посочените в тях ГПР не са включени всички разходи. Счита, че освен възнаградителната лихва следва да бъде отчетено като разход по съответния кредит и дължимото възнаграждение за поръчителство, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че поради некоректно посочения размер на ГПР е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съответно клаузата от всеки от договорите, касаеща същия се явява нищожна, което от своя страна води до недействителност и на самите договори за заем и дължимост единствено на чистите стойности по кредитите в съответствие разпоредбата на чл.22 ЗПК. В допълнение намира, че завишаването на разходите по кредитите без изричното им посочване представлява и нелоялна търговска практика, заблуждаваща потребителя за икономическата тежест на поеманите от него задължения. Счита, че с вменяването на задължение за осигуряване на обезпечение след като заемът е отпуснат на практика се постига нарастване на дълга и се увеличава вероятността от просрочие на изпълнението на задълженията.
Обосновава, че клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение от договора за поръчителство са недействителни и на самостоятелно основание. Излага съображения относно противоречието на уговоР.те възнаградителни лихви с добрите нрави. Въз основа на изложеното отправя искане за уважаване на предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва сключването с ищцата на Договор за потребителски кредит №2370239/31.03.2021г. и Договор за потребителски кредит №2348916/13.02.2021г., както и съответните договори за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД от същите дати, усвояването на предоставените по тях суми, предсрочното погасяване на задълженията по тях и получаването на процесните суми, използвани за погасяване на задължения извън главниците по тези договори. Оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №2600561/05.07.2022г., доколкото същият не е бил одобрен от него, като твърди, че уговорената в него сума не е била предоставена на ищцата.
Поддържа, че неоспоР.те от него договори са действителни и отговарят на изискванията на закона. Потвърждава, че при формиране на ГПР не са отчетени като разходи съответните възнаграждения за поръчителство, доколкото тяхното сключване не е било задължително условие за отпускане на кредитите, нито е бил известен техният размер, като излага подробни съображения в тази насока. Намира, че независимо, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст” ЕООД, двете дружества са самостоятелни юридически лица със собствени служители, информационни системи и правила за дейност. В условията на евентуалност, ако съдът приеме за основателни доводите на ищцата, намира, че същите биха обосновали недействителност единствено на клаузата, с която се уговарят конкретните възнаграждения, както и недължимост единствено на възнагражденията за поръчителство, но не и на вземанията по договорите за кредит. Предвид изложеното оправя искане за отхвърляне на предявените искове.
УКАЗВА на ищцата, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване извършените плащания на претендираните от нея суми в полза на ответника.
3
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже наличие на основание за получаване на платените от ищцата суми, а именно- валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатите заеми.
УКАЗВА на ответника на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства за основание за получаване на претендираната от ищцата като недължимо платена по Договор за потребителски кредит №2600561/05.07.2022г. сума.
ОБЯВЯВА на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между страните са сключени Договор за потребителски кредит
№2370239/31.03.2021г. и
Договор за потребителски кредит
№2348916/13.02.2021г. със соченото в исковата молба съдържание, че в посочения в тях ГПР не е включено уговореното възнаграждение за предоставено от „Ай Тръст” ЕООД поръчителство.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4