Протокол № 113 от 23.02.2022, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 574/2021
- Вид
- Протокол № 113
- Подписан
- 23.02.2022
- В сила
- 23.02.2022
- Състав
- КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 78 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 113 гр. Разград, 22.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА и прокурора Г. Г. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Наказателно дело от общ характер № 20213330200574 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
ЗА РРП се явява прокурор Т..
ПОДСЪДИМИЯТ К.С., лично и с адв. Др. П..
ПОДСЪДИМИЯТ П.Б., лично и с адв. Д. Д..
СВИДЕТЕЛИТЕ, се явяват.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОПУСКА като свидетел и призованата В.К..
СНЕМА самоличността на свидетелите.
ЮЛ. ИВ. В. - 53 г., женен, неосъждан, без родство.
М. Д. М. – 29 г., женен, неосъждан, без родство.
В.К. И. – 58 г., разведена, неосъждана, без родство.
СВИДЕТЕЛИТЕ предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, и същите обещаха да говорят истината, след което бяха изведени от съдебната зала, с изключение на свидетелят Ю.В.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля Ю.В..
СВИДЕТЕЛЯТ Ю.В.: Към момента на настъпилото събитие бях патрулен полицай към Районно управление Разград. Случая си го спомням смътно, ставаше въпрос за увреждане на имущество, че сигнала идва от съдържателката на заведението в „Орел”. Имаше обърнати контейнери пред заведението. Беше в тъмната част на денонощието, след 22 часа. Спомням си, че хората, които бяха обвинени за събитието не бяха на място като отидохме.
Спомням си, че от заведението бяха две жени на моята възраст. Те ни обясниха, че младежи от квартала са седнали в заведението, по спомен говоря, и са поискали младежите посуда, за да си сложат в нея техни храни и до 1 използват територията на заведението за почерпка, но това е и конфликта според тях. Спомням си, че въпросните господа не присъстваха в началото на пристигането ни и обясниха, че са платили 200 лв., и че не са доволни от обслужването. Може би половин час, или час, след като пристигнахме на място от междублоковото пространство дойдоха господата, сами дойдоха до заведението. Съдържателите на заведението бяха там. Младежите минаха между блоковете и дойдоха, дали са преминавали, или са дошли като ни видяха, че сме там не мога да твърдя. На 98 % съм сигурен, че това са двамата подсъдими, които са тук. Имена не помня. Подсъдимите, когато дойдоха отначало бяха изнервени, но успяхме да проведем разговор. Но в ситуацията, която беше създадена и малката агресия в тях наложи да бъдат помолени да дойдат в Районното в Разград. Един от двамата господа имаше конфликт с колегата. Помня, че беше по-високия (свидетеля сочи подсъдимия П.Б. ). Към мен не се е отнасял зле. Комуникативен беше. Спорът беше, че е млад и неопитен колегата, в тази сфера. Между двамата имаше реплики, но не смея да твърдя конкретика. Видях, че имаше съборени пепелници, може би е имало и стъкла. Нямам спомен, би трябвало да съм описал всичко по случая. В заведението помня, че ни посрещнаха две жени. Едната мисля, че беше В. по фамилия, защото и аз съм В., но не съм сигурен. Сред тези жени беше и съдържателката на заведението. Жените според мен бяха адекватни, но бяха употребили алкохол, така смятам. Бяха уплашени и търсеха нашата помощ най-вече бяха възмутени от държанието. Техните думи бяха такива, че „не мога аз да им давам посуда, дошла съм да си изкарвам хляба тук”. Нямам спомен за други служители, които да са посетили произшествието.
Практиката ми е такава, обаждам се на дежурния в районното и обяснявам какво е събитието, говоря за случая и уведомявам ОДЧ и той ми разпорежда как да постъпя дали е необходимо да ги водя в районното или на място да си взема сведенията. За случая помня, че и двете страни дойдоха в районното и там снемах сведения. Аз преценявам според мен дали има нарушаване на обществения ред. Има нарушаване на нощната тишина със сигурност, има двама възмутени граждани. Уведомил съм дежурния в районното, че има такъв случай и съм описал всичко в докладна. Аз нямам забележка към отношението на подсъдимите към мен, изпълняваха разпорежданията ми, те имаха проблем с колегата. В съзнанието не ми е останал конфликт за полицейските разпореждания. Подсъдимите не са тествани по никакъв начин, но по моя преценка бяха употребили алкохол, ако съдя по държанието им малко повече от двете жени. Двете жени видимо не са залитали, не са „пъплили”, но според мен бяха употребили алкохол, защото бяха превъзбудени. Имаше разминаване между вижданията на подсъдимите и колегата по даденото събитие. Спориха на висок тон кой е виновен. Словесна агресия - да, но не и физическа от страна подсъдимите. Оплакаха се момчетата за телефон, че са им ударили. Нямам спомен кой е ударил телефона. Помня, че момчетата казаха, че направили сметка за 200 лв. и че има счупен телефон.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля М.М..
СВИДЕТЕЛЯТ М.М.: Работя като полицай в РУМВР Разград. Имам бегъл спомен за двамата подсъдими. В тъмната част на денонощието получих сигнал от заведение „Лилия“ в ж.к. Орел за проблемни клиенти, които създават проблеми и не искат да си тръгват. На място пристигнахме с 2 колегата Ю.В.. Като дамата подала сигнала обясни, че има счупени пепелници и чаши на заведението и увредени саксии. Аз видях по земята имаше стъклени парчета. Порцеланови и глинени парчета не помня да съм видял. Това се случва миналата година, но не съм сигурен, беше в тъмната част на денонощието, може би около 12 часа вечерта. Докато снемахме обяснения от госпожата подала сигнала, на място дойдоха двамата клиенти на заведението. Това са двамата подсъдими, които са тук. Първоначално бяха агресивни и явно са видели, че са в нетрезво състояние. Поискахме им документ за самоличност. Словесни пререкания имам предвид като казвам агресивни. Агресивния беше (свидетелят сочи подсъдимия П.Б.), той влезна в пререкания с мен, така и с госпожата подала сигнала. Снехме обяснения от госпожата подала сигнала. И по разпореждане на дежурния бяха отведени в Районното управление за изясняване на случая. Подсъдимите не са указвали съпротива. Не помня да са обиждали някого. Жените от заведението бяха стресирани, когато ни посрещнаха. Не мога да кажа дали бяха пияни.
Оплакаха се, че искали да изгонят група клиенти от заведението, които са останали до късно, но същите отказали и след настояване на една от госпожите са станали агресивни. Агресивни в смисъл като са станали и счупили посуда от заведението. Може и да има данни за престъпление и затова бяха отведени в Районното управление за доизясняване на случая.
Уведомяваме дежурния към Районното управление, след като той преценява кого да уведоми и изпълняваме неговите разпореждания. Подсъдимите не се сещам да са се оплаквали от двете жени. Не сме ние хората, който да преценяваме дали дадено деяние представлява престъпление, обръщаме внимание и на двете страни към всеки един сигнал.
ПРОКУРОРЪТ: Имам искане за прочитане на показанията на свидетелят от досъдебното производство, ясно заяви, че не се спомня репликите и поведението на подсъдимия П.Б. спрямо него и какви действия и заплахи е извършил. Ето защо на основание чл. 281, ал. 5 в случай, че двамата защитници и подсъдимите се съгласят да бъдат четени показанията на свидетеля считам, че са налице основанията за това, ако откажат в хипотезата на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като е дал показания на досъдебното производство като свидетел и има предпоставки да се прочетат показанията му.
АДВ. П.: Защитата счита, че имаме най-голям интерес за изясняване на обективната истина по делото давам съгласие да бъдат четени показанията.
АДВ. Д.: Съгласен съм да бъдат прочетени показанията на свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ П.Б.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ К.С.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
ДОКОЛКОТО е налице съгласие на всички страни и доколкото действително свидетелят заявява, че не си спомня някои обстоятелства съдът намира, че на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК следва да се прочетат показанията на свидетеля М.М. от досъдебното производство дадени пред органа на разследването. Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на същия свидетел на лист 43 от досъдебното производство.
3
СВИДЕТЕЛЯТ М.М.: Вярно е това, което ми прочетохте. Спомням си, че П. почна да се заяжда с думите „ще бъдеш уволнен” и „няма да се задържиш на работа“. И при поискване на документите за самоличност ми отвърна с думите „Давам Ви я за две минути и после ще си я взема сам“.
Подсъдимите бяха в нетрезво състояние. Като зачервени очи и лъхане на алкохол това бяха признаците по които определих, че са пили подсъдимите.
Подсъдимите не се съпротивляваха физически на наши разпореждания. Пред заведението не се противопоставиха, че ще ги водим в районното, но в районното не искаха да бъдат задържани. Пред заведението при поискване на документите за самоличност, където казах преди малко„Давам Ви я за две минути и после ще си я взема сам“ това беше пред заведението. Той отговори с тези думи при пристигането си на място. Аз му поисках личната карта и той ми отговори така.
АДВ. Д.: Моля да се даде възможност на подсъдимия П.Б. да изрази негова гледна точка считам, че тук малко пристрастно се изказват показанията на свидетеля, същият според мен е влязъл и той с остри реплики, които са провокирали подсъдимия и се е стигнало до тази ситуация.
ПОДСЪДИМИЯТ П.Б.: Желая да дам обяснения. За полицията конфликта с господина беше, защото документите ми бяха първо в тях при прибирането ни в районното и ме накараха да пиша обяснения не достатъчно доброволно и аз се обърнах към господина да ми каже трите си имена да ги впиша в обясненията ми и той ми каза, че ги е казал на бистро „Лилия” и му казах, че не см ги чул и той се обърна и ми каза „ти какъв си бе шматко, дрисльо, че ще ми казваш какво да ти казвам” и от там почнах да питам на колко е години и колко стаж има, за да отговаря така и да третира така задържани лица. Изрично исках да ми дадат дрегер на мен и собственичката да ни тестват за алкохол и съм лично убеден, че наемателката на заведението беше в никак прилично състояние. Думите за лична карта, който каза полицай не съм ги изричал, не са верни. За сега нямам какво да кажа. Съгласен съм да отговарям на въпроси. Телефонът ми го счупи С.. Това ме ядоса. Към полицейския служител М. не съм отправял закана, че ще бъде уволнен и че няма да бъде на работа.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката В.И..
СВИДЕТЕЛКАТА В.И.: Подсъдимите не ги познавам. В колко кръчми съм работила, но нямам спомен да съм ги виждала. Принципно не ги познавам. В заведение „Лилия“ съм работила. Това беше при откриването. Не знам преди колко време. Работех за Нела, не знам фамилията й. Работих като готвачка. По принцип не съм присъствала на конфликт за счупване на чаши и не съм чувала за такъв. Не се задържах много в „Лилия”, после отидох в „Енджой“ и дори и когато Станислава каза, че ти нали работи в Лилията, може ли да помогнеш, да стана свидетел, казах че няма проблем, и ако мога да помогна и казах да ми се обади адвоката и да ми обясни за какво става въпрос, и ми се обажда една жена по телефона и ми казва, че имам призовка, дойдох и проверих по делото и съм тук. Но нито на скандал или панаир не съм присъствала. Октомври месец 2020 г. по него време бях на трудов договор в „Енджой“ и по спомен колегите бяха болни и аз работих от сутрин до вечер да ги сменям, няма как да се появи там в “Лилия“.
ПОДСЪДИМИЯТ К.С.: Желая да дам обяснения. Имаше заплахи към майка ми на следващия ден с обаждане от Т., че кракът ми ще бъде смачкан, 4 понеже накуцвам с единия крак и имам проблеми, щели да ме намерят инвалид в храстите. Т. се обадила на майка ми. За съдържателката за заведението говоря С.. Майка беше пуснала жалба срещу нея. Цял живот щяла да ме гледа инвалид. След тази случка синът на Т. ме видя пред 10-и блок, пита ме „ как може да удряте жена”, но не сме удряли никой, явно Т. е представила така нещата, и ми удариха един шамар. Синът на Т. ми удари шамар. Това беше, след като ме пуснаха от ареста, от полицията, след около 2 дни. И казаха за П., че щяла да му вземе децата чрез социални грижи. Нямам какво друго да кажа.