Присъда № 18 от 26.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Мотиви към ПРИСЪДА № 18 от 26.06.2023 година по НОХД № 245/2021 година по описа на ОС-В.Т.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - В.Т. обвинява С. А. Д. за това, че за времето в периода от 04.05.2015 г. до 25.01.2016 г. включително, в гр. В.Т., в качеството на пълномощник на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927 гр. П, упълномощен от управителя на дружеството – В. Г. Ст., ЕГН **********, с пълномощно с рег. № 1085/2015 г. от 26.03.2015 г. на А Д., нотариус в район PC Б, рег. № 285 на Нотариалната камара, при условията на продължавано престъпление е укрил за дружеството „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927, гр. П, задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване и за здравно осигуряване в особено големи размери – 26 574,78 лв., като:

- обявил в декларации образец 1, подадени от името на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927, пред ТД на НАП – В.Т., по реда на чл. 2 от Наредба № Н – 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г., за периода от м. април до м. декември 2015 г. включително, осигурителен доход в по-малък размер от действителния за осигурените лица;

- не подал декларации образец 1 от името на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 10469692, пред ТД на НАП – В.Т., дължими за подаване по реда на чл. 2 от Наредба № Н – 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г., за периода от м. април до м. декември 2015 г. включително, за лицата, подлежащи на задължително държавно обществено осигуряване и задължително здравно осигуряване

- и потвърдил неистина в декларации образец 1 и образец 6, подадени от името на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927, пред ТД на НАП – В.Т., по реда на чл. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн.

ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г., за периода от м. април до м. декември 2015 г., като периодите и лицата и конкретните обявени осигурителни доходи и несъответствията с твърдените действително получени от лицата доходи са описани подробно в обвинителния акт, както в диспозитива, така и в обстоятелствената части и 1 което деяние е квалифицирано по чл. 255б, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл.

26 от НК

Окръжна прокуратура е повдигнала обвинение на подсъдимия и за това че за периода от 01.05.2015 година до 24.02.2016 година включително в качеството на пълномощник на същото търговско дружество при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 7984,70 лв. – данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ за дружеството като не подал декларация образец 1 от името на дружеството, дължима за подаване по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г., за месеците от парил до декември 2015 год. за лицата намиращи се в трудови правоотношения с дружеството; потвърдил неистина в декларации образец 1 и образец 6, подадени от името на дружеството по реда на чл. 2 от същата наредба за периода от м. май 2005г. до м. януари 2016г., включително като месечните периоди, лицата и паричните доходи са описани подробно в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт и което деяние е квалифицирано като престъпление по чл.

255, ал. 1, т. 1, т. 2 вр. чл. 26 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение. В хода на съдебните прения излага подробна и аргументирана пледоария, като приема, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, въз основа на която може да бъде направен единствено възможния извод, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен и следва да бъде реализирана наказателната му отговорност. Установено било по категоричен начин, че подсъдимия като представляващ дружеството „Си Ай Ди Билдинг“ ЕООД е сключил трудови договори с 37 лица, строителни работници, които били командировани да работят в Г на възложен му от германски възложител обект.

Подадени били декларации образец А1 относно данъчно осигурителните правила на коя държава ще бъдат прилагани, всичките услови за командироването били спазени и според изисквания на германското законодателство. Работата била извършена за посочения в обвинителния акт период. В последствие възнагражденията на работниците били изплатени, изплатени и командировъчните разходи. Работодателят подал необходимите декларации и били платени данъци и осигурителни вноски според декларирания осигурителен доход. Прокурорът смята за категорично доказано, че договореното възнаграждение на посочените в обвинителния акт работници било 1200 евро и толкова било изплатено, но пред данъчните органи било декларирано такова в по-малък размер, а именно 1000 евро, върху което са били изчислени и внесени дължимите осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица. Създадена била документална 2 обоснованост на тези плащания и разходи, като разликата да е била оформена по документи като командировъчни и по този начин са били осчетоводени, което било в противоречие с действителното фактическо положение. Позовава се на показанията на свидетелите, работниците, които сочели, че договорено било да получат по 1200 евро и реално са ги получили чрез две плащания – по банков път и плащане в брой. Аргументира се и с изслушаните по делото съдебни експертизи. След анализ на доказателствата прокурорът предлага, след като подсъдимият бъде признат за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, да му бъде наложено наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, като се вземе предвид чистото съдебно минало и това че осъществява дейността като работодател. Предлага за престъплението по чл. 255б, ал.1 НК да се определи наказание две години лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК – една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв., след което да бъде приложена разпоредбата на чл. 23, ал.1 от НК. Смята, че са налице и условията н чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното общо наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Пледира да бъде уважен гражданския иск и разноските по делото да бъдат възложени на подсъдимия.

Гражданският ищец – Държавата чрез Министерство на финансите, представлявано от гл. юрисконсулт П.С. пледира, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Подсъдимият е извършил деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и е причинил имуществена вреда на Държавата изразяваща се в нереализираното от страна на държавата вземане в размер на 26574,78 лв. задължителни осигурителни вноски за ДОО и вземане в размер на 7984,70 лв.

– данък върху доходите на физическите лица. Претендира подсъдимият да бъде осъден да ги заплати в полза на държавата ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредата до окончателното плащане.

Подсъдимият С. А. Д. дава обяснения. Твърди, че всичко е било изрядно. Не е укрил дължими данъци и осигуровки. Получените от всеки от разпитаните свидетели, негови работници, по 1200 евра са били чисти пари, заплата и командировъчниу след удържаните данъци и осигуровки. За да изпрати работници в Г е сключил трудови договори, възнаграждението е било 1000 евро, каквото е изискването, останалите пори са били разходите за дневни за времето на командироването им в Г. Плащал е заплатите по банков път, другите пари е давал на ръка в брой, всеки месец. Оформени са чрез необходимите счетоводни документи накрая, защото не е можел ежемесечно да пътува до Г. Твърди, че са му извършвани проверки от Германските власти и не е имал забележки и констатирани нарушения. Работниците са живеели в предварително наети квартири, за които е заплатил, а само дневните им е давал на ръка в брой. Всичко е поверил на счетоводителите, с които е работил, тъй като той нямал познания в тази област. Декларациите са изготвяни от тях и отрича да е подавал такива с невярно съдържание. Категоричен е, че изплатените заплати на работниците са по 1000 евро на месец и върху тази 3 основа са декларирани и платени всички осигуровки и данъци. При правото си на лична защита поддържа казаното от неговите защитници и моли да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия С. А. Д. – адв. Т.И. от ВТАК, в хода на съдебните прения застъпва тезата за невинност на подсъдимия. Излага подробни доводи относно липсата на престъпление и недоказаност на обвинението. Анализира показанията на изслушаните свидетели и съдебно счетоводните експертизи и прави извод, че не е доказано твърдението на прокурора, че получените от всичките, посочени в обвинителния акт работници, парични суми от по 1200 лв. се явяват трудово възнаграждение, недекларирано по съответния ред. Установено било, че договорените и изплатени възнаграждения са били 1000 евро, върху които и от които са били удържани и платени дължимите осигурителни вноски и данъчни задължения за всеки от работниците. Налице били съответните документи, осчетоводени по надлежния ред. Самите работници са получили онова, което им се дължи, както като възнаграждение, така и като разходи относно командировъчните – дневни. Пледира подсъдимият да бъде признат за невинен и да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.

Защитникът на подсъдими С. А. Д. – адв. С П. също застъпва тезата, че подсъдимият Д. не е извършил престъпленията, в които е обвинен. Подкрепя изложеното от другия защитник. Излага тезата, че не е ясно кой е ощетен дали работниците, за които се твърди, че не били платени осигурителни вноски върху реално получено възнаграждение или държавата. Смята, че прокурорът не е бил убедителен в доказването на повдигнатото обвинение.

При последната си дума подсъдимият С. А. Д. заявява, че цял живот е работил за България и е плащал осигуровки в страната. Плаща данъците си в страната, живее в Българи и не счита че е извършил престъплението, в което е обвинен. Потресен е от това, което се случа и което е чул в съдебната зала.

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК прецени събраните в хода на съдебното следствие доказателства и ги обсъди по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Подсъдимият С. А. Д. с ЕГН ********** е роден на ** г. в гр. П. Има постоянен адрес гр. П, област В.Т., ул. „**“ № * вх. А. Живее в гр. Б, ЖК „**“, блок *. Гражданин е на Република България. Има средно образование, няма сключен граждански брак, но живее на семейни начала с В.Г.С.. Иман син, ненавършил пълнолетие. Има средно специално образование, специалност електротехник.

Дружеството „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД с ЕИК 104696927 е вписано в търговския регистър с решение от 26.09.2007 година на ОС В.Т. по ФД № 1561/2007г. със седалище и адрес на управление, град П, област В.Т., ул.

„*“ № 9 , вх. А. Едноличен собственик на капитала, управител и представляващ дружеството е бил подсъдимият С. А. Д.. Дружествените 4 дялове са били прехвърлени с договор от 16.03.2015 година на В.Г. С., с която Д. живее на семейни начала. С. била вписана в търговски регистър и като управител и представляващ дружеството. С пълномощно от 26.03.2015 година с нотариална заверка рег. № 1085/2015г. В С. упълномощава С.Д. да извършва от името и за сметка на дружеството правни и фактически действия, свързани с предмета на дейност на дружеството. Д. управлявал и представлявал дружеството като пълномощник до 18.11.2016 година, когато С. е прехвърлила дружествените дялови на БХЖ, която промяна била вписана в търговския регистър на 24.11.2016година. БЖ починал на 10.11.2017г.

Разпечатката съдържа 21 от 350 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01e9595e-f80c-4c61-bf85-b42caec89be0