Определение № 9842 от 07.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9842 гр. София, 07.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100502724 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 278 от ГПК вр. чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на З. Д. С. срещу определение № 7942/25.02.2026 г. на Софийски районен съд, 43-ти състав, постановено по гр. дело № 4954/2026 г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на районен съд - Добрич.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Сочи, че неправилно районният съд е приел, че разпоредбата на чл. 113 от ГПК е приложима, тъй като жалбоподателката се е задължила да отговаря като поръчител за задълженията по договор за банков кредит, сключен между банка и търговско дружество, съответно тя няма качеството на потребител по смисъла на §13, ал. 1, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото за разглеждане от Софийски районен съд.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е срещу определение от категорията на обжалваемите – арг. от чл. 121 от ГПК, подадена е от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на З.

Д. С. с която е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Еос матрикс“ ЕООД да възстанови на ищеца събраните от него по изпълнително дело № 20127370401029 по описа на ЧСИ с рег. № 737 КЧСИ, с 1 район на действие ОС – Добрич,, суми в общ размер от 3067.75 евро. В исковата молба са изложени твърдения, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.04.2012 г. на районен съд – Добрич, по ч. гр. д. № 1203/2012 г., с който ищецът, в качеството му на поръчител, е осъден солидарно с кредитополучателя „Светлина 2006“ ЕООД да заплати суми, дължими по договор за банков кредит. Ищецът поддържа, че задълженията му по така издадения изпълнителен лист са погасени с погасяване на главния дълг, което е установено с влязло в сила съдебно решение. Преди администриране на исковата молба, районният съд е разпоредил да се извърши служебно справка за постоянния и настоящ адрес на ищеца, като видно от изготвената служебно такава, ищецът е с постоянен и настоящ адрес в гр. Добрич. С обжалваното в настоящето производство определение Съдът приема, че искът е предявен от потребител, поради което спрямо него е приложима местната подсъдност по чл. 113 от ГПК и предвид установения постоянен и настоящ адрес на ищеца в гр. Добрич, Софийски районен съд не е местно компетентен да разгледа иска, поради което делото е изпратено по подсъдност на местно компетентния да разгледа иска районен съд – гр. Добрич.

Настоящият съдебен състав намира постановеното от районния съд определение за правилно, по следните съображения:

Съобразно уредената в Гражданския процесуален кодекс обща местна подсъдност /чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК/, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

Принципното положение е, че за тази обща местна подсъдност съдът не следи служебно, а я съобразява единствено при изрично направено възражение от ответника в срока за отговор на исковата молба. От това общо правило е предвидено изключение в чл. 113 от ГПК, съгласно която норма, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния, като въпросът за така уредената специална местна подсъдност може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание – арг. от чл. 119, ал. 3 от ГПК. Подсъдността по чл. 113 от ГПК е предвидена в защита интереса на потребителите, като икономически послабата страна в материалното правоотношение, при възникнал спор с насрещната страна, за да им се осигури по-благоприятна подсъдност, т.е 2 спорът да бъде разгледан от най-близкия до тях териториално съд.

Подсъдността по чл. 113 от ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, а за всички спорове между търговци и потребители /така определение № 241/05.04.2013 г. на ВКС, ІІ ТО, по ч. т. д. № 1395/2013 г.; определение №1019/09.11.2012 г. на ВКС, ІІ ТО, по ч. т. д. 783/2012г. и др./. В определение № 408/24.06.2014 Г. на ВКС, ІІ ТО, по ч. т. д. 1206/2014 г. е прието, че понятието "потребител" следва да се разглежда в широк смисъл, поради което подсъдността по чл. 113 от ГПК е приложима към исковете на/срещу физически лица - потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че разпоредбата на чл. 113 от ГПК е приложима и при искове, предявени от физически лица, които основават претенцията си на събрани от тях без основание суми, свързани с предоставено от тях лично обезпечение /поръчителство/ по договори за предоставяне на банков кредит, когато сключеният договор за поръчителство не е предназначен да обслужи извършвана от тях търговска или професионална дейност. В случая именно такъв характер има предявеният пред районния съд иск, независимо от обстоятелството, че обезпеченият от ищеца кредит е предоставен на търговско дружество, което няма качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно дадената в тази разпоредба законова дефиниция, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС, І ТО № 38/23.06.2017 г., по т. д. № 2754/2015 г. и № 84 от 20.07.2017 г., по т. д. № 1934/2015 г., физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване 3 на качеството „потребител“. Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото. В случая от историята на вписванията по електронното дело на кредитополучателя „Светлина 2006“ ЕООД, ЕИК 124680424, не се установява ищецът З. С. да е била съдружник и/или управител на дружеството, съответно не може да се приеме, че тя е имала такива професионални връзки с дружеството кредитополучател. Затова следва да се приеме, че в случая обезпечилият договора за банков кредит ищец има качеството на потребител и спрямо него е приложима установената в чл. 113 от ГПК специална местна подсъдност.

Следователно по силата на чл. 113 от ГПК, искът е местно подсъден на Районен съд - Добрич, в чийто район е вписаният постоянен и настоящ адрес на ищеца.

С оглед гореизложеното съставът на въззивния съд намира, че постановеният от районния съд акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Мотивиран от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7942/25.02.2026 г. на Софийски районен съд, 43-ти състав, постановено по гр. дело № 4954/2026 г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на районен съд - Добрич.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, в седмичен срок от съобщението, при наличието на предпоставките на чл.

280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5