Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3374 от 19.07.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 3480/2018
Вид
Решение № 3374
Подписан
19.07.2019
В сила
16.08.2019
Състав
ВЕСЕЛА ИВАНОВА ГЪЛЪБОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна,

19.07.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3480 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № 9507 от 20.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 17498/2017г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 400.55 лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем № 5324069 от 21.12.2016г., сключен между длъжника и „Вива кредит“ ООД, като задължението е прехвърлено по силата на Приложение №1/01.09.2017г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016г., в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД с ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 48.15 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.01.2017г. до 30.08.2017г.; сумата от 160.15 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документите; сумата от 160.30 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение периода от 25.12.2016г. до 30.08.2017г.; сумата от 220 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

В исковата молба са изложени твърдения, че между „Вива кредит“ ООД и Д.Т.Д. е сключен договор за паричен заем № 5324069 от 21.12.2016г. По силата на договора заемодателят предоставил на заемателя паричен заем в размер на 500 лева, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ“. Договорът имал силата на разписка за предаване на сумата.

Ответникът следвало да върне сума в размер на 783 лева, включваща и договорната лихва, на 18 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 43.50 лева. По договора заемателят изплатил сума в общ размер от 244.95 лева, но все още дължал главница в размер на 400,55 лева. За ползването на заетата сума дължал и договорна лихва в размер на 48.15 лева за периода от 04.01.2017г. до 30.08.2017г. С договора заемателят заявявал, че ще се ползва от услугата по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предвид което дължал такса в размер на 160,15 лева. С договора заемателят се задължил в 3-дневен срок от усвояването на сумата по заема да предостави на заемодателя обезпечение – поръчител или банкова гаранция, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 206,10 лева, дължима с погасителните вноски, предвид което същите станали в размер на 54,95 лева.

Останала била дължима неустойка в размер на 160,30 лева. Съобразно Тарифата на „Вива Кредит“ ООД, с която ответникът бил запознат, при забава в плащанията, заемателят дължал такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, която в настоящия случай била 220 лева. Крайната падежна дата на целия договор била 31.08.2017г. Вземанията на заемодателя от длъжника били прехвърлени на ищщцовото дружество по силата на Приложение №1/01.09.2017г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016г.

В законоустановения срок от назначения особен представител на ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и по размер. Оспорва се валидното сключване на договора за заем, като се оспорва автентичността на подписа на ответника, положен в договора. Оспорва се предаването на сумата от 500 лева. В случай, че е налице валидно правоотношение, се твърди, че ответникът е изпълнил задълженията си по договор за заем. Оспорва се договора за цесия като нищожен поради липса на предмет и липса на основание, тъй като не са посочени прехвърлените вземания по размер и основание, както и не е посочена цена.

Твърди се, че клаузата по чл.5, ал.2 от договора за заем е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави, като са наведени и доводи за неравноправност на същата. Оспорва се неустойката и като прекомерна. Оспорва се иска за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи, като се твърди, че е включена в погасителните вноски и не следва да се претендира самостоятелно от главницата.

Оспорва се иска за такса за извънсъдебно събиране на вземането, като се твърди, че ищецът не е направил такива разноски, а евентуално не са в претендирания размер.

С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва предявените искове и поддържа отговора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем „Вивакредит План 14 и 30“ № 5324069 от 21.12.2016г., сключен между Д.Т.Д. като заемател и „Вива Кредит“ ООД като заемодател. Съгласно договора заемодателят се задължава да предостави на заемателя сумата от 500 лева, а заемодателят се задължава да я върне в срок от 36 седмици с 18 погасителни вноски с посочен в договора падеж за всяка от тях, като последната е с падеж30.08.2017г. Уговореният размер на погасителната вноска е 43,50 лева, който включва част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Фиксираният годишен лихвен процент по заем е 40,34 %, а ГПР – 49,39 %. Съгласно чл.1, ал.3 от договора за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса в размер на 206.10 лева. Посочено в чл.3, ал.1, т.10 от договора, че сумата по заема се усвоява в брой, като съгласно чл.3, ал.2 с подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил от заемателя заемната сума, като договорът има силата на разписка предаването/получаването на сумата. Съгласно чл.5 (1) от договора заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от усвояване на сумата, да предостави на заемателя като обезпечение или поръчител при определени условия, на които същият следва да отговаря, или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл.5, ал.2 при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 206.10 лева, която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, в който случай размерът на дължимата погасителна вноска става 54,95 лева.

Представена е Тарифа на „Вива Кредит“ ООД относима към договорите за парична заем, с която заемодателят съгласно чл.13 от договора е бил предварително запознат.

Представен е рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., сключен между „Вива кредит“ ООД като цедент и „А.з.к.н.п.з.” ООД като цесионер, както и извадка от

Приложение № 1 от 01.09.2017г. към Рамковия договор, видно от което е прехвърлено и вземането от Д.Т.Д. по договор №

5324069 от 21.12.2016г. за главница от 400,55 лева, договорна лихва в размер на 48,15 лева , неустойки/такси/разходи за забава в размер на 540,45 лева и лихва за забава в размер на 30,89 лева, или вземане в общ размер от 989,15 лева.

От заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че по процесния договор за заем са извършени 5 броя плащания в размер на 244,95 лева, с която са погасени главница в размер на 99,45 лева, договорна лихва в размер на 28,75 лева, неустойка в размер на 45,80 лева, такса за експресно разглеждане от 45,95 лева и разходи за събиране на вземания в размер на 25 лева. Всички задължения са в размер на 989,15 лева.

От заключението на допуснатата съдебно графологична експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че подписът под „заемател“ в процесния договор за заем, както и подписа под „Декаратор“ в Декларация-съгласие за достъп до лични данни, са положени от ответника Д.Т.Д..

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

По установителната претенция

Предявените искове са с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК. Предявени са след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.

Разпределението на доказателствената тежест е такова, че ищецът следва да докаже валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията си по него, основанието за начисляване на договорни лихви и размера на същите, валидно сключена клауза за неустойка и размера на дължимата неустойка, валидно сключени клауза за експресно разглеждане на документи, изпълнение на задължението по нея и нейния размер; основанието за начисляване на такса за извънсъдебно събиране на вземането и нейния размер.

Ответникът следва да докаже правопогасяващ факт – плащане, давност и др.

Безспорно се установи сключването на процесния договор за заем, доколкото съгласно заключението на съдебно-графологичната експертиза същият е подписан от ответника. Установи се и изпълнението на задължението на заемодателя за предоставяне на уговорената сума, предвид че изрично в чл.3, ал.2 от договора е вписано, че същият служи като разписка за получаване на сумата. С оглед на изложеното за ищеца е възникнало задължението да върне предоставената му сума в уговорения срок. Крайният падеж на договора е настъпил на 30.08.2017г., т.е. преди датата на подаване на заявлението.

Уговорено е и заплащането на възнаградителна лихва. Конкретни възражения относно основанието и размера на това вземане не са наведени от oтветника. Същевременно съдът не констатира нарушение на императивна разпоредба при уговаряне на това задължение. Общият размер на ГПР е 49,39 %, който формално не надвишава допустимата стойност съобразно чл.19, ал.4 от ЗПК, макар и значително да се доближава до същата.

Ответникът е направил възражение за нищожност на клаузата за неустойка за непродоставяне на обезпечение, което съдът намира за основателно. Процесното вземане произтича от договор за потребителки кредит, предвид което е приложима уредбата на Закона за защита на потребителите, като съдът следи служебно за спазване разпоредбите на ЗЗП.

Съгласно клаузите на договора на заемателя се начислява неустойка в случай, че не предостави в тридневен срок от подписване на договора обезпечение на задълженията си посредством поръчителство на физическо лице или банкова гаранция. Съдът намира, че такава клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция (цедент на процесното вземане) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменени ѝ с нормата на чл. 16 от

ЗПК, върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, цели да заобиколи цитираната норма, респективно по силата на чл.

21, ал.1 от ЗПК същата е нищожна. Поради това нищожна се явява и уговорената неустойка за неизпълнение на това договорно задължение.

Отделно от това, съдът намира клаузата за неустойката за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. По настоящия договор естеството на уговореното задължение по чл.5 е непарично, същото не е главно, а акцесорно и спомагателно такова, целящо да обезпечи изпълнението на главното задължение, което пък се изразява в това да се върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на главното задължение е същественото по договора, докато неизпълнението задължението по чл.5 не може да се определи като такова, с оглед интереса на заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено в негова полза да бъде учредено поръчителство, той би го поставил като условие за сключването на договора. На следващо място следва да се отбележи, че неизпълнението на това задължение не влече някакви предполагаеми вреди, с оглед неговия характер на спомагателно такова. Тези доводи обуславят извода, че неустоечната клауза не съответства на своята обезщетителна функция. След като целта на посочената неустойка е само да санкционира неизправната страна, то чрез нея заемодателят цели при неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се следва. С това клаузата противоречи на добрите нрави, тъй като цели неоснователно да обогати заемодателя.