Определение № 1592 от 03.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1592 гр. Бургас, 03.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500734 по описа за 2026 година Производство е по реда на чл.278 ГПК и е образувано по частната жалба (вх.№ 12548/23.03.2026 г. на БРС), подадена от адв.Мирослав Веселинов Михайлов от АК Пловдив, в качеството му на пълномощник на П.

М. срещу Определение № 1266 от 10.03.2026 г. по гр.д.№ 6741/2025 г. по описа на P C Бургас, с което е отхвърлена молбата на адв.Михайлов процесуален представител на ищеца, за изменение на постановеното по делото решение от 09.02.2026 г. в частта относно разноските.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно.

На първо място се твърди, че поради техническа грешка, ищецът е предоставил по делото друг договор за правна защита и съдействие (ДПЗС), вместо правилния, който се прилага с молбата по чл.248 ГПК и от който е видно, че договорът е сключен на 13.10.2025 г. и е заверен от адв.Михайлов електронно на 17.10.2025 г., което според жалбоподателя доказва по безспорен начин, че договорът е изготвен преди постановяване на решението.

На второ място се твърди, че непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ не препятства упражняването на правото по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като принципът на чл.36, ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА се определя в рамките на предвидения минимален размер в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В изложения смисъл е цитирана съдебна практика – актове на ВКС, съобразно която достатъчно за уважаване на искане по чл.38, ал.2 ЗА е: по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление; и отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК.

1

Посочва се още, че от предоставените по делото доказателства е видно, че адв.Михайлов е регистрирано по ЗДДС лице, поради което, съобразно трайно установена най-нова практика на ВКС при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА, вр.§2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС.

Изложени са подробни съображения и е цитирана съдебна практика.

Твърди се, че доколкото в случая адвокат Михайлов е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови осъждане на ответника да заплати на адв.Михайлов адв.възнаграждение в размер на 480 лв с ДДС.

Не се сочат нови доказателства.

В представения му срок ответникът по частната жалба и по предявения иск - "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, представя писмен отговор на частна жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Твърди се, че обжалваното определение е правилно и е съобразено с актуалната съдебна практика и събраните доказателства по делото.

Изложени са твърдения, че искането за присъждане на разноски на основание чл.38, ал.2 ЗА е следвало да бъде отхвърлено, тъй като представеният договор за правна защита и съдействие не установява по безспорен начин постигнато съгласие за защитата именно във връзка с процесния договор за кредит. Позовава се на мотивите по т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които „събирането на доказателства в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. . . . След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса“. В тази връзка се твърди, че представянето на поправен договор за правна защита и съдействие е недопустимо в производството по чл.248 ГПК, доколкото действието е преклудирано.

На второ място се твърди, че искането за разноски на основание чл.38, ал.2 ЗА е следвало да бъде отхвърлено и поради това, че лицето не е материално затруднено, а поведението му попада в дефиницията на злоупотребата с право, доколкото по делото се установява наличието заведени отделни дела (гр.д.6741/2025 г. и гр.д.1233/2025 г.) въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи от идентичните договори, обстоятелствата, на които се основават исковете, доказателствените искания и петитумите, като по гр.д.1233/2025 г, вече са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца въз основа на представения и в настоящото производство договор за оказана правна защита и съдействие по отношение на Договор за потребителски кредит № 431661/30.06.2020 г.

Претендира се съдът да потвърди обжалваното определение като остави без уважение искането на жалбата на ищеца.

Също не се сочат нови доказателства, представени са за справка 2 съдебни актове.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

С решение № 300/09.02.2026 г. по гр.д.6741/2025 г. Бургаският окръжен съд е прогласил за недействителен договор за паричен заем Кредирект № 434349 от 13.07.2020 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и П. Г.

М., на основание чл.26, ал.1 33Д, вр.чл.22 ЗПК, вр.чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК и е осъдил „Сити Кеш“ ООД да заплати на П. Г. М. сумата от 531 евро, недължимо платена по договор за паричен заем Кредирект № 434349 от 13.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба на 17.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 81,52 евро за направени по делото съдебно-деловодни разноски.

По депозирана от адв.Мирослав Михайлов, в качеството му на процесуален представител на ищцата М., молба за изменение на решението в частта на разноските и за присъждане на адв.Михайлов на адв.възнаграждение в размер на 480 лв с ДДС за осъществено от него процесуално представителство на ищцата по реда на чл.38, ал.2 ЗА (с приложен към нея Договор за правна защита и съдействие), с обжалваното определение № 1266/10.03.2026 г. първоинстанционният съд е постановил отхвърляне на тази молба. Съдът е изложил съображения, че молбата е неоснователна, тъй като по делото, преди приключването на събиране на доказателства, не е представен договор между ищцата и адв.Михайлов, в който да е уговорено безплатно представителство на ищцата по реда на чл.38 ЗА, нито е налице изявление от ищцата, че адв.Михайлов я представлява безплатно на някое от основанията по чл.38, ал.1 ЗА.

Съдът изцяло споделя тези изводи на първоинстанционния съд, като намира, че следва да добави следното:

Действително, съгласно трайната съдебна практика, достатъчно за уважаване на искане по чл.38, ал.2 ЗА е, правна помощ по делото да е осъществена безплатно, да има изявление в тази посока по делото, да липсват данни, които да опровергават това обстоятелство и да е налице отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК.

В случая до приключване на устните състезания (моментът до който страните могат да заявяват искания и да представят доказателства), по делото от ищцовата страна са представени: адвокатско пълномощно от 13.10.2025 г.

(л.14 от първоинстанционното дело), с което ищцата е упълномощила адв.Михайлов да изготви и предяви искова молба за нищожност на Договор за паричен заем Кредикорект № 434349 (процесният договор), сключен със Сити Кеш ООД, евентуално - искова молба за нищожност на неустойката по Договор за паричен заем Кредикорект № 434349, сключен със Сити Кеш ООД, искова молба по чл.55, ал.1 ЗЗД във връзка с този договор за паричен заем, както и да я представлява по делото; и договор за правна защита и съдействие от 09.01.2025 г. (л.44), от който, въпреки абсолютно нечетливото копие, се установява, че касае искове по Договор за паричен заем Кредикорект № 431661 (различен от процесния договор за паричен заем).

До приключване на устните състезания по делото (в съдебното 3 заседание на 04.02.2026 г.) не е представен договор за правна защита и съдействие между ищцата и адв.Михайлов, от който да се установи, че защитата на ищцата по предявените от нея искове по процесния Договор за паричен заем Кредикорект № 434349, се осъществява от адв.Михайлов по реда на чл.38, ал.2 ЗА – безплатно, на някое от основанията по чл.38, ал.1 ЗА.

За първи път договор за правна защита и съдействие между ищцата и адв.Михайлов, в който е посочено, че защитата на ищцата по предявените от нея искове по процесния Договор за паричен заем Кредикорект № 434349, се осъществява от адв.Михайлов безплатно, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, е представен с молбата на адв.Михайлов за изменение на решението в частта на разноските (вх.№ 7103/17.02.2026 г. – л.63-66).

При липсата на представен своевременно договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на ищцата на някое от основанията по т.1-3 на чл.38, ал.1 ЗА, настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че на адв.Михайлов не се следва адв.възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. За пълнота следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав, изявлението на адв.Михайлов в писменото му становище (вх.

№52141/08.12.2025 г. (л.41, абз.последен) - „защитата ми по делата на клиента ми е на основание чл.38, ал.1 от ЗА, т.е.безплатна“, съдът не приема като необходимото изявление, което да замести липсата на договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на ищцата на някое от основанията по т.1-3 на чл.38, ал.1 ЗА.

По изложените съображения, съдът намира обжалваното определение за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено без да е необходимо съдът да излага съображения по оплакванията и твърденията в частната жалба касаещи присъждането на ДДС към определено по реда на чл.38 ЗА адв.възнаграждение, както и по възраженията на ответника по жалбата в отговора му на частната жалба за наличие на други, различни от разгледаното, основания за отхвърляне на молбата за изменение на решението в частта на разноските.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1266 от 10.03.2026 г. по гр.д.№ 6741/2025 г. по описа на PC Бургас.

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5