Определение № 818 от 21.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 818 гр. Бургас, 21.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20252100500466 по описа за 2025 година

Делото е образувано по повод частната жалба на „Кредисимо“ЕАД, ЕИК 175330437 , със седалище и адрес на управление – гр.София против определение №1 от 02.01.2025 г. постановено по гр.д.№281/2024 г. на РС – Царево , с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските. На първо място според жалбоподателят съдът неправилно е определил , че делото се отличава с фактическа и правна сложност. Страната отбелязва , че на съда следва да му е известно обстоятелството , че в случая се касае за няколко еднотипни дела на ищеца В. Н. , водени от адв. Михайлов. Освен това се изтъква , че НМРАВ вече няма задължителен характер и поради това в тежест на жалбоподателя е следвало да бъде присъдена сума , адекватна на процесния казус. Според жалбоподателя в процесния случай присъденото адвокатско възнаграждение е несъразмерно с правната и фактическа сложност на делото. В случая са предявени два осъдителни иска по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД. Уважаванет она исковете е следствие от констатираната нищожност на двете правоотношения. Двата договора се намират във взъимовръзка. В случая страната излага становището си , че присъдения адвокатски хонорар при условията на чл.38 от ЗА следва да бъде под минимума на Наредбата. Страната се позовава и на практика на ВКС. Присъдено е възнаграждение в размер на 480 лв. , а претендираната сума е 50 лв. Изтъква се , че с ОИМ страната е признала постъпването на сумата , от което за ищеца не се е породила необходимостта за доказване размера на иска Налице е и практика по искове за нищожност на договори за потребителски кредити и свързани с тях договори за предоставяне на поръчителство вкл. и за неоснователно обогатяване като настоящото дело се сочи , че не се отличава от масата такива дела. Страната сочи , че гр.д.№281 на РС – Царево не се отличава с фактическа сложност , приключило е с разглеждане само в едно открито съдебно заседание като процесуалният представител на ищцовата страна не е присъствал на него. Не се е отворила 1 нужда от събиране на доказателства , назначаване на експертизи и др. действия по доказателствения процес. По случаи аналогични на повдигнатия спор е установена еднопосочна съдебна практика – в т.ч. и по дела , водени от адв. Михайлов с ответници – дружествата Кредисимо и Ай тръст. Пред РС – Царево са проведени 6 броя искови производства , които са все с предмет възстановяване на недължимо платени суми във връзка с твърдени за нищожни процесни договор за кредит и договори за предоставяне на поръчителство. Страната се позовава и на злоупотреба с процесуални права с оглед надвишаващия размер на претендираното адвокатско възнаграждение с цел присъждане на суми на адвоката. Излага се становище , че в случая претендирания адвокатски хонорар е в нарушение на принципа на чл.3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуалните права от страните. Когато съдът установи такава злоупотреба той е длъжен да я осуети.

Предвид фактическата и правна сложност на случая страната моли съда да уважи жалбата като измени решението в частта за разноските и на адв. Михайлов се присъди възнаграждение в по-малък размер , сочи се справедлив размер в случая – 150 лв.

Постъпила е частна жалба против Определение №2 от 02.01.2025 г. и от „Ай тръст“ЕООД, ЕИК 203508899 със седалище и адрес на управление – гр.София. Присъдения размер на адвокатското възнаграждение от 480 лв. в случая се оспорва като прекомерен.

Според изискванията на закона размерът на адвокатското възнаграждение следва да е справедлив и обоснован. – т.е. – цената на този труд да е пропорционална на защитавания материален интерес , а от друга да отговаря и на фактическата и правна сложност на делото. В случай че единия критерии се игнорира би се стигнало до случаи като процесния – необосновано високи възнаграждения по типизирани производства. Не следва да се приеме , че размера на възнаграждението следва да изхожда и само от защитавания материален интерес. Сочи се , че един и същи ищец, представляван от един и същи адвокат е завел 6 искови производства , които са идентични по предмет и ответници. Според жалбоподателя това представлява злоупотреба с право , което не следва да бъде толерирано от съда , а напротив – да бъде осуетено. В случая съдът не следва да бъде ограничаван от размерите по НМРАВ. По шестте идентични производства документацията по делата е бланкетна , производствата не се отличават с фактическа и правна сложност. Страната заявява, че следва да се има предвид и направеното признание по делото , че процесната сума по иска е постъпила по своя сметка. Това не е породило необходимостта от развИ.не на доказателствен процес. Страната се позовава на Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване – по което е прието , че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба / НМРАВ/ спрямо страната , осъдена за разноски тъй като ограничава свободата на конкуренцията. Това тълкуване на СЕС е възприето и доразвито от ВКС като страната в жалбата си се позовава и цитира съответни актове – Определение №500015 от 16.02.2024 г.. В същото съдът е комунтирал , че е налице разлика в заплащането , което получава процесуалният представител по чл.38 от ЗА.: създадени са облекчени условия ва осъществяване на безплатно процесуално представителство за материално затруднени лица като насрещната страна е задължена да възмезди правната защита в по-висок размер от този по НЗПП и то такъв , който е приет от 2 съсловната организация на адвокатите и е обвързващ съда. В този смисъл социалната помощ се прехвърля изцяло тежест на насрещната страна , а адвокатската услуга , независимо , че е била поета за изпълнение със социална цел престава да се счита за предоставена в обществен интерес след като възнаграждението на адвоката се определя в размер , под който той не би могъл да договора и в общия случай. ВКС е приел , че не следва да се прилага НМРАВ и в случая е определил възнаграждение под минимума – 150 лв. , тъй като е посочил, че случая не се отличава с фактическа и правна сложност и този размер съответства на действителната трудност на делото. Моли се за отмяна на определението на РС и постановяване изменение на решението в частта му за разноските като на адв.

Михайлов се присъди по-нисък размер възнаграждение – в случая обоснован размер се явява според страната 150 лв.

От страна на В. Н. – ищец в производството е постъпил отговор чрез процесуалния му представител – адв. Михайлов. В отговора се отрича каквато и да е възможност за злоупотреба с права имайки предвид , че страната е физическо лице – потребител и се явява икономически по- слабата страна в случая спрямо кредитните институции. В случая „Кредисимо“ е отпускала на Н. 7 кредита и по всеки му е начислявана такса гаранция и то към свързано с „Кредисимо“ дружество – „Ай тръст“. Това именно представлява злоупотреба с права , тъй като институцията полумава печалба над 300-400% за сметка на потребителя като се начисляват неустойки , такси в неколкократен размер на кредита.

Заведените дела , макар и идентични са с различен предмет – те касаят различни договори , различни суми и падежи. Развитието на отношенията между страните по всеки договор е предмет на самостоятелно изследване. Оспорват се изводите на жалбоподателите , че делата били с нисък размер на претенциите. Процесуалният представител излага съображенията си , че всеки казус е различен , че по всеки от него се е подготвял, съответно документация, обосновавал се е с практика на други съдилища и на ВКС, че всъщност делата са с фактическа и правна сложност. Цитира се практика на ОС – Пазарджик , на ОС – Ямбол , на ВКС. Като неоснователни се оспорват възраженията на жалбоподателите за злоупотреба с право по чл.3 от ГПК. Практиката да се завеждат искови производства срещу кредитори за недействителност на договори за паричен заем или техни клаузи следва от това , че самите кредитори сключват договори за заем , в който са уредени еднотипни клаузи за неустойки , допълнителни възнаграждения и такси. В този смисъл се оспорва правото на кредитора да черпи благоприятни последици от собственото си недобросъвестно поведение , тъй като е могъл да откаже подобно на потребителя като равнопоставен контрахент сключването на договори или добавянето на клаузи , които са вероятно неравноправни или недействителни.

Вместо това – кредиторът също е обективирал насрещно волеизявление , припокрИ.що се с това на потребителя да сключи договор за заем с включени в него клаузи , които са вероятно неравноправни или недействителни. Също се цитират актове на ОС – Пловдив , ОС – Пазарджик , ОС – Бургас и др.

След преценка на доказателствата по делото , съдът приема за установено следното:

Производството по гр.д.№281/2024 г. на Районен съд – Царево е било образувано по 3 исковата молба на В. Н. против „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД с правно основание на кумулативно обективно съединени искове по чл.55 ал.1 от ЗЗД с цена на първия иск – 50 лв. и на втория – 150 лв.

С решение №122 от 06.11.2024 г. районният съд е прогласкил за нищожен договора за потребителски кредит сключен между ищеца В. Н. и „Кредисимо“ЕАД , както и договора за предоставяне на поръчителство между В. Н. и „Ай тръст“ЕООД. „Кредисимо“ЕАД е осъден да заплати на В.Н. сумата от 50 лв. , а „Ай тръст“ЕООД – сумата от 150 лв. на В.Н. – заплатено възнаграждение по сключения договор за поръчителство. Двамата ответници – „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД са осъдени да заплатят на адвокат Михайлов , предоставил безплатна правна помощ по чл.38 ал.2 от ЗА на ищеца Н. сумата от 960 лв. – адвокатско възнаграждение.

Съдът след постановяване на решението е бил сезиран с молба по чл.248 от ГПК от страна на „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД за изменение на постановеното решение в частта за разноските като са искали намаляване на възнаграждението за адвокат Михайлов.

Изложени са съображения в подкрепа на искането.

Съдът се е произнесъл с определение №2 от 02.01.2025 г. по молбата на двамата ответници. Молбата е оставена без уважение. За да постанови акт в този смисъл съдът е приел , че възражението на ответниците за прекомерност на възнаграждението е неоснователно. Съдът е направил преценка досежно размера на адвокатското възнаграждение , правната квалификация на иска , фактическата и правна сложност на делото , извършените процесуални действия по конкретния казус. Отчетена е фактическата и правна сложност на делото – съдът е приел , че тя е на ниво , адекватно на постановеното възнаграждение , че положените от адвоката усилия , насочени към установяване на релевантните факти отговарят на определения от съда размер на възнаграждението. При това положение съдът е намерил размера на възнаграждението за обоснован и справедлив.

Частните жалби на двамата ответници са допустими – същите са депозирани от надлежни страни в производството по делото , имащи правен интерес от обжалване на постановения от съда акт в законоустановените срокове.

По основателността на жалбите съдът съобрази следното:

В процесния случай адвокат Михайлов е оказвал безплатна правна услуга по реда на чл.38 ал.2 от ЗА на ищеца В. Н.. Характерно при тази форма на оказване на правна помощ е , че договорът се сключва между материално затрудненото лице и адвоката , а при успешен изход на делото за материално затрудненото лице разноските за предоставената правна помощ бИ.т възложени в тежест на насрещната страна. В процесния случай при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразена актуалната съдебна практика , вкл. и обективираната в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване на Районен съд – София.