Решение № 23247 от 20.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23247 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110152955 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искови молби с вх. №№ 267207/27.09.2023 г.;

267208/27.09.2023 г., и 267791/27.09.2023 г., по които претенциите са изменени чрез увеличаване с протоколно определение от 26.06.2024 г. (на лист 105 от делото) на Н. Н. Х. срещу „Стик – кредит“ АД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че клаузите на чл. 27, с които се уговаря неустойка за забавено представяне на обезпечение в размер на 0,9 % от главницата по договора, в следните договори за потребителски кредит между страните: №№ 875184/01.09.2022 г.;

882610/21.09.2022 г., и 970048/06.07.2023 г. са нищожни като неравноправни и се иска осъждане на ответника да плати на ищеца като неоснователно платени по Договор за потребителски кредит № 875184/01.09.2022 г. – 139 лева, и по Договор за потребителски кредит № 882610/21.09.2022 г. – 66,70 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези две суми от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2023 г., до окончателното плащане, а за Договор за потребителски кредит № 970048/06.07.2023 г. се иска прогласяването му за изцяло нищожен.

Ищецът поддържа, че сключил с ответника описаните в горния абзац три договора за кредит, като по тях бил получил съответно 2000 лева, 950 лева и 950 лева, и погасил всички задължения по кредитите, които освен лихвите по тях включвали и неустойка по чл. 27 от текста на договорите в размер на 0,9 % от отпуснатата главница дневно за това, че ищецът не бил осигурил поръчител или банкова гаранция за обезпечаването им в съответствие с чл. 17 от договорите. Размерът на платените неустойки по първите два договора бил 1 съответно 3979,06 лева и 322,78 лева. Поддържа, че всички тези клаузи били неравноправни и поради това – нищожни, тъй като уреждали прекомерни по размер неустойки, размерът им не бил включен в определения процент на разходите по кредита, не са учредени за произтекли евентуални вреди на кредитора, като са изложени и други съображения. Твърди се, че поради неотразяване на неустойката в процента на разходите по договора за кредит, следва да се приеме, че такъв не е посочен, а освен това договорът бил написан с шрифт с кегел по-малко от 12 пункта, не бил посочен лихвен процент, не била посочена методология за определяне на годишен процент на разходите и поради това целите договори били нищожни. Тъй като ищецът бил платил цялото си задължение по тях, се иска връщане на част от платените неустойки и лихви по първите два договора, както и прогласяване на нищожност на клаузите, а за третия договор – прогласяване на нищожност на целия договор, а при условия на евентуалност – само на клаузата за неустойка.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок са подадени два отговора от ответника – „Стик- кредит“ АД, с които:

1. С отговор с вх. № 354832/08.12.2023 г. исковите претенции по искова молба с вх. № 267208/27.09.2023 г. се оспорват по основателност. поддържа се, че ищецът бил запознат подробно с условията на сключените от него договори, преди да ги подпише, поради което се бил съгласил с всичките им правни последици. Поддържа се, че освен това уговарянето на неустойка било абсолютно необходимо, за да се обезпечи интересът на кредитора от връщане на кредита, тъй като ако длъжникът бил несъстоятелен, законът признавал на кредита дори право да поиска незабавно изпълнение по договора. Неустойката обезпечавала интереса и разходите на ответника и затова била уговорена в съответствие със закона, а не в противоречие с него. Иска се отхвърляне на исковете.

2. С отговор с вх. № 43640/09.02.2024 г. исковете, предявени с молби с вх. №№ 267207/27.09.2023 г. и 267791/27.09.2023 г. се оспорват като неоснователни на посочените по-горе основания, а искът относно договор с № „862610/21.09.2022 г.“ – недопустим, тъй като бил вече предявен с искова молба с вх. № 267208/27.09.2023 г., по която първоначално е образувано гражданско дело № 52958/2023 г. на Софийския районен съд, 173. състав.

Иска се отхвърлянето на исковете.

В съдебното заседание страните не изпращат представител, с писмени становища поддържат аргументите си от исковите молби и отговорите.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на лист 7 – 13 от делото Договор за потребителски кредит, предоставян от разстояние № 875184/01.09.2022 г., ответникът се е съгласил да предостави на ищеца на същата дата 2000 лева потребителски кредит, които ищецът да върне за 24 месеца на равни вноски, при лихва от 36 % годишно, като договорът се сключва с обезпечение под формата на 2 поръчителство, и посоченият годишен процент на разходите (ГПР) е 42,58 %.

В погасителния план е посочено, че при непредоставяне на обезпечение се дължи неустойка в размер на 3904,44 лева, като с нея общият размер на разходите е 6979,06 лева. В чл. 45 от общите условия на кредитора (на лист 44) неустойката е определена в размер на 0,9 % от стойността на кредита за всеки ден, в който не е осигурено обезпечение.

Предоставянето на неустойката следва и от информацията в т.4.3. от стандартния европейски формуляр (на лист 33 от делото).

Съгласно представен на лист 55 от гр. дело № 52958/2023 г. на Софийския районен съд, 173. състав, присъединено към настоящото, Договор за потребителски кредит, предоставян от разстояние № 882610/21.09.2022 г., ответникът се е съгласил да предостави на ищеца на същата дата 950 лева потребителски кредит, които ищецът да върне за 5 месеца на равни вноски, при лихва от 25,20 % годишно, като договорът се сключва с обезпечение под формата на поръчителство, и посоченият годишен процент на разходите (ГПР) е 28,32 %. В погасителния план е посочено, че при непредоставяне на обезпечение се дължи неустойка в размер на 322,78 лева, като с нея общият размер на разходите е 1337,34 лева.

Съгласно представен на лист 147 – 153 от делото Договор за потребителски кредит, предоставян от разстояние № 970048/06.07.2023 г., ответникът се е съгласил да предостави на ищеца на същата дата 950 лева потребителски кредит, които ищецът да върне за 12 месеца на равни вноски, при лихва от 27 % годишно, като договорът се сключва с обезпечение под формата на поръчителство, и посоченият годишен процент на разходите (ГПР) е 30,60 %. В погасителния план е посочено, че при непредоставяне на обезпечение се дължи неустойка в размер на 850,04 лева, като с нея общият размер на разходите е 6979,06 лева.

Съгласно заключението на техническата експертиза по делото, прието в откритото заседание на 26.06.2024 г. (на лист 106 от делото), а в писмен вид – на лист 91 от делото, което съдът кредитира като логично, последователно и посочващо методите си на изчисление, кегелът на шрифта, с който е изписан договор за потребителски кредит № 875184/01.09.2022 г. е 12 пункта.

Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в откритото заседание на 26.06.2024 г. (на лист 106 от делото), а в писмен вид – на лист 94 – 103 от делото, което съдът кредитира като логично, последователно и посочващо методите си на изчисление, ГПР по кредитите е както следва:

– по Договор за потребителски кредит, предоставян от разстояние № 875184/01.09.2022 г. – при включване на неустойката за непредставено обезпечение ГПР е 124,476 %, без нея – 26,865 %;

– по Договор за потребителски кредит, предоставян от разстояние № 882610/21.09.2022 г. – при включване на неустойката за непредставено обезпечение ГПР е 97,85 %, без нея – 16,31 %.

Вещото лице не е изчислило действителния ГПР по Договор за 3 потребителски кредит, предоставян от разстояние № 970048/06.07.2023 г. при включване на неустойката за непредставено обезпечение, но и точно изчисление не е необходимо, ако се установи, че ГПР е определен очевидно неправилно. Според текста на договора (на лист 147 от делото) уговореният ГПР е 30,6 %, т.е. върху получената главница от 950 лева за една година, за колкото е отпуснат кредитът, би следвало да се плати общ разход 290,70 лева – 30,6 % от главницата. По договора за кредит разходът за лихва е 120,01 лева – в рамките на посочения ГПР. При добавяне на неустойка в размер на 850,04 лева обаче общият размер на разходите за една година става 970,05 лева, което е значително повече от допустимите 290,70 лева при изчисление на ГПР.

Според заключението на счетоводната експертиза ищецът е заплатил за погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит, предоставян от разстояние № 875184/01.09.2022 г. сумата от 2177 лева, а по Договор за потребителски кредит, предоставян от разстояние № 882610/21.09.2022 г. – 1030 лева.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

1. и по трите искови молби, като по третата искът е евентуален (в случай, че съдът не приеме, че целият договор е нищожен) – за прогласяване на нищожност на неустоечна клауза поради неравноправност и противоречие с добрите нрави – с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, като искът се уважава, ако се установи наличие на договор, неустоечна клауза, както и че същата служи за неприсъщи цели;

2. по първите два иска – осъдителни искове за връщане на платено въз основа на нищожен като противоречащ на закона поради липса на реквизити или наличие на неравноправни клаузи договор с правна квалификация по чл.

34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП; чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, като тези искове се уважава, ако съдът установи, че между страните има договор, в който липсва посочване на лихвен процент или ГПР, или изчисленията са умишлено и очевидно неверни, както и ако се установи, че в договора са налични клаузи, които съществено увреждат потребителя, и ако се установи, че ищецът е платил на ответника въз основа на тези клаузи нещо различно от главницата по договора за кредит;

3. по третата искова молба се иска прогласяване на нищожност на договор за кредит поради противоречие със закона или добрите нрави – с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПКр; чл. 10, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр; чл. 146, ал. 1 ЗЗП; чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, като предпоставките за уважаването на претенцията са тези по предходната точка с изключение на доказване на плащане.

На първо място при преценка на действителността на договорите, настоящият съдебен състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се 4 занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договорите за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a.s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.